Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.[1]
През 1860 година се открива българско униатско училище, а чрез подкрепа на местното население от страна на Българската екзархия и Солунската българска община през 1890 година е открито българско училище с един учител, една учителка и 35 ученици. На следващата година училището е затворено под натиск, но още през учебната 1891/1892 година е повторно отворено. Тази година в околията има 6 основни български училища, с девет учители и 421 ученици. В Енидже Вардар има едно основно и едно класно училище с общо трима учители и 52 ученици. Класното училище в града през 1894/1895 година става двукласно, в 1900/1901 година има 6 учители и 72 ученици, а през 1911/1912 година училището става трикласно, а към него съществува библиотека с над 360 книги. В околията през 1899/1900 година основните училища са 15, с 21 учители и 794 ученици, класните училища са две с трима учители и 27 ученици. През 1902/1903 основните училища са 15, а класните две, с общо 29 учители и 877 ученици.[2] В 1895/1895 година главен учител във второкласното българско училище в града е Григор Попдимитров.[3]
Писмо от временния председател на общината Григор Алексиев до екзарх Йосиф, 1896 година
През 1905 година Никола Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[5]. През 1906 година преподавател в Ениджевардарското класно училище е Иван Снегаров.[6]
През 1906 - 1907 година в града български свещеници са архимандрит Дионисий, Гоно Траев, Михаил Димитров, Андон и Ставри. Учители в града са Иван Хаджикостов, Мице Джутев, Атанас Бабаев, Григор Караиванов, Христо Хаджикойчев и жена му Атина Хаджикойчева, Костадин Хаджиспирев и Костадин Попхристов.[7]
След Младотурската революция от юли 1908 година за председател на църковната община в Енидже Вардар е назначен свещеник Тома Николов. На Димитровден пристига в града и веднага встъпва в длъжност. По това време учители в Енидже Вардар са Димитър Лешников и Порфирий Шайнов. В това време Апостол войвода е легален деец и активно се намества в работата на местната българска община. През 1909 година на ревизия в Енидже Вардар пристига Пере Тошев, училищен инспектор в Солунско.[8]
След реорганизация в Българската екзархия от 1909 година Ениджевардарското, Гумендженското и Гевгелийското епархиийски наместничества попадат минават под ведомството на Воденската епархия. През декември Тома Николов е назначен за управляващ Воденската епархия, а на негово място застава местен свещеник.[9]
