PROFILPELAJAR.COM

	Бял бор
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
надимперия:	Биота (Biota)
надцарство:	Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:	Diaphoretickes
надцарство:	Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:	Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:	Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:	Висши растения (Embryophytes)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
подцарство:	Pteridobiotina
надотдел:	Cycadophytanae
отдел:	Иглолистни (Pinophyta)
клас:	Иглолистни (Pinopsida)
разред:	Бороцветни (Pinales)
семейство:	Борови (Pinaceae)
род:	Бор (Pinus)
подрод:	Pinus subg. Pinus
секция:	Pinus sect. Pinus
вид:	Бял бор (Pinus sylvestris)
	Научно наименование
	Pinus sylvestris Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Бял бор в Общомедия
	[ редактиране ]

Белият бор (Pinus sylvestris) е вечнозелено растение. Расте като високо дърво в Европа и Азия. Живее до 600 години.

Устройство и качества

Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета – тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

Стъблото на белия бор е право и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. При нараняване от ствола на бора изтича смола. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване.

Игличките му остават по клончетата до 5 години; не опадат всички едновременно в 1 година. Иглички са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени 2 по 2 върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица.

Размножаване

Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Разпространение

Предпочита по-големите височини в планината – от 500 до 2200 m надморска височина.

В България белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Белият бор е най-широко култивираният иглолистен вид.

Приложение

Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон, катран, а от дървесината – хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се багри тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Действие и приложение в медицината

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за лечение на белодробни заболявания.

В съвременната медицина се използват боровите пъпки, намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано на пролет.^[2]

Има противовъзпалително, отхрачващо, смекчаващо лигавиците действие. Разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур. Препоръчва се при бронхити, ангина, туберкулоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Боровите връхчета се използват при задух, подагра и хемороиди.^[3]

Източници

↑ Pinus sylvestris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 54.
↑ „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 54, 55.