Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 35 минути. Моля, обсъдете на беседатаразделяне на текста на отделни статии, по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.
Името ѝ произхожда от древния малък град Суза, разположен на централно място, въпреки че най-големият ѝ център е град Авиляна към 31 декември 2019 г.
С дължина 80 км и с над 90 000 жители Вал ди Суза е най-голямата и най-населената в регион Пиемонт.
В горната ѝ част се намира най-западният край на Италия на територията на община Бардонекия – върхът на планината Рока Бернауда на 3225 м надморска височина.
Физическа география
Въпреки че принадлежи изцяло към водосборния басейн на река По и следователно към италианския географски регион, части от някои нейни високи странични долини са политически част от Френската република след Парижкия мирен договор през 1947 г.: окръг Мон Сени и проход Мон Сени в департамент Савоа; Вале Стрета, паданският склон на проходите Коле дела Скала (на италиански: Colle della Scala, и Коле дел Монджиневро, връх Мон Шабертон в департамент Отз Алп.
Долината, разположена надлъжно, се пресича от река Дора Рипария. Докосната е както от Котските Алпи (вдясно от река Дора Рипария и потока Чениския), така и от Грайските Алпи (вляво от тях). Потоците Дора ди Бардонекия и Чениския образуват две важни долини, които се разклоняват от главната: Вале ди Бардонекия и Вал Чениския.
Името на долината произлиза от градчето Суза, разположено на входа на Вал Чениския. От Вал Чениския идва пътят, който върви през прохода Мон Сени и който се среща при градчето Суза с пътя, идващ от Прохода на Монджиневро.
Геология
Произходът на Вал ди Суза е преди 40 и 25 млн. год. по време на фаза от процеса на Алпийската орогенеза.
В дясната орографска част от град Риволи до езерата на Авиляна има някои моренови образувания. От град Авиляна до село Сан Джорио ди Суза се откриват гнайси и серпентини. Масивът Орсиера-Рочаврè е съставен от гнайси и слюдести шисти. В горната част на долина има варовикови шисти, серпентини и варовик.
Планини
От орографска гледна точка най-високата точка на Вал ди Суза се намира в Грайските Алпи и това е планината Пунта Ронча/ Поант дьо Ронс с нейните 3612 м, разположена на физическия вододел между Вал ди Суза и долината Мориен и в близост до италиано-френската граница.
Най-високата планина в италианската част на долината, която е и най-ясно видима от низината, е планината Рочамелоне с нейните 3538 м.
Планината РочамелонеМонте Сегурет в градчето Улкс
Изкачвайки долината в дясно са разположени последователно следните основни планини:
Вал ди Суза в сравнение с другите гранични долини между Италия и Франция има най-лесно проходимите алпийски проходи, разположени и на по-ниска надм. височина. От древни времена те позволяват транзита на хора и стоки.
Коле деле Валете – 2303 м, от градчето Коацè до село Сан Джорио ди Суза
Коле дел Венто – 2231 м, от село Коацè до село Сан Джорио ди Суза
Колет Верт – 2521 м, в село Клавиере
Коле дел Вилано – 2506 м, от градчето Бусолено до село Сан Джорио ди Суза.
Реки и езера
Реки
Главната река на долината е Дора Рипария, дълга 125 км и с воден басейн от 1340 км². Ляв приток на река По, Дора Рипария води началото си от Котските Алпи близо до село Чезана Торинезе от сливането на две изворни разклонения: Пикола Дора, родена на френска територия близо до алпийския проход Коле дел Монджиневро във френскитеКотски Алпи и потока Рипа, идващ от алпийската долина Арджентера на територията на Саузе ди Чезана, и който от своя страна поема водите на потока Турас.
Ляв хидрографски профил
Дора ди Бардонекия – ражда се от сливането на потоците Рио ди Вале Стрета и Рошмол в градчето Бардонекия и завършва хода си в градчето Улкс
Чениския – извира от село Монченизио и се влива в река Дора Рипария при градчето Суза
Поток Пребек – извира от планината Гранд'Уя в Грайските Алпи и достига Дора Рипария във Вернето – подселище на село Кианоко
Поток Гравио – извира от планината Пунта Лунела в Грайските Алпи и завършва хода си в градчето Кондове
Поток Сеси – извира от планината Монте Чиврари в Грайските Алпи, източно от алпийския проход Коле дел Коломбардо и завършва хода си в село Каприе
Поток Меса – извира от планината Монте Чиврари, западно от алпийския проход Коле дел Лис и завършва хода си в град Авиляна.
Десен хидрографски профил
Поток Рипа – извира от планината Гран Куейрон в долината Арджентера, свързва се с потока Турас при Бусон – подселище на село Чезана Торинезе, след което ражда Дора Рипария след сливането му с Пикола Дора, букв. Малката Дора
Поток Турас – извира от планината Турас и се влива в потока Рипа в Бусон – подселище на село Чезана Торинезе
Поток Джерардо – извира от хълма Сабионе и се влива в Дора Рипария в градчето Бусолено
Поток Гравио – извира от котловината Касафрера и завършва хода си в село Вилар Фокиардо
Поток Скальоне – извира на територията на Долината на Адрети в природния парк Орсиера – Рочаврè.
Лак дю Мон Сени – изкуствено езеро изцяло на френска територия близо до прохода Кол дьо Мон Сени, част от басейна на Вал ди Суза. Тази територия исторически принадлежи към Савойското херцогство преди анексирането ѝ към Франция през 1860 г.
Лаго дел'Алпе Лауне, 2043 м и Лаго Неро, букв. „Черното езеро“ – при село Саузе д'Улкс
Лаго дей сете колори, букв. „Седемцветното езеро“, 2329 м и Лаго Неро, букв. Черното езеро – при село Чезана Торинезе
Природен парк на Гран Боско ди Салбертранд – простира се от десния бряг на река Дора Рипария до вододела с Вал Кизоне от 1000 до 2600 м надм. височина
Природният парк на езерата на Авиляна – обхваща площ от над 400 хектара между историческия център на град Авиляна и Вал Сангоне
Природният парк Орсиера – Рочаврè – обхваща над 11 хил. хектара между Вал Кизоне, Вал Сангоне и Долна Вал ди Суза. Създаден е от регион Пиемонт през 1980 г. и е един от най-големите защитени планински райони в Пиемонт след Националния парк „Гран Парадизо“, Природния парк на Приморските Алпи и Националния парк на „Вал Гранде“.
Флора
Вал ди Суза и Вал Кизоне поради географското им разположение са място за среща между растителност, характерна за Приморските Алпи, Южните Котски Алпи и Централните Алпи. В долната част преобладава чистият или смесен кестен с други широколистни дървета, а с увеличаване на надм. височина се среща нискостебленият бук. По южните склонове има бял дъб и бор. В долината преобладават лиственицата и швейцарският каменна бор, който я замества на по-голяма надм. височина. Смърчът и бялата ела представляват преобладаващата част от Природния парк на Гран Боско ди Салбертранд.
