Каракьой

Тази статия е за селото в Гърция. За квартала на Истанбул вижте Галата (Истанбул).
Каракьой
Κατάφυτο
— село —
Гърция
41.3517° с. ш. 23.6911° и. д.
Каракьой
Източна Македония и Тракия
41.3517° с. ш. 23.6911° и. д.
Каракьой
Драмско
41.3517° с. ш. 23.6911° и. д.
Каракьой
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Население87 души (2021 г.)

Кара̀кьой (на гръцки: Κατάφυτο, Катафито, катаревуса: Κατάφυτον, Катафитон, до 1927 година Καρά Κιόι, Каракьой[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 760 m надморска височина[2] в котловина между планините Славянка (Орвилос) от север и Черна гора (Мавро Вуно) от юг в историко-географската област Мървашко. Отстои на 16 километра западно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи).

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от турското kara köy, в превод черно село, което е свързано с цвета на местната почва. За произхода на името съществува следната легенда: в продължения на столетия българите не допускали в селото да се заселват турци и всички опити завършвали трагично за турците, заради което те нарекли накрая селото черно. Жителските имена са кара̀кьо̀йченин, кара̀кьо̀йченка, кара̀кьо̀йчене.[3]

В Османската империя

Ктиторският надпис от „Свети Атанасий“ в Бельово на Милош Яковлев, „преселенъ у Каракои сиречъ Манастиръ“

През XIX век Каракьой е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Старото име на селото е Манастир, Голям Манастир или Манастирище. Това име се среща в турски документи от XVII и XVIII век.[4]

До западането на железодобивната индустрия в Мървашко в края на XIX век, селото е от най-развитите рударски селища в областта и най-голям доставчик на руда (магнетитов пясък).[4] Голяма част от селото се занимава изключително с промиване на магнетитов пясък. Плавенето (промиването) на рудата става главно през пролетта, есента и зимата, когато има повече вода в промивниците – наречени за̀дми. Задмите са по течението на Каракьойската река. В селото имало 8 самокова и 4 – 5 пехци. Каракьой е и известно кузнарско село, като почти във всяка къща има кузня (железарска работилница). Селото е специализирано в правенето на клинци за подкови и заедно със съседното Ловча снабдява целия Солунски вилает.[5]

След замирането на железодобива в средата на XIX век, жителите на Каракьой се отправят на юг към Света гора и околните планини като въглищари, но през зимата се връщат в Каракьой.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каракьой (Karakeuy), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Манастирджик каракьой (Monastirdjik karakeuī) е посочено като село със 190 домакинства с 650 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кара-Кіой (Монастирджикъ) като село със 190 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Кара-кьой, село на Ю. от града 7 часа път. Положено е всред една камениста върла местност, която се образува от клоновете на Черна гора. Най-изобилно растат орехи и лешници по Черна гора. В църквата „Св. Богородица“ четат смесено; прекрасно училищно здание до църквата с един учител и 65 ученика, които се учат гръцки и български. Къщи 300, българе.[9] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1400 души, всички българи-християни.[10]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Каракьой има 2000 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 2 учители и 75 ученици.[11]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

„ С. Кара-Кьой... е разположено в полите на Черна гора и Алиботуш. През него минава тесен проход – Просека, за Демир Хисар. Има 294 къщи с 1300 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Мнозина от българите отиват да работят в Солунско, Гюмюрджинско, Гевгелийско и пр. Черквата е съградена 1865 г. и се казва „Успение на Пресвета Богородица“. Тя е голямо, хубаво, масивно здание. Вътре е хубаво украсена и има голям двор, в който е и училището. Училището е също хубаво, голямо и старо здание, съградено през 1874 – 5 г... Между селяните има разпри. Едните са клубисти, а другите санданисти. Последните са по-малко, но тероризират другите. Санданистите нападаха хора на клубистите през Коледните празници. И двата са се давали на съд. Черковно-училищните приходи са в безпорядък. Съществува анархия в селско-общинските работи.[12] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Каракьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Селото е освободено от части на българската армия.

