По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „Света Богородица“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.[2] Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към Българската екзархия.
С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов от Кюстендил. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от Пехчево и Димитър Филипов от Радовиш.[3] В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.[4]
Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф I Български, 1 март 1901 годинаПечат на българското училище, 1896 годинаРъководството на общината през 1908 година с председател йеромонах Горазд в центъра
В 1881 година Урумов от Радовиш прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от Лазар Теофанов от Мелник, но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в Сяр. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става Кочо Мавродиев с помощник Димитър Филипов.[4] Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на класното и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.[6]
С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх Йосиф, че някои от петричките първенци имат намерение да приемат унията, за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика Лазар Младенов. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.[7]
През 1892 година мнозинството от българите в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. С телеграма на великия везир от 19 януари 1892 година на населението на Серския санджак, признаващо върховенството на Екзархията се разрешава свободно да изрази волята си. През април същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом Христо Поптрендафилов. Към нея е създадено училищно настоятелство, което поема грижите за поддържането и развитието на просветното дело в града и региона.[8]
В 1901 година учители в града са Стоян Трушков (главен учител), Христо Динев, Иван Кьосев, Филипа Димитрова.[9] През периода 1899 – 1902 година просветният деец Христо Телятинов председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.
Особено плодотворен за общината е периодът 1904 – 1908 година, когато начело с йеромонах Горазд тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.[10]
Честване на Светите братя Кирил и Методий в Петрич, 11 май 1900 г.
На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник Иван Антонов. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.[11] Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах Климент Кьосев.[12]
↑Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
↑Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.
↑Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.
↑Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 96.
↑ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 525 л. 210-211. Ведомост за заплатите на учителите при трикласното и основно училише в Петрич от 1 март до 1 юни 1901 год.
↑Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 145-146.