Климатът на Вал ди Суза е типично алпийски. Котските Алпи, защитени от връх Монвизо, като цяло са сухи, докато Грайските Алпи се характеризират с чести валежи. В Северните Котски Алпи има обилни снеговалежи, но по-малко отколкото в Грайските Алпи.
Вал ди Суза е най-голямата западна алпийска долина: в нея има лесно се пораждат климатични смущения, насочени на запад-изток, които характеризират долината с чести силни фьонови ветрове.
Мечоносец от село Венаус по време на танца на мечовете.
История
Порта Савоя, римска порта на Суза
Античност
Първите устойчиви човешки поселения датират около 5 хилядолетие пр.н.е., но първите очевидни свидетелства са от 5 и 6 в.пр.н.е., и се състоят главно от чашовидни знаци, издълбани в скалата, скални гравюри и надписи в големи количества в цялата долина.
Някои антрополози смятат, че срещата между отвъдалпийските келтски и местните келтско-лигурски племена се състои именно в долината, а според други келтското влияние е минимално.
По времето на Римската република алпийските проходи на Вал ди Суза започват да придобиват стратегическо военно значение: предполага се, че армията на Ханибал Барка преминава от там, навярно през прохода Монджинерво или Мон Сени през 218 г. пр.н.е. През 61 и през 58 г. пр.н.е. е ред на Юлий Цезар, който тръгва към Галиите след споразумение с местния суверен Дон (Donnus). От Записки за Галската война (кн. I, гл. X) става ясно, че границата между Цизалпийска Галия и Галия Комата е била разположена в долната част на долина, при Ocelum (западно от римската Statio ad fines, в Друбиальо – днешно подселище на град Авиляна).
Съюзът между римляни и местно население навярно е сключен между 13 и 12 г. пр.н.е. с договор между сина на Дон – крал Марк Юлий Коций и император Октавиан Август. Това е изобразено на фриза на Арката на Август, издигната в Суза. Виа Домиция там носи името Виа Коция.
След три века относителен мир започва нов период на войни поради прогресивното отслабване на римския държавен апарат. През 311 г. Константин I обсажда Суза, която е съюзник на съперника му Максенций. Връзките с централната власт стават все по-слаби, тъй като започват първите варварски нашествия.
Средновековие
Животът на Св. Елдрад на стенопис от XI век в едноименния параклис на Абатството на Новалеза.
Ранно Средновековие
След падането на Западната Римска империя Вал ди Суза е доминирана от готите (ок. 490 – 530 г.), византийците (ок. 530 – 570 г.) и лангобардите (ок. 570 – 774 г.). Границата между Лангобардското и Франкското кралство, на няколко километра нагоре от римското, постоянно укрепена и военизирана, тогава е известна с латинското име Clusae Longobardorum (Лангобардски укрепителни стени). Абатството на Новалеза е основано през 726 г. в подножието на Мон Сени като аванпост на франките нагоре по границата. Между 773 и 774 г. армията на франкския император Карл Велики се спуска в Италия през прохода Мон Сени и разгромява лангобардите. Синът му Лудвиг основава Убежището на Мон Сени в помощ на пътешествениците през едноименния проход и на поклонниците по Виа Франчиджена. След смъртта на Карл Велики следват унгарските (около 900 – 950 г.) и сарацинските (ок. 890 – 970 г.) нашествия. Ардуин Голобради, след като освобождава пустеещата долина, започва нейната реконструкция. Между 983 и 987 г. на устието на Вал ди Суза е основана внушителната Сакра ди Сан Микеле от благородник от южна Франция, връщащ се от поклонничество. Тя се вписва в традицията на отшелниците на отсрещния Монте Капразио начело със Св. Йоан Викентий.
Късно Средновековие
Сакра ди Сан Микеле дела Киуза върху Монте Пиркириано, на заден план върховете на Вал ди Суза
Панорамен изглед към Замъка на Кианоко, където според легендата умира графиня Аделхайд от Суза
През 13 век има изобилна реколта и възобновяване на търговския трафик, по-специално през прохода Мон Сени. Селскостопанските дейности са регламентирани и на някои градове като Суза и Авиляна са предоставени статути, докато много замъци от чисто отбранителни стават укрепени феодални резиденции.
През 14 век се наблюдават борби на аристократичните семейства и съперничество между Савоя и Дофине. През 1349 г. дофинът на ВиенХумберт II Стари е принуден да дари крепостите си на краля на Франция Филип VI и приема наследника на френския престол да носи титлата „дофин“. По този начин френската граница се озовава в средата на долината и в близост до савойските владения на графАмедей VI Савойски („Зеленият граф“).
През 15бвек абатствата са в упадък: броят на монасите намалява, а основните от тях като Сакра ди Сан Микеле и Абатството на Новалеза са управлявани от игумени in commendam.[2] Манастирът на Монтебенедето е изоставен в полза на този на Банда в днешното село Вилар Фокиардо.
През 16 век Вал ди Суза е оставена на армиите на император Карл V и на френския крал Франсоа I.
Между 1526 и 1533 г. Коломбан Ромеан изкопава 500-метров тунел, наречен Пертус под Креста дей Куатро денти, който доставя вода до полетата на селата Сел и Рама. През втората половина на века избухват религиозни войни в цяла Европа, които се материализират в ожесточена борба срещу Реформацията в долината и по-специално между католиците от една страна и хугенотите и валденсите от друга.
През 1690 г. Виктор Амадей II, подкрепян от новия съюз с валденсите, се присъединява към Лигата срещу френския крал Луи XIV. Това предизвика изпращането на войските на генерал Никола дьо Катина, които се отдават на грабежи и опустошения. През 1697 г. по силата на мирен договор земите на Суза се връщат на Савоя.
През 18 век долината участва в европейските войни за наследство. През 1708 г. завладяването на Горната Вал ди Суза от Пиемонт заляга в Утрехтския мирен договор от 1713 г. Фортът на Ексилес е възстановен и е построен големият Форт на Брунета в Суза, който да замести остарялата крепост на Санта Мария. На 19 юли 1747 г. в контекста на Войната за австрийското наследство се провежда важен за Пиемонт сблъсък на вододела с Вал Кизоне: битката при Асиета. Втората половина на 18 век е период на относителен мир.
