Корнишор

Корнишор
Κρώμνη
— село —
Изглед към Корнишор от Паяк
Изглед към Корнишор от Паяк
Гърция
40.9036° с. ш. 22.3317° и. д.
Корнишор
Централна Македония
40.9036° с. ш. 22.3317° и. д.
Корнишор
Воденско
40.9036° с. ш. 22.3317° и. д.
Корнишор
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областПаяк
Надм. височина580 m
Население3 души (2021 г.)
Корнишор в Общомедия

Корнишо̀р (на гръцки: Κρώμνη, Кромни, до 1926 година Κορνισόρ, Корнисор или Κορνισιόρ, Корнисьор[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 580 m надморска височина в южните склонове на планината Паяк (Пайко) на 13 km северно от град Енидже Вардар (Яница).[2] Разположено е на река Грамада.

През 1909 година по повод на разположението на селото кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише:

„ Според легендата това село е основано от трима разбойника. И туй изглежда правдоподобно: иначе не може да се обясни какво е накарало хората да се заселят в такова уединено и непристъпно място в най-затънтената долина на Паяк планина.[3] “

История

В Османската империя

През 1632 година Корнишор е отбелязано в турски дефтер като село с 64 християнски семейства.[4]

В началото на XX век Корнишор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корнисис (Kornissis), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Корнишоръ брои 400 жители българи и 80 цигани.[6] Корнишор е показано и във Воденска каза като село със 700 жители българи.[7]

На Илинден 1903 година в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.[8] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Заради отстояването на българщината селото е известно като „Малката България“.[10]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корнишор има 432 българи екзархисти.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Корнишор, 11 и 12 /III, 3 1/2 ч. от Крушаре. 95 български екзархийски къщи... Поминъкът е въгленарство, дърводелие, малко пчеларство и земеделие. По-преди са били доста заможни, но напоследък поради ред неурожайни години са западнали. Лани и сега много умират от тифусна треска. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията се отказали 1903 г. Сега за първи път след статуквото се отваря българско училище.

Училището е двуетажно. Долу изба (някога била дюкян), горе класна стая, малко салонче и стая за квартира. Класната стая, 8Х4Х2 1/2 m голяма, има дюшеме, таван и добре се осветлява.[3]

“

В 1909 година в района на селото действа гръцката чета на Митре Никола Чера и Иван Богдан.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Корнишор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

През войната в селото влиза взвод български войници, изтласкан по-късно от гръцки части. Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война, а българските училище и църква се затварят. В края на Първата световна война през 1918 година българите Петър Петляков, Христо Коняров и Стоян Богданов са обесени, а Тодор Линов е пребит до смърт за подпомагане на българската войска. На заточение на Крит са изпратени осъдените Ташо Камшиков, Фотьо Ристаков, Григор Милошев, Иван Костараков и Петър Фустанов. По време на Гръцко-турската война (1919-1922) момчета от селото са мобилизирани насила в гръцката армия.[14]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Корнишор има 100 къщи славяни християни.[15]

След 1924 година между 30 и 50 души или 3-4 семейства напускат селото и се заселват в Горни Воден, Станимашко.[4] Според Тодор Симовски изселилите се в България са 260 души. В селото са заселени няколко бежански семейства, които поради неплодородното землище и средата скоро напускат селото.[2]

В 1928 година Корнишор е прекръстено на Кромни. По време на Гражданската война в Корнишор е разположен щабът на ДАГ. Селото е силно пострадало след войната. В 1968 година повечето му жители се изселват в съседното Ново Въдрища (Неос Милотопос).[16][17]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват всичките му жители в полските села. След нормализирането на обстановката, жителите на Корнишор се завръща.[2] В началото на 70-те години жителите на селото заедно с тези на съседното Радомир отново са принудени да се изселят във Въдрища (Милотопос).[18]

Корнишор е обявено за архитектурен резерват и постепенно се съживява като туристическа атракция. Църквата е посветена на Свети Николай.

