Понтийци са името на гърците, които идват от района на Понт, т.е. южните брегове на Черно море, в североизточна Мала Азия, както и от района на Кавказ. Наричат себе си римляни. Присъствието на гърци в региона на Понт датира от древността до съвремието, когато мнозинството от тях (християните понтийци) са прехвърлени в Гърция, с размяната на населението, последвала катастрофата в Мала Азия от 1922 г. и геноцида на гръцките понтийци отприщени от младотурците през 1919 г. Тези понтийци, които са имигрирали в Руската империя или са избягали в СССР, след кратък период на просперитет, последван от жестоко преследване от сталинисткия режим, са били принудени да се преместят в Гърция след разпадането на Съюза .
Понтийците (на гръцки: Πόντιοι, Ποντιακός Ελληνισμός, Έλληνες του Πόντου; на турски: Pontus Rumları) или още и понтийските гърци са етническа група от гръцки произход, потомци на имигранти от историческиПонт в североизточната част на Мала Азия (днес Турция). Говорят понтийски език.
Първата засвидетелствана древногръцка колония по брега на Понта е Синоп, който е основан на северния бряг на древна Анатолия около 800 г. пр.н.е. Поселниците в Синоп са били търговци от йонийския гръцки град-държава Милет. След колонизирането на брега на Черно море, морето става известно в гръцкия свят Pontos Axeinos (Неприветливо море), видоизменен топоним-антоним на името на Pontos Euxeinos (Гостоприемното море). По онова време по цялото Черноморско крайбрежие (днес в Турция, България, Грузия, Русия, Украйна и Румъния), броя на гръцките колонии нараства. Областта Трапезус, по-късно наречена от Комнините Трапезунд, сега Трабзон, се споменава в известната Ксенофонтова „Анабазис“, в която авторът описва как той и останалите 10 000 гръцки наемници, пристигнали до бреговете на Понт и се стоварили по земите на Понта.