Съвременна епоха
От 1794 г. територията е засегната от атаките срещу Пиемонт на революционна Франция. Победите на Наполеон I водят до Примирието от Кераско от 1796 г. През 1798 г. крал Карл Емануил IV абдикира и долината е подчинена на френското управление до края на Наполеоновата епоха през 1814 г. Връща се в ръцете на Пиемонт с Реставрацията и с крал Виктор Емануил I. През 1836 г. крал Карл Алберт възстановява Сакра ди Сан Микеле. Железопътната линия Торино-Суза е открита на 22 май 1854 г., а железопътният тунел на Фреюс – през септември 1871 г.
От периода от Втората световна война са военните постройки на Западната Алпийска стена – широка и разнообразна система от укрепления за защита на сектора на италианската територия, граничещ с Франция и използвани във войната срещу нея. Територията участва интензивно в Италианската съпротива и по-специално в събитията от лятото на 1944 г. След Втората световна война Вале Стрета, все още във водосборния басейн на река Дора Рипария, е преотстъпена на Франция подобно на отдръпването на границата до прохода Мон Сени със загубата на равнината, която става италианска през 1860 г.[3]
През 1973 г. Абатството на Новалеза е възстановено след придобиването му от Провинция Торино, което е силно желано от сенатор Сибиле и от културната асоциация Сегузиум.
Към януари 2020 г. във Вал ди Суза има 39 общини, като повечето от тях са част от следните планински общности: Вале Суза, Олимпийски общини – Виа Латеа, Алта Вале Суза и Грайски Алпи. Бутилиера Алта и Роста, въпреки че географски са част от долината, не са свързани с планинските общности.
Общо в долината към 31 декември 2019 г. живеят 99 хил. 492 души.[5] Основните градове са: Авиляна (12 599 души), Суза (6173), Бусолено (5824), Улкс (3316) и Бардонекия (3159). Тези общини представляват ок. 31% от населението на долината.
Икономиката на Вал ди Суза винаги се е основавала на селско стопанство, животновъдство и на свързаните с тях дейности като фрезуване и малки ковачници за обработка на желязо. От първите десетилетия на 20 век нататък има разцвет на текстилните дейности, впоследствие обединени в памучната фабрика „Валесуза“, действаща в периода 1906 – 1969 г. През 1906 г. се прибавя и тежката промишленост с Фабрики Монченизио в градчето Кондове, действаща до 1977 г., а по-късно и третичният икономически сектор, както и услугите за близкия Метрополен град Торино, сред които водеща роля играят водноелектрическите централи на ENEL във Венаус и на IREN в Джальоне, Венаус и Суза, както и много малки централи, разпространени в няколко общини в долината. Традиционната дървообработка все още процъфтява в Горна Вал ди Суза.
Търговският център Le Baite (букв. от итал. „Хижите“) в градчето Улкс играе важна роля за икономиката на Горна Вал ди Суза от откриването му през 1999 г. Архитектурният план на структурата му е в хармония с планинската среда, тъй като напомня на хижа от дърво и камък, напълно различна от класическата търговска бетонна конструкция. Спонсор на събития като Carton Rapid Race (състезание в канута от картон от 1991 г., което от 2016 г. се провежда в Улкс), присъства на всички местни инициативи като панаира „Boster“ и „Fiera Franca“ на Улкс, като благоприятства раждането и развитието на малкия бизнес във Вал ди Суза и в околните територии. Важни малки ферми в района използват „Ле Байте“ като непрекъснат канал за продажба на продуктите им целогодишно. Освен това той се отличава със социално отговорно поведение и уважение към околната среда; инсталира вятърна турбина и фотоволтаична система за производство на енергия от възобновяеми източници, презареждане за електрически автомобили на входа, намаляване на пластмасата и на консумацията на електроенергия от хладилници и външно осветление, които са изцяло LED.
За улесняване на преходите и туризма, в долината има няколко алпийски хижи, основните сред които са: Ка д'Асти, Гуидо Рей, Терцо Алпини, Леви Молинари, Камило Скарфиоти, Джеат Вал Гравио, Тоеска, Луиджи Вакароне, Аванцà и Пиеро Вака.
В долината са отбелязани много пътеки, сред които Пътеката на франките и различните участъци на Голямото пресичане на Алпите.
Между селата Чезана Торинезе и Клавиере се намира най-дългият тибетски мост в света с дължина 468 м и надм. височина от 35/40 м.[6]
Инфраструктура
Транспорт
Първата голяма модерна инфраструктура, построена във Вал ди Суза, е държавният път SS 25 на Монченизио, желан от Наполеон I, за да може бързо да стигне до Италия. Той е построен с огромен капитал между 1806 и 1810 г., преодолявайки разликата във височината от 1580 м между Коле ди Монченизио и Суза със смели решения за времето си, за да може да бъде преминавана с каруци или да е поне проходима за шейни, теглени от коне през цялата година.
На 22 май 1854 г. е открит първият участък на ЖП линията на Фреюс от Торино до Суза с перспективата за изграждане на тунел през Алпите. На 31 август 1857 г. е пуснат в експлоатация железопътният тунел Фреюс, а през 1867 г. – участъкът от Бусолено до Бардонекия.
През 1866 г. започва работа ЖП линията на Монченизио, построена за ускоряване на комуникациите между Италия и Франция, адаптирайки трасето на Наполеоновия държавен път за съвместно ползване. Строежът е завършен след 2 г. по време на изграждането на железопътния тунел Фреюс и в конкуренция с него. Железопътната линия е дълга 77,8 км, изградена е чрез употреба на локомотиви от системата Фел за преодоляване на 1588 м надм. височина от Суза и 8,3% наклон от френска страна. Железопътната линия е изведена от експлоатация през 1871 г.
През 1870 г. е завършен ЖП тунелът на Фреюс, което дава възможност за свързване на ЖП линията Торино-Бардонекия с Франция. По този начин железопътната линия на Вал ди Суза придобива международно значение, свързвайки Паданската низина със Западна Европа.
В началото на 2000 г., на фона на силна опозиция от страна на местните общности, на движението No TAV и на Сметната палата на Франция, започва предварителната работа по нов тунел – железопътният Торино-Лион, който трябва да свърже градчето Бусолено с френския град Сен Жан дьо Мориен през тунел дълъг повече от 57 км.
Долината се пресича от два държавни пътя, SS 24 и SS 25, които се насочват съответно към проходите Монджиневро и Мон Сени.
През 1980 г. до железопътния тунел е открит пътен тунел (също под Монте Фреюс), интегриран впоследствие в италианската магистрална система чрез изграждането на магистрала A32 (в нач. на 1990-те г.).
