Търлис

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За града в Ирландия вижте Търлес.
Търлис
Βαθύτοπος
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Гърция
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Източна Македония и Тракия
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Драмско
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЕлеска котловина
Надм. височина680 m
Население255 души (2021 г.)
Търлис в Общомедия

Търлѝс или Тарлѝс (на гръцки: Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 година Τερλίς, Терлис[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия.

География

Търлис е разположено на 680 m надморска височина[2] в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.

История

Етимология

Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш, Кремениш и подобни или изцяло то търло и гръцкото -is.[3] Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.[4]

Средновековие

Стара чешма в центъра на Търлис.

Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Велика лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.[5][6]

В Османската империя

Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на XV и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.[7]

През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.

След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.[8]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.[9]

В 1861 година търлиският учител Димитър Стоилов превежда на български с гръцки букви неделното евангелие – така нареченото Търлиско евангелие.[10]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.[11]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село с 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи.[12]

Стара къща в Търлис

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.[13]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Тарлис, голямо село на Ю от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в полите на Черна гора до Али Ботуш; до него са селата Лофча, Старчища и Каракьой, до 1/2 час разстояние. На И се простира високо равнище, накитено с нивя, ливади и на места с полски елхи. По плодородието това мясно не отстъпва на Елешкото. Наоколо богати гори; между другото сеят и тютюн. Всяка неделя става пазар за околните села на отделно място. От 1 октомврий всяка година се отваря панаир „Св. Петка“ и трае до 15-ий; главната стока е едър и дребен добитък с мануфактура. Панаирът става на чаирите, 1/2 час до селото. Става едно обръщание от 2000 лири и повече. Църква „Св. Никола“; четат смесено; и училище смесено с 80 ученика. 380 къщи, 500 д. турци, 1500 д. българе.[14] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи.[15] Според Йордан Иванов в 1900 година в селото има 2240 българи екзархисти и заедно със Старчища и Зърнево е сред най-големите български села в Неврокопско.[16]

Унищожена плоча на входа на църквата „Свети Николай“.

В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученици.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско население се изселва в 1912 година, а част от българското по време на Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души.[19] През първата половина на ноември 1914 година в околностите на селото гръцките власти убиват трима българи, двама от които от село Оряховец, а третия – от Горно Броди.[20] На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата „Калфов – Политис“.[21] В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос.[2][22] След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия.[5] По официални данни от Търлис в България се изселват 780 души.[23] Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.[24]

Населението отглежда тютюн, жито и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[23]

Прекръстени с официален указ местности в община Търлис на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кикла[25] Κίκλα Анонимон ᾿Ανώνυμον[26] местност Ю от Търлис[25]
Чадърлика[25] Τσανταρλίκια Каламиес Καλαμιές[26] местност ЮЗ от Търлис[25]
Правец[27] Πραβέτσι Плати Πλατύ[26] хълм с пряк път за Долно Броди Ю от Търлис[27][28]
Боаз тепе[25] Μπογὰζ Λόφος Стенома Στένωμα[26] хълм СИ от Търлис, северно над пролома на Търлиската река[25]
Валцока Βαλτσόκα Евфорон Εὔφορον[26] връх (880 m) СИ от Търлис[25]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1360[23] 1191[23] 682[23] 973[23] 696[23] 840[23] 522[23] 448[23] 582[23] 416 461 255

Личности

Родени в Търлис
Дине Дробенов
Иван Владиков
Теодосий Скопски
  • Ангел Брашнаров, български революционер, деец на ВМРО[29]
  • Богдан Кузмов (? – 1912), български революционер, деец на ВМОРО, загинал през Балканската война[30]
  • Георги Попхаритонов, български опълченец[31]
  • Димитър (Димо) Алакушев, учител в търлиското килийно училище през 60-те години на XIX век[32]
  • Димитър Стоилов, учител в Търлис около 1861 година, превежда изборно евангелие на народен български език, но го написва с гръцки букви[33]
  • Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО
  • Стоян Тодоров Келпеков (1878 – ?), български революционер, неврокопски войвода на ВМРО[34]
  • Иван Вандов, български свещеник,[35] назначен в началото на 1915 година като енорийски свещеник в „Св. св. Кирил и Методий“ в Неврокоп[36]
  • Иван Илиев Владиков (1851 – 1923), български опълченец на Шипка, IV опълченска дружина,[37] четник на Филип Тотю[38]
  • Иван Гологанов (1839 – 1895), български фолклорист
  • Иван Симеонов (Балабанов) (около 1785 – 1860), български просветен деец и книжовник
  • Лазар Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[39]
  • Илия Георгиев (1818 – 1893), български просветен деец
  • архимандрит Исая Серски (около 1800 – 1880), български духовник и просветен деец
  • Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
  • Костадин Герчев (1839 – 1922), български опълченец, революционер
  • Никола Гологанов (около 1850 – 1913), български просветен деец и духовник
  • Николай Мучуров, български просветен деец и духовник
  • Пандо Младенов (? – 1920), български революционер
  • Пандо Младенов (1924 – 2020), българо-канадски общественик
  • Стефан Георгиев, български просветен и църковен деец
  • Стоян Малев, български свещеник,[35] назначен в началото на 1915 година за енорийски свещеник в „Свети Архангел Михаил“ Неврокоп[36]
  • Теодосий Гологанов (1800 – 1888), български възрожденски общественик и духовник
  • Теодосий Скопски (1846 – 1926), български духовник, ранен македонист
  • Тодор Страхинов (1841 – 1914), български революционер и просветен деец
Македоно-одрински опълченци от Търлис
  • Георги Арнаудов (1883 – след 1943), деец на ВМОРО и опълченец, четата на Георги Занков[40]
  • Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[41]
  • Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[42]
  • Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[42]
  • Лазар Костадинов Шуманов, 4 рота на 6 охридска дружина.[43] Загинал на фронта през Първата световна война[44]
  • Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина[45]
Свързани с Търлис

