Пласничево

Вижте пояснителната страница за други значения на Крия Вриси.
Пласничево
Κρύα Βρύση
— село —
Гърция
40.6875° с. ш. 22.3053° и. д.
Пласничево
Централна Македония
40.6875° с. ш. 22.3053° и. д.
Пласничево
Воденско
40.6875° с. ш. 22.3053° и. д.
Пласничево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина10 m
Население4374 души (2021 г.)
ПокровителСвети Мина[1]
Пощенски код583 00
Телефонен код2382

Пласничево (на гръцки: Κρύα Βρύση, Крия Вриси, до 1927 година Πλάσνα, Пласна[2]) е град в Гърция, дем Пела на административна област Централна Македония.

География

Пласничево е разположено на 10 m надморска височина в центъра на Пазарското поле и е трето по големина селище в нома след Енидже Вардар и Воден.[3]

История

В Османската империя

В края на XIX век Пласничево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пласничево живеят 200 българи и 56 цигани.[4] Всички жители на селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласничево има 264 българи патриаршисти гъркомани.[5]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„ На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[6] “

В Гърция

В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Пласничево (Πλασνίτσιοβον) като село населено със „славяногласни елини“.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пласничево има 18 къщи славяни християни и 17 къщи цигани мохамедани.[8]

В 1924 година в България се изселват 76 бълагари от Пласничево. На тяхно място, поради върлуващаа в района малария, са заселени само 24 бежанци,[3] понтийски гърци от Съветския съюз.[9] В 1927 година Пласничево е прекръстено на Крия Вриси.[3]

Според преброяването от 1928 година, Пласничево е бежанско село с 35 бежански семейства и 120 души.[10] След пресушаването на Ениджевардарското езеро 1935 година властите заселват в селото още бежанци от околните села.[11] Така например част жителите на Плугар се изселват в Пласничево.[12] В 1930-те години към Пласничево е присъединено и съседното село Призна.[13]

По време на Втората световна война Пласничево е база на паравоенната крайно дясна Национална армия на Гърция, ръководена от Георгиос Пулос.

След войната селото просперира и се развива много. Землището на селото се обработва със съвременни технологии и се произвеждат милиони килограми овошки, над 4 милиона килограма памук, 4 милиона килограма царевица, над 1,5 милиона килограма пшеница. Силно развито е и краварството. В градчето има и гимназия.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 301[3] 368[3] 285[3] 2914[11] 4261[11] 5225[11] 5268[11] 5521[11] 5767[11] 6535 5214 4374

Личности

Родени в Пласничево

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 76. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92 – 93.
  7. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. „Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης“. Εν Αθήναις, 1913.
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  9. ↑ История на Пласничево на сайта на Дем Пласнчево, архив на оригинала от 10 април 2010, https://web.archive.org/web/20100410133338/http://www.kriavrissi.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=25, посетен на 27 януари 2010 
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 77. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Кадиново на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]
  13. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 39
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“