През долината преминават няколко електрически далекопровода за транспортиране на енергия до района на Торино, вкл. международната електропроводна линия Гранд Ил (От Савоа, Франция)/ Пиосаско (Пиемонт) от 380 000 V. През 90-те г. на 20 век има силно недоволство на местните общини от идеята за удвояването на електроповода върху нови ел. стълбове, която не е осъществена. Между края на 2019 г. и 2020 г. се предвижда приключването на проекта по удвояване на взаимната връзка с Франция с директен, а не с променлив ток чрез подземни тръбопроводи по свръхпроводящи кабели XLPE, наречен HVDC (High Voltage Direct Current), чрез партньорство между компанията Terna Италия и RTE Франция. Става въпрос за нещо уникално в света на толкова голямо разстояние (95 км кабел в Италия и 95 км кабел във Франция). Надеждата е тази нова електрическа връзка да допринесе за развитието на европейската електрическа мрежа и за енергиен преход към по-широко използване на възобновяеми енергийни източници.[7]
Култура
Мечоносец от Венаус съпровожда статуята на покровителя на селото – Св. Власий Севастийски по време на шествието
Някои хорове, които разпространяват културата на долината чрез народното пеене, допринасят за поддържането на традициите, правейки концерти не само в долината, но и в цяла Италия и чужбина. Сред тях престижна роля заемат Алпийският хор „Валсуза“ от градчето Бусолено, хор „Котски Алпи“ от градчето Суза и хор „Рочамелоне“ от село Сант'Антонио ди Суза.
Освен това има и групи, които изпълняват народни или традиционни танци като напр. Мечоносците от село Джальоне през януари и от село Венаус през февруари, многобройни музикални групи, датиращи от втората половина на 19 век, както и различни местни културни и археологически групи.
В долината се провеждат историческите конни надбягвания на Авиляна и на Суза).
Долината на Суза е свидетел на раждането на иновативна обществено-частна инициатива на име „Вале ди Суза: съкровища на изкуството и алпийска култура“ за валоризиране на територията; инициативата е отворена за асоциации и частни лица, и цели да даде тласък на местния туризъм и културна система чрез създаването на мрежа между местните власти, асоциации и културни оператори.
Видове сгради
Традиционно в селските конструкции на долината могат да се разграничат няколко конструктивни характеристики по отношение на площите:
В Долна Вал ди Суза: каменни и / или тухлени конструкции, покрив с извити керемиди. Това се дължи на широката наличност на глина и на тухлени пещи.
В Средна Вал ди Суза: каменни сгради, покрив от каменни плочи.
В Горна Вал ди Суза: каменни и дървени конструкции, покрив от каменни или дървени плочи.
Заличаването на феодалния господар, западната страна на замъка на село Сан Джорио ди Суза
Събития
Историческо конно надбягване на кварталите на Авиляна – състезание, което се провежда ежегодно в третата неделя на юни между кварталите на град Авиляна под формата на конно надбягване със средновековен произход
Историческият турнир на кварталите на Суза се провежда в края на юли в градчето Суза
Ликвидиране на феодалния господар – историческа възстановка в село Сан Джорио ди Суза в най-близката до 23 април неделя
Фора л'Ур: фестивал в село Момпантеро, пълен с алегорични значения, в първия уикенд на февруари.
Забележителности
Сакра ди Сан Микеле на връх Пиркириано бди над входа на Вал ди Суза от Торино
Вал ди Суза е осеяна с религиозни, военни, граждански, индустриални паметници от праисторическия, римския, средновековния и модерния период. Древните абатства се открояват по своя брой и значимост: големите църковни структури организират властови центрове, конкуриращи се с гражданските организации (едва от 11 векСавойското господство започва да се консолидира), и техни свидетели са древните и величествени руини.
Виа Франсиджена във Вал ди Суза
Както в древни времена и през 2020 г. поклонническият път Виа Франчиджена минава през Вал ди Суза по двете си разклонения: Коле ди Монченизио и Коле дел Монджиневро, които се съединяват в градчето Суза и след това се отправят към град Торино. Говорейки за Сакра ди Сан Микеле, най-известното място от пътя във Вал ди Суза, италианският историк Джовани Табако пише, че „... през 11 век силата на Светилището на св. Михаил продължава да се излъчва из цяла централна и Южна Франция заради нарастващите дарения на поклонниците, които, движейки се от тези райони до Рим, предпочитали големите пътища на Монченизио или Монджиневро пред други по-сложни маршрути, съединявайки се в Суза и при Киузе“.[8] От алпийските вододели в посока Суза, спускайки се от алпийския проход Коле ди Монджиневро, се виждат Превостурата на Св. Лаврентий в градчето Улкс, хотел Dieu в село Салбертранд и Къщата на Йоанитите в село Киомонте.
В градчето Бусолено се намира старият хан „Каза Ампримо“, в село Вилар Фокиардо – древната ферма Роланд и две манастирски абатства: на Монтебенедето и на Банда. От другата страна на долината, в село Брудзоло, освен укрепения заслон на Замъка е имало Дом на Превостурата на Убежището на Монченизио. Градчето Сант'Антонино ди Суза дължи името си на местния манастир, посветен на Св. Антоний от Амамеа, а на пранината Пиркириано се намира абатството – символ на Регион Пиемонт: Сакра ди Сан Микеле дела Киуза, навремето задължителна спирка за кардинали и папи, докато поклонниците са отсядали в близкото село Сант'Амброджо. В град Авиляна има още един древно манастирска абатство – това на Монтера, няколко хана и църква на Превостурата на Убежището на Монченизио, църквата на Св. Петър. Малко по-нататък, в Бутилиера Алта канониците на Св. Антоний ръководели Абатството на Св. Антоний от Ранверсо, докато от другата страна на долината замъкът Камерлето бил феод на абатството на Новалеза.
Ренато Стопани казва, че „...макар и използван и преди като алтернатива на Големия Сен Бернар, проходът Монченизио през 12 век все по-често бил прекосяван от хора и стоки, които продължавали към големите панаири на Шампан, където присъствието на италианските търговци ставало все по-голямо. Затова изборът му за пропускателен пункт към Алпийската зона бил толкова често срещан по времето на Филип Август, че в предалпийската област за истинския път на Франция бил считан този, който се свързвал с Монченизио“.[9] През последните години поклонническият път Виа Франчиджена е преоткрит и оборудван с табели и указания.
Религиозна архитектура
Църквата на Св. Петър се намира в близост до центъра на Авиляна и датира от XI век. Църквата на Абатство „Св. Антоний от Ранверсо“ в Бутилиера Алта Бившата църква на Св. Петър в Кианоко, изоставена поради наводнения. Стенописи в параклиса на Св. Елдрад в Абатството на Новалеза в подножието на Мон Сени във Вал ЧенискияПараклис на Св. Антоний абат (Жувансо, подселище на село Саузе д'Улкс).
