Тетовска българска община

Тетовска българска община
Печат на общината от 1869 г.
Печат на общината от 1869 г.
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана1871 г., Османска империя
Закрита1913 г., Кралство Сърбия
Положениенесъществуваща
СедалищеТетово
Езицибългарски
Печат на българското архиерейско наместничество от 1885 г.: „Българско православно арх. намѣст-во Тетово 1885“

Тетовската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в град Тетово.

История

В 1864 година Тетовската българска община изгражда нова сграда за българско училище - двуетажна хубава сграда с 10 стаи.[1] В 1871 - 1872 година християнската община се разделя на българска екзархийска и гъркоманска,[2] станала в 1892 година сърбоманска.[3] Пръв председател на българката община е иконом поп Серафим Архимандритов. Друг водач на общината е Симо Тулов, сподвижник още на Кирил Пейчинович.[2]

В тежките години по време на Руско-турската война общината на практика прекратява дейността си.[4] През май 1878 година иконом поп Серафим и Зафир Николов от името на Тетовската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]

След войната през септември 1880 година архиерейският наместник поп Серафим моли екзарх Йосиф I Български да се застъпи пред Високата порта за владението на мястото на изгорялата тетовска църква „Свети Никола“, оспорвана от гръцките духовни власти. Екзарх Йосиф подава такрир до Портата. Общината се оплаква на Екзархията от насилията на гръцките духовни власти и Екзархията подава два такрира за църковното място.[6]

В 1881 година Тетовската българска община и българското училище вече са напълно възстановени.[4] В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.[4][7] В 1883 година в центъра на българската махала на града е построено българското девическо училище - двуетажна сграда с четири стаи, салон и забавачница.[8] На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на Свети Методий.[9]

На 27 април 1897 година общината купува за архиерейско наместничество с пари от еснафите и със завещаните ѝ от Яне Сарайкинов 110 турски лири нова двуетажна сграда с широк салон и балкон, разположена близо до девическото училище.[8]

Към 1900 година общината поддържа едно второкласно с първоначално мъжко училище, едно първоначално девическо, едно първоначално смесено и две забавачници.[10] Учениците годишно са около 650 - 750.[11]

Учители в Тетовското българско училище
Име Родом от Учил Учебни години Издържан от Години Бележка
1. Христо Чкулка Тетово Бигорски манастир 1832 - 1835 Учениците ? - 1835 г. Основател на училището
2. Цветко Смилков Тетово При църквата „Свети Никола“ 1833 - 1835 Учениците Помощник на Христо Чкулка
3. Поп Саве Йелошник Бигорски манастир 1835 - 1836 Учениците
4. Поп Смилко Йедоарце При църквата „Свети Никола“ 1835 - 1836 Учениците Учителствал заедно с поп Саве
5. Поп Яков Сазданов Тетово При църквата „Свети Никола“ 1836 - 1837 Учениците Опитал да отвори девическо училище
6. поп Никола Спасов Тетово При църквата „Свети Никола“ 1836 - 1837
1837/1838		 Учениците[12]
7. Серафим Архимандритов Йелошник Бигорски манастир 1838 - 1844 Учениците ? - 25 март 1894 г.[13]
8. Симо Йовчев Тетово При църквата „Свети Никола“ 1838 - 1852 Учениците
9. Наум Иванов Тетово При църквата „Свети Никола“ 1848 - 1860 Учениците помощник на Симо Йовчев,
по-късно заел мястото му
10. Гьоро Столев Жилче В Тетово 1848 - 1858 Учениците помощник на Наум Иванов
11. Стоян Якушов Скопско Манастир „Свети Илия“, Скопско 1860 - 1862 Общината и учениците
12. Серафим Аврамов Тетово В Тетово 1862 - 1867 Общината и учениците ? - след 1900 г. свещеник в Тетово
13. Юордан Хаджиконстантинов Велес 1867 - 1868 Общината и учениците преподавал и по записки
14. Кръсто Галиганов Галичник Бигорски манастир 1868 - 1870 Общината певец в църквата
15. Гещо Стефанов Тетово В Тетово 1870 - 1873 Общината[14]
16. Михаил Христов Гиляни 1874 - 1875 Общината
17. Нестор Данаилов Тресонче IV клас в Казанлък 1875 - 1876 Общината въвел нов метод и нови учебници
18. Иван Х. Г. Илев Дебър Бигорски манастир 1877 - 1890 Общината след 1900 г. певец в църквата[15]

Бележки

  1. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 7.
  2. ↑ а б Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 20.
  3. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 19.
  4. ↑ а б в Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 563.
  5. ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 658.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 364.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 641.
  8. ↑ а б Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 11.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 101 - 102.
  10. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 21.
  11. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 23.
  12. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 56.
  13. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 56 - 57.
  14. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 57.
  15. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 58.
Банска (православна)  • Банска (протестантска)  • Битолска  • Ваташка  • Велешка  • Влахинска  • Воденска  • Гевгелийска  • Горноджумайска  • Гумендженска  • Дебърска  • Демирхисарска  • Дойранска  • Долноджумайска  • Драмска  • Емборска  • Ениджевардарска (православна)  • Ениджевардарска (униатска)  • Кавадарска  • Кичевска  • Костурска  • Кочанска  • Кратовска  • Кривопаланечка  • Крушевска  • Кукушка (православна)  • Кукушка (униатска)  • Кумановска  • Леринска  • Малешевска  • Мелнишка  • Мехомийска  • Неврокопска  • Неготинска  • Охридска  • Петричка  • Пехчевска  • Прилепска  • Радовишка  • Ресенска  • Скопска  • Солунска  • Стружка  • Струмишка  • Съботска  • Сярска  • Тетовска  • Хрупищка  • Щипска
     Портал „Македония“         Портал „Македония“