Галерия

  • Входна табела на Търлис
    Входна табела на Търлис
  • Паметник на убитите в Гражданската война от „българите от ЕАМ“
    Паметник на убитите в Гражданската война от „българите от ЕАМ“
  • Църквата „Свети Николай“
    Църквата „Свети Николай“
  • Стари къщи в Търлис
    Стари къщи в Търлис
  • Панорама на селото с църквата
    Панорама на селото с църквата

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 209.
  5. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 16.
  6. ↑ Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Du%C5%A1ana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Du%C5%A1an_adress%C3%A9_au_k%C3%A9phale_Rajko_ 
  7. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  8. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  9. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  10. ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 71.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  12. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  13. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 236 – 237. (на руски)
  14. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 8.
  15. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  16. ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 72.
  17. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  19. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  20. ↑ Цочо В. Билярски. Македонски Мартиролог. София, 2005, стр. 143.
  21. ↑ Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г.
  22. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 196. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  25. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  26. ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  27. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 177.
  28. ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  29. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 941.
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11
  31. ↑ Рашайков, Търпо. Брацигово. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 73.
  32. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 30.
  33. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620.
  34. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 183,186.
  35. ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 93.
  36. ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94.
  37. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  38. ↑ Паметна плоча на Иван Владиков, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121209105936/http://varnaculture.bg/pametnici_bg_2.php?page=news_show&newsID=505&nsID=15, посетен на 7 май 2012 
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  42. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 808.
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 342, л. 41
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Read other articles:

List of artists who reached number one on the U.S. Latin Songs chart

This is a list of recording artists who have reached number one on Billboard magazine's Hot Latin Songs chart. Billboard established the Hot Latin Songs as an airplay-only chart which measured a song's ranking on Spanish-language radio stations in the United States. Several songs which were not sung in Spanish have topped the chart. Beginning on October 11, 2012, the methodology for the Hot Latin Songs chart includes sales of digital downloads and streaming activity in addition to airplay wh...

 

RDS Info

Canadian French-language sports information channel Television channel RDS InfoRDS Info logoCountryCanadaBroadcast areaNationalHeadquartersMontreal, QuebecProgrammingPicture format480i (SDTV)1080i (HDTV)OwnershipOwnerCTV Specialty Television(Bell Media 80%ESPN Inc. 20%) (Branding licensed from Disney Branded Television)Sister channelsNoovoRDSRDS2TSN regional feedsHistoryLaunchedOctober 21, 2004; 19 years ago (2004-10-21)Former namesRIS Info Sports (2004-2012)LinksWebsiteRDS ...

 

Puan Maharani

Puan MaharaniPotret resmi jabatan Ketua Dewan Perwakilan Rakyat ke-19PetahanaMulai menjabat 1 Oktober 2019Wakil Aziz Syamsuddin (2019–2021) Sufmi Dasco Ahmad Rachmat Gobel Muhaimin Iskandar Lodewijk Freidrich Paulus (sejak 2021) PendahuluBambang SoesatyoPenggantiPetahanaMenteri Koordinator Bidang Pembangunan Manusia dan Kebudayaan Indonesia ke-16Masa jabatan27 Oktober 2014 – 1 Oktober 2019PresidenJoko Widodo PendahuluAgung LaksonoPenggantiDarmin Nasution (pelaksana tu...