Църквата „Свети Николай“ в селото
Къща в Корнишор
Прекръстени с официален указ местности в община Корнишор на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Въртоп[19] Βερτόπι Канони Κανόνι[20] връх на Ю от Корнишор (659,4 m)[19]
Върбата[19] Βάρμπατα Ития Ιτιά[20] река на Ю от Корнишор[19]
Кумарката[19] Κουμάρκατα Кунупи Κουνούπι[20] възвишение на ЮИ от Корнишор (327 m)[19]
Крастата[19] Κράστατα Касидиярис Κασιδιάρης[20] възвишение на ЮИ от Корнишор (455 m)[19]
Обор[19] Όμπδρ Клиста Κλειστά[20] река на ЮЗ от Корнишор[19]
Три бари[19] Τρεις Μπάρες Трикорфо Τρίκορφο[20] връх на ЮЗ от Корнишор[19]
Валицумба[19] Βαλιτσούμπα Врохотопос Βροχότοπος[20] местност на ЮИ от Корношор, по левия бряг на Грамада[19]
Глава Вода[19] Γκλάβα Βόδα Кефалари Κεφαλάρι[20] местност и възвишение на ЮИ от Корнишор (496 m)[19]
Нука[19] Νούκα Никола Νικόλα[20] местност на И от Корношор[19]
Грокоща[19] Γροκώστα Коста Κώστα[20] връх на СИ от Корнишор[19]
Лапарци[19] Λαπαρτόϊ Фагомата Φαγώματα[20] връх на ЮЗ от Корнишор (993,8 m)[19]
Пръскачово[19] Πρασκάτσουβα Рандисмени Ραντισμένη[20] връх на ЮЗ от Корнишор (1322 m)[19]
Гуспудар[19] Γουσπουδάρ Никокирис Νοικοκύρης[20] река на СЗ от Корнишор[19]
Гробове[19] Γροτόπι Тафи Τάφοι[20] връх на С от Корнишор (1812 m)[19]
Кукала[19] Κουκάλα Кукос Κούκος[20] река на СИ от Корнишор, ляв приток на Грамада[19]
Чуките[19] Τσουκϊτι Ипсомата Ύψώματα[20] връх на СИ от Корнишор[19]
Корени[19] Κορίνη Ризес Ρίζες[20] връх на С от Корнишор[19]
Метеризи[19] Μετερίζι Паратиритирион Παρατηρητήριον[20] връх на СЗ от Корнишор (1597,9 m)[19]
Касарини[19] Κασαρίνη Рахула Ραχούλα[20] връх на СЗ от Корнишор (1308 m)[19]
Питар[19] Βιταρος Лулуди Λουλούδι[20] връх на СЗ от Корнишор[19]
Комшово Κόμψοβα Гитонико Γειτονικό[20]
Киркова нива[19] Κίρκοβα Νέβα Хорафи ту Кирку Χωράφι του Κίρκου[20] връх на С от Корнишор (1269 m)[19]
Варалиас[21] Βαραλιάς Варелас Βαρέλας[20] река на С от Корнишор, приток на Грамада[21]
Варница[19] Βάρνιτσα Камини Καμίνι[20] връх на С от Корнишор[19]
Поглед[19] Πόγλιτ Агнадема Άγνάντεμα[20] връх на СИ от Корнишор (1408 m)[19]
Горица Καρίτα Дасаки Δασάκι[20]
Фиаданисърпа Φιαντενισάρπα Фани Φανή[20] гора на С от Корнишор[19]
Мер[19] Μέρ Коприя Κοπριά[20] връх на С от Корнишор[19]
Бела Лунга[19] Μπέλα Λούγκα Фенгари Φεγγάρι[20] връх на С от Корнишор (1112 m)[19]
Дубарляна[19] Ντουμπαρλιάνα Ана Άννα[20] връх на С от Корнишор (1503 m)[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 675[2] 525[2] 330[2] 448[2] 156[2] 565[18] 441[18] 0[18] 0[2] 14 8 3

Личности

Родени в Корнишор
  • Атанас Златев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[22]
  • Атанас Иванов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[23]
  • Атанас Танурев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина[24]
  • Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[25]
  • Григор Фустанов (? – 1928), революционер от ВМРО
  • Димитър Митренчев (Δημήτριος Μητρέντσης), гръцки андартски деец, четник[26]
  • Илия Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[27]
  • Мане Камчиков (Εμμανουήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос (1906-1908) и Даутис (1908-1909)[26]
  • Йоан Богданов (Ιωάννης Μποντάνης ή Μπογδάνης), гръцки андартски деец, четник[26]
  • Костадин Георгиев (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[28]
  • Костадин Контев, български революционер от ВМОРО
  • Мара Петлякова (1912 – 1944), българска комунистическа партизанка
  • Михаил Камшиков (Μιχαήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос и Даутис[26]
  • Нацо П. Делов (Дельов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[29]
  • Никола Хр. Петляков, български комунист[30]
  • Христо Зинов (Зината, 1894 – 1977), войвода на чета и деец на ВМРО
Починали в Корнишор

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 71. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  4. ↑ а б Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. ↑ Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, 1995, Бургас.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  10. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 433.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  14. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.437-440
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  16. ↑ Корнишор на сайта на бившия дем Кирос, архив на оригинала от 16 март 2010, https://web.archive.org/web/20100316124907/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=29&Itemid=56, посетен на 27 януари 2010 
  17. ↑ Неос Милотопос на сайта на бившия дем Кирос, архив на оригинала от 14 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100114133646/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=60, посетен на 27 януари 2010 
  18. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 72. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  21. ↑ а б Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 275.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  26. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  30. ↑ Парцел 43 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“