Има множество абатства и религиозни комплекси по пътя на Франция в помощ на поклонниците, пътешествениците и търговците. От град Торино до Горна Вал ди Суза се срещат в следната последователност:
Църква „Св. Петър“ – в град Авиляна, с великолепни стенописи от 11 – 14 век, посещаема
Светилище на Мадоната на езерата – в град Авиляна, посещаемо
Манастир 1515, бивш францискански манастир – в град Авиляна, поверен на НПО „Група Абеле“, посещаем през уикенда
Светилище на Мадоната на хълма – в село Рубиана, посещаемо след предварителна уговорка с енорийския свещеник
Църква „Св. Мария на Челе“ – в Челе (подселище на село Каприе), място, където според традицията се установява отшелникът св. Йоан Викентий
Светилище на Св. Михаил на Киуза – на върха на планината Пиркириано в община Сант'Амброджо ди Торино, символ на Пиемонт, пазител на достъпа към Долината от скалите, посещаемо
Светилище на Нашата господарка от Фатима – на планината Пиркиряно в Боргата Сан Пиетро (подселище на Сант'Амброджо ди Торино)
Манастир „Св. Антоний“ – останала е само хилядолетната църква, понастоящем енорийска църква на село Сант'Антонино ди Суза
Манастирско абатство на Монтебенедето – на планината на община Вилар Фокиардо, посещаемо
Манастирско абатство на Банда – на планината на община Вилар Фокиардо
Катедралата „Св. Юстин“ – в градчето Суза, родена като бенедиктинско абатство през 11 век, посещаема
Кръстна енорийска църква „Св. Мария Маджоре“ – в градчето Суза, изоставена през 18 век и сега цивилен дом
Манастир „Св. Франциск“ – в градчето Суза, най-старият францискански манастир в Пиемонт, съхранява ценни стенописи и две красиви обители, посещаем от съседната Каза дел Пелегрино
Институт „Монсеньор Розац“ – в градчето Суза, построен по желание на епископа Монсеньор Едоардо Джузепе Розац в края на 19 век в помощ на момичета в затруднение
Светилище на Мадоната на Рочамелоне – на върха на планината Рочамелоне в община Момпантеро, построено от епархията през 1958 г. за по-лесен достъп до вярата в Мадоната на Рочамелоне – съпокровителка на епархията; сред най-високите в Европа – на 3538 м надм. височина, издигнато през 1358 г. от ex voto, поръчан във Фландрия от търговеца от Асти Бонифаций Ротарио. На върха днес има бронзова статуя на Богородица, дарена от Децата на Италия по покана на епископа монсеньор Едоардо Джузепе Розац (сега Блажен), издигната от Алпийските войски през 1899 г. Достъпно пеша чрез преход с алпинистка трудност, нужно е оборудване, подходящо за високопланинска среда с опасни скални преходи.
Абатство на Новалеза – в община Новалеза в подножието на алпийския проход Мон Сени – някога любим път за комуникация между Франция и Италия поради лесното изкачване; най-старият монашески комплекс в долината на Суза, чието основаване от патриция Абон е документирано през 726 г., посещаемо
Убежище на Мон Сени, основано през 9 век от император Лудвиг Благочестиви; някои от руините му са под изкуственото езеро Мон Сени
Манастирско абатство на Лоза – в Мадона дела Лоза (подселище на община Гравере)
Църква „Св. Йоан Кръстител“ – в село Салбертранд, преустроена през 16 век и украсена с великолепни стенописи
Параклис „Св. Антоний абат“ – в Жувансо (подселище на село Саузе д'Улкс), със стенописи вътре и отвън
Превостура „Св. Лаврентий от Улкс“ – в община Улкс, бивша августинска каноника, от която зависят много църкви в долината, а сега салезиански институт
Музей и археологически район „Магдалена на Киомонте“ – в село Киомонте, непосещаема
Замъци
Изглед към замъка на градчето Вилар ДораРомански укрепен дом в Кианоко Укрепен дом на Св. Дидер, част към двора, южна странаЗамък Борело в Бусолено.
Във Вал ди Суза има множество замъци. Укрепените средновековни сгради отразяват всички видове средновековни сгради: замъци, укрепени къщи, кули, укрепени убежища. Савойските замъци, с изключение на тези в Авиляна и в Суза, датират от Късното средновековие. Много сгради не са достъпни за посещение; някои са в руини, други са реставрирани.
В допълнение към множеството средновековни забележителности, долината на Суза разполага с огромен брой музеи, които разказват за многобройните ѝ села и градове. От град Торино до Горната част на долината се намират:
Екомузей на фабриката за динамит Нобел – в град Авиляна
Епархийски музей на свещеното изкуство в Суза. В него се съхраняват скулптури от алпийския район, картини, най-древните местни християнски свидетелства и уникално по рода си произведение – Триптихът на Ротарий, донесен като ex voto през 1358 г. до близката планина Рочамелоне (3538 м)
Епархийски музей на свещеното изкуство – в село Новалеза
Музей на книжовната реставрация и Археологически музей на Абатството на Новалеза – в Новалеза
Военен път на Вал Морино или на Шабертон – построен в края на 19 век за Крепостта Шабертон (3131 м надм. височина).
Военен път на Асиета, изграден на билото с Вал Кизоне между прохода Финестре и Сестриере, за да достигне до военните сгради, разположени в района на Хълма Асиета и близката планина Теста ди Асиета, вкл. до форта на Гран Серин.
Военен път „Кръстопът на Варизело-Джасет-Маламот“, който от 1889 г. свързва Форт Варизело нагоре по течението на Монченизио с отбранителната казарма на Маламот на 2914 м надм. височина.
Военен път Фенил-Праманд-Фьоенс-Жафро или Военен път 79 – построен в края на 19 век, за да свърже 4-те форта. Част от този път (876 м) минава под планината Сегурет благодарение на Тунела на сарацините.
Местни медии
В. Луна Нуова, „Нова луна“, двуседмичник (вторник-петък), основан през 1980 г. със седалище в град Авиляна
В. Валсуза днес – независимо издание
В. Валсуза – ежеседмичник (четвъртък), основан през 1897 г. със седалище в Суза
Електронен в. Л'Адженда нюз
Раздел за Вал ди Суза на Торино днес.
Гастрономия
Продукти
Сирена и кашкавали: производството на планински млечни продукти винаги е играло основна роля в алпийската икономика. В долината се произвежда около 6000 тона продукти от краве мляко годишно. 1700 тона се използват за производството на местни сирена и кашкавали като Брус, Мурианенго или Монченизио, кашкавал с червена кора от долината на Суза, Сейрас, пиемонтски кашкавал Томà, Тома дел ле брюк (т.е. „томà от пресечено мляко“), Реблошон. През октомври в градчето Кондове се провежда Панаирът на Тома.
Шунки и салами: Производството на сушени меса идва от древните традиции на животновъдите по алпийските склонове на долината. Тук влизат Бондиола, прошутело крудо, салам Мика.
