Кадиново

Тази статия е за воденското село. За прилепското вижте Кадино село. За скопското вижте Кадино.
Кадиново
Γαλατάδες
— село —
Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото
Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото
Гърция
40.7553° с. ш. 22.2778° и. д.
Кадиново
Централна Македония
40.7553° с. ш. 22.2778° и. д.
Кадиново
Воденско
40.7553° с. ш. 22.2778° и. д.
Кадиново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина16 m
Население1628 души (2021 г.)

Кадиново или Кадиино (на гръцки: Γαλατάδες, Галатадес, до 1926 година Καδίνοβο, Кадиново, катаревуса: Καδίνοβον, Кадиновон[1]), на турски Суджукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 16 m надморска височина на хълм в Солунското поле на 12 километра западно от град Енидже Вардар (Яница) и на 25 километра югоизточно от Воден (Едеса).[2]

История

В Османската империя

Кадиново е старо село – църквата „Свети Атанасий“ е отпреди 1806 година, съдейки по стенопис на Благовещение датиран с тази година. В началото на ΧΧ век Кадиново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кантиново (Kantinovo), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кадийно село (Сукютли) брои 248 жители българи и 60 цигани.[4]

Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кадиино (Kadiyno Selo) има 336 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5] Пръв учител в гръцкото училище е Христос Думис. Фамилиите Стоянидис и Харисиадис взимат участие в гръцко-българския конфликт на гръцка страна. От Кадиново е и бащата на гъркоманския капитан Гоно Йотов.

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Кадийно село (Суютли), 3/III, 1 1/2 ч. от Кариотица. Всичко 55 български екзархийски къщи, половината свойщина. Поминъкът е земеделие. Доста заможно село. Черквата няма никакви имоти. Училищното е двуетажно, с ниска изба, само една класна стая, с дюшеме, таван, добре осветявана, голяма 6Х8Х3 m.[6] “

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кадиново (Кадилово) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кадино село (Кадино Село) има 65 къщи славяни християни.[8]

Българското му население се изселва - официално 38 души са изсели в България.[2] На негово място в 1924 година са настанени 389 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.[2] Част от бежнците са от галиполското село Ексамили (Ортакьой). В 1926 година селото е прекръстено на Галатадес. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 98 бежански семейства с 368 души.[9]

През Втората световна война 112 души от селото членуват в Солунския български клуб и притежават лични карти.[10]

Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в селото от 1218 жители има 700 бежанци и 518 местни.[11]

Селото е богато. Произвеждат се предимно пшеница, царевица, памук, овошки.[2] Развито е и скотовъдството като се отглеждат млекодаващи крави.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Кадиново на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Клуца[12] Κλοΰτσο Ктипима Κτύπημα[13] местност на Ю от Кадиново[12]
Плугар[12] Πλούγαρ Алетри Άλέτρι[13] бивше село на ЮИ от Кадиново[12]
Гроб на Бекир Баба Τάφος Μπικήρ Μπαμπά Тафос Τάφος[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 337[2] 390[2] 848[2] 1286[2] 1529[2] 1648[2] 1639[2] 1841[2] 2039[2] 1858 2339 1628

Личности

Родени в Кадиново
  • Атанас Коишев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Ване Аджиристов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15][14]
  • Гоно Милошев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Гоце Наждров, български революционер от ВМОРО[14]
  • Гоце Пъдаров, български революционер от ВМОРО[14]
  • Диниш Чоков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Ефтим Молязимов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Иван Ташев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Менче Стоянов (Δημήτριος ή Μηνάς Στογιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15][14]
  • Миче Сърбиговчето, български революционер от ВМОРО[14]
  • Мице Вангеловски, български революционер от ВМОРО[14]
  • Мице Николов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Петре Требулитов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Петрос Харисиадис (Πέτρος Χαρισιάδης), гръцки андартски деец, четник[15]
  • Ристо Кърчонов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Ристо Трембилитов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Стаменит Капаранов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Стоимен Ангелов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина[16]
  • Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[17]
  • Стоянчо Манчо, български революционер от ВМОРО[14]
  • Тано Гончев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Тано Старевски, български революционер от ВМОРО[14]
  • Тано Трененчев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Христо Стоянов, свещеник и гъркомански деец[14]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 69. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33 и 849.
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 191 - 194.
  11. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 173.
  15. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“