В 1864 година Тетовската българска община изгражда нова сграда за българско училище - двуетажна хубава сграда с 10 стаи.[1] В 1871 - 1872 година християнската община се разделя на българска екзархийска и гъркоманска,[2] станала в 1892 година сърбоманска.[3] Пръв председател на българката община е иконом поп Серафим Архимандритов. Друг водач на общината е Симо Тулов, сподвижник още на Кирил Пейчинович.[2]
След войната през септември 1880 година архиерейският наместник поп Серафим моли екзарх Йосиф I Български да се застъпи пред Високата порта за владението на мястото на изгорялата тетовска църква „Свети Никола“, оспорвана от гръцките духовни власти. Екзарх Йосиф подава такрир до Портата. Общината се оплаква на Екзархията от насилията на гръцките духовни власти и Екзархията подава два такрира за църковното място.[6]
В 1881 година Тетовската българска община и българското училище вече са напълно възстановени.[4] В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.[4][7] В 1883 година в центъра на българската махала на града е построено българското девическо училище - двуетажна сграда с четири стаи, салон и забавачница.[8] На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на Свети Методий.[9]
На 27 април 1897 година общината купува за архиерейско наместничество с пари от еснафите и със завещаните ѝ от Яне Сарайкинов 110 турски лири нова двуетажна сграда с широк салон и балкон, разположена близо до девическото училище.[8]
Към 1900 година общината поддържа едно второкласно с първоначално мъжко училище, едно първоначално девическо, едно първоначално смесено и две забавачници.[10] Учениците годишно са около 650 - 750.[11]
↑ абвКирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 563.
↑Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 658.
↑Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 364.
↑Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 641.
↑Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 101 - 102.