Rob Van Dam

Rob Van DamVan Dam pada Ajang GalaxyCon Raleigh 2021Nama lahirRobert Alexander SzatkowskiLahir18 Desember 1970Battle Creek, Michigan, Amerika SerikatPasanganSonia Delbeck (m. 1998; c. 2018)​, Katie Forbes (m. 2021)Situs webwww.robvandam.comKarier gulat profesionalNama ringRob Van Dam, Rob Szatkowski, Robbie V, Matt BurnTinggi183 cm (6 ft 0 in)Berat107 kg (236 pon)Dilatih olehEdward George Farhat (The Sheik)Debut1990 Robert Alexander Szatkowski (52 Tahun) atau lebih ...

 

Saihō-ji (Kyoto)

Saihō-ji西芳寺Taman lumut di Saihō-ji, ditetapkan sebagai Tempat Khusus Berpemandangan Indah dan Situs BersejarahAgamaAfiliasiZen RinzaiDewaAmida Nyorai (Amitābha)LokasiLokasi56 Matsuo Jingatani-chō, Ukyō-ku, Kyoto, Prefektur KyotoNegaraJepangArsitekturDibangun olehGyōki (secara tradisional)Rampung729-749 Kolam Emas, di tengah taman lumut. Saihō-ji (西芳寺code: ja is deprecated ) adalah sebuah kuil Buddhis Zen Rinzai terletak di Matsuo, Kawasan Nishikyō, Kyoto, Japan. Kuil terse...

 

Alain Resnais

Alain ResnaisDe gauche à droite, Ariane Ascaride, Juliette Binoche, Alain Resnais et Agnès Jaoui à la 23e cérémonie des César (en 1998).BiographieNaissance 3 juin 1922VannesDécès 1er mars 2014 (à 91 ans)Neuilly-sur-SeineSépulture Cimetière du MontparnasseNom de naissance Alain Pierre Marie Jean Georges ResnaisNationalité françaiseFormation Institut des hautes études cinématographiquesCours SimonLa FémisActivités Réalisateur, acteur, producteur de cinéma, directeur...

Erythraean Sea

Ancient name of water between the Horn of Africa and the Arabian peninsula Erythrean Sea redirects here. For the ancient name of the Red Sea, see Red Sea. Erythraean Sea Ἐρυθρὰ ΘάλασσαAn eighteenth century map showing the Erythraean Sea off the Horn of Africa. Drawn by James Rennell (1799)Erythraean Sea Ἐρυθρὰ ΘάλασσαLocationNorthwestern Indian OceanCoordinates12°0′N 55°0′E / 12.000°N 55.000°E / 12.000; 55.000TypeSeaBasin coun...

 

Paul Koulibaly

Questa voce sull'argomento calciatori burkinabé è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Paul Koulibaly Nazionalità  Burkina Faso Altezza 180 cm Calcio Ruolo Difensore Termine carriera 2018 CarrieraSquadre di club1 2005-2007 Étoile Ouagadougou? (?)2007 Al-Ittihad Tripoli2 (0)2008→  Al-Nasr Bengasi7 (1)2008-2009 União Leiria0 (0)2009 Al-Ittihad Tripoli? (?)2010-2011 Al-Shawehly? (?)2011-2012 Olympic ...

 

2016年美國總統選舉

2016年美國總統選舉 ← 2012 2016年11月8日 2020 → 538個選舉人團席位獲勝需270票民意調查投票率55.7%[1][2] ▲ 0.8 %   获提名人 唐納·川普 希拉莉·克林頓 政党 共和黨 民主党 家鄉州 紐約州 紐約州 竞选搭档 迈克·彭斯 蒂姆·凱恩 选举人票 304[3][4][註 1] 227[5] 胜出州/省 30 + 緬-2 20 + DC 民選得票 62,984,828[6] 65,853,514[6]...

Treaty of Moscow (1921)

Agreement firmed in the 1921 Treaty of MoscowTurkish committee members Rıza Nur, Yusuf Kemal Tengirşenk, Ali Fuat Cebesoy together with Russian members Georgy Chicherin and his deputy Lev KarakhanTypePeace TreatySigned16 March 1921[1]LocationMoscow, Russian SFSRConditionRatificationSignatories Grand National Assembly of Turkey[1] Russian SFSR[1] LanguagesRussian, French The Treaty of Moscow, or Treaty of Brotherhood (Turkish: Moskova Antlaşması, Russian: Моско...

