Обучава в зографския занаят и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница.[1]
Творчество
Ктиторски надпис от църквата „Свети Атанасий“ в село Бельово, МелнишкоСв. св. Кирил и Методий от „Свети Атанасий“ в Бельово, МелнишкоВход на църквата „Свети Никола“ в село Тополница, Кюстендилско
Най-ранната творба на Милош е изписването през 1873 и 1874 година на църквата „Свети Атанасий“ в мелнишкото село Бельово. В интерпретирането на религиозните сюжети в църквата „Свети Атанасий“ ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности.[4] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.[5] Датираната във възпоменаталния надпис стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[5]
Друго негово самостоятелно дело са стенописите на църквата „Свети Георги“ в Сапарева баня.[1][6] Милош изписва наоса и притвора на храма с оригинални наивни стенописи, като работи свободно, без да се придържа към канона, подчертавайки идейната страна на изображенията. На северната стена е Свети Христофор с кучешка глава, а по парапета а балкона има осем жени и зографски надпис. Притворът е с нравоучителни сцени - на северната стена са Митарствата с 24 сцени, на източната е Страшният съд и сцени от житието на Свети Георги.[7]
Съществуват преподложения, че Милош участва в изписването на църквата „Свети Георги“ в село Долна Сушица. Предполага се, че Милош изписва църквата в Сапарева баня след тази в Тополница. След това започва работа по църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[8][6]
Милош работи в съдружие с резбаря Йосиф Петров и със сина му Илия Йосифов. Обучава и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница и работи там до смъртта си в 1914 година.[9]
↑Димитров, Вл. Храмът „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.
↑ абДимитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. - В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, стр. 258-265.