Десерти: Ароматите от миналото се оикриват в традиционните сладкиши от Долна Вал ди Суза и от Вал Чениския. Традиционната Фокача на Суза е вид сладък хляб, покрит със захар; датира от римляните и Средновековието; произвежда се главно от пекарите на Суза. Друг сладкиши от Суза са Лозе джелозе, букв. „Ревниви каменни плочи“, произвеждани от 1958 г. и Пан дела Маркеза, букв. „Хляб на маркизата“, който се появява в рецептурник от 1958 г. и се разпространява по повод Първия исторически турнир на кварталите на Суза през 1987 г. По случай народните фестивали в горната част на Вал ди Суза се сервират гофрети. Сладките Канестрели – традиционен десерт от 17 век се произвеждат в село Вайе. Друг десерт е Fujasa – сладка фокача от квасено тесто, обогатена със стафиди и ароматизирана с капка ракия.
Вина: Лозята присъстват почти във всички общини на долната част на долина и в част от горната ѝ част, с особени концентрации в Киомонте, Джальоне, Суза и Кианоко. В долината се произвежда едно DOC вино – червеното Валсуза. Основните вина на долината са Аванà, Каркерюн, Бекуè, Гриза Нера, Гриза Руза, Баратюкиат, Сан Себастиано или „Ледено вино“, Барбера.
Плодове: Отглеждането на ябълкови дървета все още е широко разпространено в долината (от 400 до 900 м). Ябълките заедно с крушите са част от основните съставки на местната кухня в средата на 19 век. Гравере, Джальоне, Матие и Каприе са основните общини, където се отглеждат ябълкови дървета. От следвоенния период до днес реколтата е намалена. Отглеждането на череши е широко разпространено във Вилар Дора, някои черешови дървета присъстват и във Вайе. Добре известни са и кестените, отглеждани в Сан Джорио ди Суза, Мати, Вилар Фокиардо и Брудзоло. През есента се провежда „Панаирът на кестените“ във Вилар Фокиардо и в Сан Джорио ди Суза през октомври. Друго важно производство на долината са прасковите и сините сливи (по-специално Ramasin).
Мед: В долината се произвежда качествен мед, повлиян от климата и богатото разнообразие от флора. Основните сортове мед са: Кестен, Алпийска флора, Полифлорен, Рододендрон.
Ликьори: Местните дестилерии, където се произвеждат горчиви и билкови ликьори, могат да се похвалят с древна традиция. Типични ликьори са Eigovitto (grappa di Avanà, ракия на Аванà), Grappa della Comba di Susa, Wild Strawberry, Garus Susino, Дженепи – от алпийски артемизии.
Панаири
Основните хранителни и винени продукти на Вал ди Суза могат да бъдат дегустирани на панаири и събития – голяма туристическа атракция от годишния календар „Густовалсуза“ (Gustovalsusa), координиран от местните власти, които като цяло се организират през уикендите в следните периоди:
Пролет: май: Панаир на сладките Канестрели – „Canestrello" във Вайе; юни: Вина в Боргоне Суза и череши във Вилар Дора
Есен: октомври: Пълнен лук в Алмезе, „Fiera franca“ в Улкс – панаир на традиционни продукти, Полента (качамак) в Бусолено, Томà в Кондове, Панаир на кестените във Вилар Фокиардо (атестиран от 1863 г.) и Панаир на кестените в Сан Джорио ди Суза; ноември: ябълки в Каприе
През годината се организират и други събития, въпреки че те не са част от официалния календар на „Gustovalsusa“.
Спорт
Зимно спортове
Биатлон 15 км в Сан Сикарио (подселище на Чезана Торинезе).
Италианските ски са родени в планините на Торино през ноември 1896 г. Разпространител на италианските алпийски ски е Адолфо Кинд – швейцарски инженер – химик и алпинист, живеещ в Торино. През 1896 г. той кара да му пратят два чифта норвежки ски и след като се упражнява в Парка на Валентино и на Монте дей Капучини в Торино, той се изкачва до град Джавено и стига до най-високите му подселища, минавайки през Prà Fieul, стигайки до върха на планината Куньо дел'Алпет. През 1899 г. е ред на 3000 м надм. височина: той стига до Монте Томба над езерото Монченизио.
През януари 1906 г. в Саузе д'Улкс в Горна Вал ди Суза е открита първата италианска алпийска станция.
От началото на XX векБардонекия се оказа идеалният терен за новия ски спорт. През 1909 г. са организирани първите италиански първенства по ски алпийски дисциплини и се изгражда трамплин. През 1935 г. е построен първият ски-лифт на общината.
В Сестриере се провеждат състезанията по ски алпийски дисциплини на IX Зимни параолимпийски игри от 10 до 19 март 2006 г.
Когато град Торино е домакин на XXIII Зимна универсиада от 17 до 27 февруари 2007 г. след първата Лятна универсиада през 1959 г., състезанията по ски алпийски дисциплини и сноуборд се провеждат в Бардонекия, а тези по биатлон – в Чезана-Сан Сикарио.
Най-важната ски зона в долината е Виа Латеа с 400 км склонове. Тя се намира в общините: Сестриере, Саузе д'Улкс, Клавиере, Чезана-Сан Сикарио, Праджелато (община, разположена във Вал Кизоне) и Монженевър (община, разположена във Франция). Друг ски курорт е Бардонекия, със 100 км склонове, разделен на два района: Мелезет, Лез Арно и Коломнион (1300 м – 2400 м надм. височина), и Жафро (достига до 2800 м надм. височина). Във Вал ди Суза има и по-малки курорти като Пиан дел Фре, разположен на 1500 м надм. височина в община Киомонте, с 22 км писти.
В Бардонекия се намира пистата Assomont, разположена във Вале Стрета, а в Чезана Торинезе пистата е във Вал дел Турас.
Пистата Чезана Париол, където се провеждат състезанията по бобслей, скелетон и тобоган на XX Зимни олимпийски игри, е домакин и на Италианския шампионат по спортни шейни през 2006 и 2007 г. Съоръжението е домакин на Европейското първенство по спортни шейни на 12 януари и 13 януари 2008 г., Световната купа по бобслей и скелетон от 18 до 20 януари и Световното първенство по спортни шейни през 2011 г.
Коле деле Финестре и планината Рочамелоне
През 2018 г. от планините Вал ди Суза е направен Скалният медал – награда, която се връчва на 11-те италиански спортисти, които достигат 4-тото място в съответните дисциплини на XXIII зимни олимпийски игри в Пхенян, КНДР.