В Гърция

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война Каракьой попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Каракьой (Καρά Κίοϊ) живеят 1153 души.[14]

След Първата световна война голяма част от население на селото се изселва в България – в Неврокоп и района, Кричим, Баня, Разложко и други. На тяхно място се заселват 30 – 40 гръцки колонисти от Мала Азия.[5] От 1915 до 1924 година кмет на селото е Никола Бакъров.[15]

Останалото в селото българско население е подложено на терор и през лятото на 1924 година се случва така наречения Каракьойски инцидент.

„ На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера Дуксакис е взривена бомба в центъра на с. Търлис. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на „атентата“ са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко.

Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден – 15 дни условно.[16]

“

Вследствие на инцидента 1168 души от селото бягат в България и в селото остават само десетина семейства от български произход. На мястото на изселилите се властите заселват гърци бежанци.[17]

Към 1928 година Каракьой е смесено местно-бежанско село със 124 семейства и 408 души бежанци.[18]

Селото пострадва силно и от Гражданската война (1946 - 1949), а от 60-те години започва миграция към големите градове.[17]

Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Каракьой на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хасаница[19] Χασάνιτσα Ксирорема Ξυρόρρεμα[20] река ЮЗ от Каракьой, десен приток на Белица[19]
Филакион Пресеки Φυλάκιον Πρεσέκι Филакион Агиас Параскевис Φυλάκειον ῾Αγίας Παρασκευῆς[20]
Друхала Ντρόχαλα Петрес Πέτρες[20]
Рамнака[21] Ραμνάκα Исома Ἴσωμα[20] ниви С от Каракьой[21]
Звелица[19] или Свелица[22] Σβέλιτσα Панорама Πανόραμα[20] връх (1337 m) СЗ от Каракьой[19]
Кайнар[19] Καϊνάρ Пиги Πηγή[20] местност СИ от Каракьой и С от Търлис[22] и горното течение на Търлиската река[19]
Кара Кая Καρὰ Καγιὰ Маврос Врахос Μαῦρος Βράχος[20]
Маняско Μανιάσκο Тригоно Τρίγωνον[20]
Пресеки[19] Диавасис Агиас Параскевис Тригоно Διάβασις Αγίας Παρασκευῆς[20] Връх (1202 m) ЮЗ от Каракьой[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1153[2] 975[17] 476[17] 983[17] 278[17] 415[17] 300[17] 220[17] 218[17] 165 232 87

Личности

Родени в Каракьой
Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година
  • Велик Караджов (1874 – 1949), деец на българската емиграция в Северна Америка[23] свещеник в „Св. св. Кирил и Методий“ в Торонто
  • Георги Димитров, български зограф
  • Георги Ковачев (1896 – 1923), български политик
  • Георги Минев (? – 1942), български духовник
  • Димитър Йосифов, български резбар
  • Димитър Илиев, български резбар
  • Димитър Неделчев, български зограф
  • Иван Андонов Левенов (1870 – след 1943), български революционер
  • Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, щаб на 3 бригада[24]
  • Илия Атанасов Гомов (1879 - 1931), български революционер и просветен деец
  • Илия Йосифов (1878 – 1942), български резбар и строител
  • Йосиф Йосифов (1840 – 1910), български революционер и резбар
  • Костадин Иванов Левенов (1912 – 1944), български комунистически деец, секретар на ГК на БКП Разлог
  • Мина Марков, български зограф
  • Михаил Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Георги Каролеев[25]
  • Никола Икономов (1876 – ?), български адвокат,[26] в 1907 година влиза с изпит в новооткритото юридическо училище Хукук мектеби в Солун[27]
  • Петър Манолев, (1915 – 2013) български летец, полковник, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с американската авиация, три въздушни победи в защитата на София, на 17 април 1944 г. сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17, кавалер на военния орден „За храброст“.
  • Серги Георгиев (1820 - 1890), български зограф
  • Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), в 1925 година семейството му емигрира в Абланица, Неврокопско, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени[28]
  • Стефан Караджов (1869 – ?), завършил филология в Йена[29]
Свързани с Каракьой

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 168. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
  4. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
  5. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  9. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112 – 113. (на френски)
  12. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  15. ↑ Потомъкът на бежанци от Егейска Македония, дупничанинът Й. Пляков
  16. ↑ Зловещото ехо на Ньойския договор отеква в Америка
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 169. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  21. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
  22. ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  23. ↑ Парцел 36 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  26. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  27. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  28. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 385. Посетен на 5 септември 2015.
  29. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“