Пършово

Пършово
Ανθοχώρι
Гърция
41.1339° с. ш. 23.9264° и. д.
Пършово
Източна Македония и Тракия
41.1339° с. ш. 23.9264° и. д.
Пършово
Драмско
41.1339° с. ш. 23.9264° и. д.
Пършово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина150 m
Население93 души (2021 г.)

Пъ̀ршово или Пъ̀ршево, известно и с турския изговор Бурсово (на гръцки: Ανθοχώρι, Антохори, катаревуса: Ανθοχώριον, Антохорион, до 1953 Πούρσοβον, Пурсовон[1]), е село в Гърция, дем Просечен.

География

Селото е разположено на 150 m надморска височина, в източните склонове на Сминица, на 2 km южно от Горенци (Кали Вриси) и на 2 km северно от Криводол (Калитеа).[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името Пършово е личното име Пършо. Жителското име е пъ̀ршовя̀нин, пъ̀ршовя̀нка, пъ̀ршовя̀не.[3]

В Османската империя

В XIX век Пършово е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Паршево като село с 30 турски къщи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Пършово брои 150 турци.[5]

След като в 1905 година оглавява самостоятелна чета, андартският капитан Иван Марчов заедно с Василиос Цувалдзис, Теодорос Буласикис и Георгиос Кутлес взима участие в сраженията с български чети при Пършово и Карлъково.[6][7][8]

В Гърция

По време на Балканската война Пършово е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1913 година селото (Πούρσοβα) има 127[9] или 283 жители.[2]

След Лозанския договор (1923), сложил край на Гръцко-турската война турското население на Бунарбаши се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Пършово е изцяло бежанско село с 45 бежански семейства със 162 души.[10]

В 1953 година името на селото е сменено на Антохорион.[2]

Населението произвежда тютюн, жито и други замеделски култури.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 283[2] 113[2] 187[2] 439[2] 384[2] 412[2] 239[2] 212[2] 181[2] 155 132 93

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 146. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 180.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  6. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 155. (на гръцки)
  7. ↑ Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ν-684
  8. ↑ Π. Πέννας, Ο Μακεδονικός Αγών στην περιοχή της Ζίχνας, Σερραϊκά Χρονικά, τεύχος 7 (1976), σ. 177
  9. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“