 

Lost in Japan

2018 song by Shawn Mendes Lost in JapanSingle by Shawn Mendesfrom the album Shawn Mendes ReleasedMarch 23, 2018 (2018-03-23)Genre Funk pop R&B Length3:20LabelIslandSongwriter(s) Shawn Mendes Scott Harris Nate Mercereau Teddy Geiger Producer(s) Teddy Geiger Shawn Mendes Nate Mercereau (add.) Louis Bell (add.) Shawn Mendes singles chronology In My Blood (2018) Lost in Japan (2018) Youth (2018) Lost in Japan is a song recorded by Canadian singer Shawn Mendes. It was writte...

 

الوكالة الوطنية للبترول والغاز الطبيعي والوقود الحيوي (البرازيل)

هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (أكتوبر 2021) الوكالة الوطنية للبترول والغاز الطبيعي والوقود الحيوي (البرازيل) تفاصيل الوكالة الحكومية البلد البرازيل  تأسست 1997[1]  المركز برازيليا  الإدارة �...

Filips van Saksen-Coburg en Gotha

Filips van Saksen-Coburg en Gotha Ferdinand Filips Maria August Rafaël (Parijs, 28 maart 1844 — Coburg, 4 juli 1921), prins van Saksen-Coburg en Gotha, was de oudste zoon van prins August van Saksen-Coburg en Gotha en prinses Clementine van Orléans. Via zijn ouders was hij verwant aan de meeste koninklijke huizen van Europa. Huwelijk Hij trouwde op 4 februari 1875 in Brussel met de zeventienjarige prinses Louise van België, een dochter van koning Leopold II van België. Ze hadden een nie...

 

النقائض

هذه المقالة بحاجة لصندوق معلومات. فضلًا ساعد في تحسين هذه المقالة بإضافة صندوق معلومات مخصص إليها. النقائض هي قصائد الهجاء التي وقعت في العصر الأموي بين جرير والفرزدق، حيث كان كل منهم يمدح في نفسه ويذم الآخر بقصائده مع التقيد بوزن وقافية القصيدة المذمومة. نقائض جرير والفرز...

 

Western Hemisphere

Half of Earth which lies west of the Prime Meridian and east of the 180th meridian For the metonymous location, see Americas. The Western Hemisphere The Western Hemisphere is the half of the planet Earth that lies west of the Prime Meridian—which crosses Greenwich, London, England—and east of the 180th meridian.[1][2] The other half is called the Eastern Hemisphere. Geo-politically, the term Western Hemisphere is often used as a metonym for the Americas or the New World, e...

Gambian Creole people

Ethnic group of The Gambia This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Gambian Creole people – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (December 2009) (Learn how and when to remove this message) Ethnic group Gambian CreolesTotal population1-2% of The Gambia's populationLanguagesKrio language, English...

 

Bolokada Conde

This biography of a living person needs additional citations for verification. Please help by adding reliable sources. Contentious material about living persons that is unsourced or poorly sourced must be removed immediately from the article and its talk page, especially if potentially libelous.Find sources: Bolokada Conde – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (June 2010) (Learn how and when to remove this message) Conde at a performance in Ur...

 

Torneo masculino de fútbol en los Juegos Centroamericanos y del Caribe de 2018

Artículo principal: Anexo:Fútbol en los XXIII Juegos Centroamericanos y del Caribe XXIII Juegos Centroamericanos y del CaribeColombia 2018 Torneo masculino Sede Colombia Colombia Fecha 20 de julio de 201831 de julio de 2018 Cantidad de equipos 8 Podio • Campeón• Subcampeón• Tercer lugar  01 ! COL Colombia02 ! VEN Venezuela03 ! HON Honduras Partidos 16 Goles anotados 42 (2,63 por partido) Goleador Julián Quiñones(4 goles) El fútbol ma...

Dakar

Capital and the largest city of Senegal This article is about the capital and largest city of Senegal. For other uses, see Dakar (disambiguation). Not to be confused with Bangladesh's capital city Dhaka. Capital city in SenegalDakarCapital cityPlace de l'indépendanceMaison des Esclaves in GoréeMosque of DivinitySoumbedioune boats of MédinaNgor beachDakar skyline FlagCoat of armsCity of Dakar, divided into 19 communes d'arrondissementDakarLocation within SenegalShow map of SenegalDakarDakar...

 

The Last Married Couple in America

1980 film by Gilbert Cates The Last Married Couple in AmericaDirected byGilbert CatesWritten byJohn Herman ShanerProduced byEdward S. FeldmanJohn Herman ShanerStarringGeorge SegalNatalie WoodRichard BenjaminValerie HarperDom DeLuiseBob DishyCinematographyGerald HirschfeldEdited bySidney KatzMusic byCharles FoxDistributed byUniversal PicturesRelease date February 8, 1980 (1980-02-08) Running time104 minutesCountryUnited StatesLanguageEnglishBox office$12,835,544[1] The L...