Колоездене
Колоездене
Етапи на Обиколката на Италия :
1991 г. (8 юни): 13-и етап, спечелен от Едуардо Чозас
1993 (11 юни): 19-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Мигел Индураин
1994 г. (11 юни): 21-ви етап, спечелен от Паскал Ришар
2000 г. (3 юни): 20-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Ян Хруска
2005 г. (28 май): 19-и етап, спечелен от Хосè Рухано
Етапи на Обиколката на Франция:
1952: 11-и етап, Бург д'Оайн-Сестриер, спечелен от Фаусто Копи
1992: 13-и етап, Сен-Жерве – Сестриер, спечелен от Клаудио Киапучи
1996: 9-и етап, Monetier les Bains-Sestrière, спечелен от Бярне Рийс
Вал ди Суза е домакин на няколко етапа на Обиколката на Италия и на Обиколката на Франция. Известен е алпийският проход Коле деле Финестре, който свързва Вал ди Суза с Вал Кизоне и който става място на важно изкачване за колоездачите след преминаването на Обиколката на Италия през 2005 г. Проходът от страната на Вал ди Суза има среден наклон от 9,1%, а последните 8 км са неасфалтирани.
Автомобилизъм
Във Вал ди Суза се провежда Суза-Монченизио – историческо състезание, проведено за първи път на 27 юли 1902 г. Състезанието е от 22,5 км, тръгва от градчето Суза и стига до прохода Монченизио на френската граница. Друга известна надпревара се провежда в последната четвърт на ХХ век между Чезана Торинезе и Сестриере.
Планинско бягане
Вал ди Суза е домакин на Световното първенство по планинско бягане през 1992 г. Освен това, от 2014 г. всеки юли се провежда Red Bull K3 – скоростно състезание, стартиращо в центъра на Суза, чиято крайна точка е върхът на планината Рочамелоне на 3538 м надм. височина. То е уникално по рода си поради това, че е троен вертикален километър; надпреварата се спонсорира от Red Bull и се организира от колоездача Нико Валсезия.
AAVV, Valle di Susa – Tesori d'arte – Il patrimonio artistico della Valle di Susa, Umberto Allemandi & C., Torino 2005
Natalino Bartolomasi, Valsusa antica, Volume I: Le origini – i Celti – i Romani Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1975, II edizione 1995, pp. 374
Natalino Bartolomasi, Valsusa antica, Volume II: Chiesa – Impero – Barbari Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1985, pp. 702
Federico Barello, Luisa Ferrero, Sofia Uggè, Evidenze archeologiche in Valle di Susa: acquisizioni, bilanci, prospettive di ricerca… in Segusium, anno L – n. 52, Torino aprile 2013 – pp. 63 – 64
Federico Barello, Susa: archeologia di una capitale alpina, in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di), The archaeological musealization, Torino 2012, pagg. 168 – 169, link ebook Allemandi:
Bruna Bertolo, Storia della Valle di Susa dall'800 ai giorni nostri, Susalibri editore 2009
Maria Pia Dal Bianco, La valorizzazione e l'allestimento del Parco Archeologico della Rocca e del Museo al Castello della Contessa Adelaide a Susa, pagg.268 – 271 in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di), The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi:
Antonio De Rossi, Giuseppe Sergi, Andrea Zonato (a cura di), Alpi da scoprire. Arte, Paesaggio, Architettura per progettare il futuro, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2008
Antonio De Rossi, Roberto Dini, Michela Penna, Federica Turco (a cura di) La trasformazione del territorio alpino e la costruzione dello Stato. Il secolo XIX e la contemporaneità in Valle di Susa, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2011
Paolo Gras, Valerio Tonini, Le Valli di Susa, Torino, Il Capitello, 1991
Sara Inzerra, La «verifica e la dichiarazione culturale» dei beni architettonici: l'esperienza campione in Valle di Susa in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013 ebook Allemandi:
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di arte religiosa alpina, Valle di Susa, Borgone Susa 2009
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina Valle di Susa, Borgone Susa 2010
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina, Valli di Bardonecchia, Borgone Susa 2009
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina, Piana di Oulx e Valli di Cesana, Borgone Susa 2013
Michele Ruggiero, Storia della valle di Susa, Pinerolo (TO), Alzani Editore, 1998, ISBN 88-8170-040-9
Michele Ruggiero, Valle di Susa, Leinì (TO), Piemonte in Bancarella, 1987
Giuseppe Sergi, Potere e territorio lungo la strada di Francia, Napoli, Liguori, 1981
Giuseppe Sergi, L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994
Giuseppe Sergi, I confini del potere, Torino, Einaudi, 1995
Giuseppe Sergi, La produzione storiografica di S. Michele della Chiusa. Una cultura fra tensione religiosa e propaganda terrena, Borgone di Susa, Melli, 1983, pp. XVIII+134.
Giuseppe Sergi, La via Francigena. le grandi vie del Pellegrinaggio (curato con G. Cherubini, A. Foschi, L. Gambi, I. Moretti, P. Toubert), Milano, TCI, 1995.
Giuseppe Sergi, Luoghi di strada nel Medioevo. Fra il Po, il mare e le Alpi Occidentali (cura e introduzione), Torino, Scriptorium, 1996.
Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi:
Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013, link ebook Allemandi:
Micaela Viglino Davico, Andrea Bruno jr, Enrico Lusso, Gian Giorgio Massara, Francesco Novelli, Atlante Castellano. Strutture fortificate della Provincia di Torino, Istituto Italiano dei Castelli Sezione Piemonte Valle d'Aosta, Ed. Celid, Torino 2007, pp. 334 – 335
↑Giovanni Tabacco, Spiritualità e cultura nel Medioevo. Dodici percorsi nei territori del potere e della fede Liguori Editore, Napoli 1993, pp. 58 – 59
↑Stopani Renato, La Via Francigena. Una strada europea nell'Italia del Medioevo Le Lettere, Firenze 1988 – 1995, pagg. 68 – 69
CautanoKomuneComune di CautanoLokasi Cautano di Provinsi BeneventoNegara ItaliaWilayah CampaniaProvinsiBenevento (BN)Luas[1] • Total19,72 km2 (7,61 sq mi)Ketinggian[2]300 m (1,000 ft)Populasi (2016)[3] • Total2.091 • Kepadatan110/km2 (270/sq mi)Zona waktuUTC+1 (CET) • Musim panas (DST)UTC+2 (CEST)Kode pos82030Kode area telepon0824Situs webhttp://www.comune.cautano.benevento.it Cauta...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Januari 2023. Doreen Valiente adalah seorang penganut kepercayaan paganisme dan ilmu sihir berkebangsaan Inggris. Ia lahir pada tahun 1922 dan meninggal pada tahun 1999. Doreen memengaruhi berbagai tradisi awal dari paham Gardnerianisme, Cochrane Craft dan Coven of ...
