Ангел Тодоров Страхинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в село Ковачево, Татарпазарджишко в семейството на Тодор Страхинов - просветен деец и революционер и Маруша Страхинова и двамата родом от село Търлис, Неврокопско. Учи до втори клас в Татарпазарджишкото класно училище, заедно с брат си Стефан. Поради липса на средства за издръжка през 1896 година двамата постъпват на работа при братя Малинови,[1] търговци при гара Саранбей. След като брат му Стефан става нелегален четник в Македония през юли 1902 година, Ангел го последва но в друга чета. Ранен в лявата ръка се връща в България.[2]
След вестта за смъртта на брат му в битката при Баница на 21 април (4 май) 1903 година, Ангел отново заминава за Македония и се включва в четата на Иван Апостолов Куманичлията.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се включва в четата на Илия Тетимов. Ранен е на 15 ноември 1912 година.[4]
Участва в Първата световна война като фелдфебел, във 2-ра рота на 7-а погранична дружина. Умира на 11 юни 1917 година в 4/8-а военнополева болница в Кривогащани.[5]
Бележки
- ↑ Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ // „Бунтовникъ“ (III). София, 1903. с. 22.
- ↑ Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ // „Бунтовникъ“ (III). София, 1903. с. 23.
- ↑ Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ // „Бунтовникъ“ (III). София, 1903. с. 24.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 3