العلاقات السويسرية اللوكسمبورغية سويسرا لوكسمبورغ سويسرا لوكسمبورغ تعديل مصدري - تعديل العلاقات السويسرية اللوكسمبورغية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين سويسرا ولوكسمبورغ.[1][2][3][4][5] مقارنة بين البلدين هذه مقارنة عامة ومرجعية للد�...
2005 American filmAloha, Scooby-Doo!UK DVD coverDirected byTim MaltbyWritten byTemple MathewsBased onScooby-Dooby Joe Ruby and Ken SpearsProduced byMargaret M. DeanTim MaltbyStarringFrank WelkerCasey KasemMindy CohnGrey DeLisleRay BumataiTia CarrereTeri GarrMario LopezAdam WestEdited byJulie Ann LauMusic byThomas Chase JonesProductioncompanyWarner Bros. AnimationDistributed byWarner Home VideoRelease date February 8, 2005 (2005-02-08) Running time74 minutes[1]CountryUni...
The Industrial Workers of the World (IWW) is a union of wage workers which was formed in Chicago in 1905. The IWW experienced a number of divisions and splits during its early history. When the office of the IWW president was abolished at the convention in 1906, deposed President Sherman and his supporters, many from the Socialist Party and the Western Federation of Miners, formed a rump IWW, which ceased to exist after about a year.[1] After the 1908 convention of the original IWW, a...
American basketball player Leron BlackBlack with the Illinois Fighting Illini in 2014Rip City RemixPositionAssistant coachDirector of videoLeagueNBA G LeaguePersonal informationBorn (1996-01-31) January 31, 1996 (age 28)Omaha, Nebraska, U.S.Listed height6 ft 7 in (2.01 m)Listed weight220 lb (100 kg)Career informationHigh schoolWhite Station(Memphis, Tennessee)CollegeIllinois (2014–2018)NBA draft2018: undraftedPlaying career2018–2021PositionSmall forwardNumber...
Voce principale: Valenzana Mado Società Sportiva Dilettantistica. Valenzana CalcioStagione 2006-2007Sport calcio Squadra Valenzana Allenatore Oscar Piantoni Presidente Alberto Omodeo Serie C29º posto nel girone A. Maggiori presenzeCampionato: Fumagalli, Gadau, Melani, Serra (32) Miglior marcatoreCampionato: Colonna (12) 2005-2006 2007-2008 Si invita a seguire il modello di voce Questa voce raccoglie le informazioni riguardanti la Valenzana Calcio nelle competizioni ufficiali della sta...
Cape Canaveral dari angkasa, Agustus 1991 Cape Canaveral adalah sebuah tanjung di Brevard County, Florida, Amerika Serikat, dekat dengan pusat pesisir Atlantik. Canaveral merupakan bagian dari daerah yang dikenal sebagai Pesisir Angkasa, dan merupakan tempat dari Kennedy Space Center (Pusat Antariksa Kennedy), dan Cape Canaveral Air Force Station. Kebanyakan pesawat luar angkasa Amerika Serikat diluncurkan dari salah satu tempat ini. Canaveral berseberangan dengan Pulau Merritt di timur, dipi...
Carex careyana Klasifikasi ilmiah Kerajaan: Plantae (tanpa takson): Tracheophyta (tanpa takson): Angiospermae (tanpa takson): Monokotil (tanpa takson): Commelinids Ordo: Poales Famili: Cyperaceae Genus: Carex Spesies: Carex careyana Nama binomial Carex careyanaTorr. ex Dewey Carex careyana adalah spesies tumbuhan seperti rumput yang tergolong ke dalam famili Cyperaceae. Spesies ini juga merupakan bagian dari ordo Poales. Spesies Carex careyana sendiri merupakan bagian dari genus Carex.[1...
Residential skyscraper in Manhattan, New York The CentraleSeen on May 24, 2019General informationStatusCompletedTypeResidentialLocation138 East 50th StreetManhattan, New YorkCoordinates40°45′21″N 73°58′19″W / 40.75590°N 73.97190°W / 40.75590; -73.97190Construction started2016Completed2019HeightRoof803 ft (245 m)Technical detailsFloor count64Floor area220,639 square feet (20,498.0 m2)Design and constructionArchitect(s)Pelli Clarke PelliDevelo...
Railway station in Anantnag, India This article does not cite any sources. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Anantnag railway station – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (February 2014) (Learn how and when to remove this message) AnantnagIndian Railways stationGeneral informationLocationAnantnag, Jammu and KashmirIndiaCoordinates33°44′19�...
Questa voce o sezione sull'argomento politici statunitensi non cita le fonti necessarie o quelle presenti sono insufficienti. Puoi migliorare questa voce aggiungendo citazioni da fonti attendibili secondo le linee guida sull'uso delle fonti. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Questa voce sull'argomento politici statunitensi è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Robert D. R...
Stones used in gristmills, for grinding wheat or other grains For other uses, see Millstone (disambiguation). Grinding stone redirects here. For the metalworking tools, see grindstone and grinding wheel. For the album by the Gary Moore Band, see Grinding Stone (album). This article is about stones used to grind grains. For roadside distance markers, see Milestone. The basic anatomy of a millstone. This is a runner stone; a bedstone would not have the Spanish Cross into which the supporting mi...
Serbian association footballer Saša Zdjelar Zdjelar with CSKA Moscow in 2022Personal informationDate of birth (1995-03-20) 20 March 1995 (age 29)Place of birth Belgrade, FR YugoslaviaHeight 1.83 m (6 ft 0 in)[1]Position(s) Defensive midfielderTeam informationCurrent team CSKA MoscowNumber 5Youth career OFK BeogradSenior career*Years Team Apps (Gls)2011–2015 OFK Beograd 62 (0)2015–2018 Olympiacos 12 (0)2017 → Mallorca (loan) 15 (0)2018 → Partizan (loan) 12 ...
Japanese professional wrestling tag team Professional wrestling tag team Saito Brothers Jun Saito and Rei SaitoTag teamMembersJun SaitoRei SaitoBilled heightsJun:1.93 m (6 ft 4 in)[1]Rei:1.92 m (6 ft 3+1⁄2 in)[2]Combinedbilled weightCombined: 559 lb (254 kg)255 lb (116 kg) (Jun)304 lb (138 kg) (Rei)[1][2]DebutJune 9, 2021[3][4]Years active2021–present The Saito Brothers are a pr...
Species of bird Common ringed plover AdultCalls recorded in Norfolk, England Conservation status Least Concern (IUCN 3.1)[1] Scientific classification Domain: Eukaryota Kingdom: Animalia Phylum: Chordata Class: Aves Order: Charadriiformes Family: Charadriidae Genus: Charadrius Species: C. hiaticula Binomial name Charadrius hiaticulaLinnaeus, 1758 The common ringed plover or ringed plover (Charadrius hiaticula) is a small plover that breeds across much of northern Eurasia, a...
