От 1 януари 2015 г. Метрополен град Торино е наследник на Провинция Торино. Това е постановено чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио), който определя 10-те метрополни града в регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на предходните провинции.[2]
Към 1 януари 2023 г. площта му е 6826,91 км², а населението – 2 198 237 души,[1] от които 209 476 са чужди граждани.[3] Към 1 януари 2022 г. в Пиемонт постоянно местожителство имат и 435 български граждани.[4]
Към 1 май 2023 г. включва 312 общини и негов административен център е град Торино.[1]
От вододела на френската граница долините са подредени от запад на изток. Те попадат на територията на Метрополния град по цялата им дължина, с изключение на няколко ивици издигнати територии в близост до съвременната държавна граница, дадени на Франция след Парижкия мирен договор между Италия и Съюзническите сили през 1947 г. (Вале Стрета и Коле дел Монченизио са най-значимите от тях).
На територията на Метрополен град Торино са разположени редица регионални и провинциални паркове, регионални резервати, както и най-старият национален парк в Италия – Гран Парадизо.[5]
Регионални паркове
Природен парк „Лаги ди Авиляна“ (Parco naturale dei Laghi di Avigliana)
Природен парк „Гран Боско ди Салбертранд“ (Parco naturale del Gran Bosco di Salbertrand)
Природен парк „Колина ди Суперга“ (Parco naturale della Collina di Superga)
Природен парк „Вал Трончеа“ (Parco naturale della Val Troncea)
Природен парк „Ступиниджи“ (Parco naturale di Stupinigi)
Природен парк „Орсиера-Рочаврè“ (Parco naturale Orsiera-Rocciavrè)
Природен парк „Ла Мандрия“ и Парк на Дяволския мост в Ланцо Торинезе (Parco regionale La Mandria e Parco del Ponte del Diavolo di Lanzo Torinese)
Речен парк „По“ (Parco Fluviale del Po)
Регионални резервати
Резерват „Мадона дела Неве сул Монте Лера“ (Riserva naturale della Madonna della Neve sul Monte Lera)
Резерват „Вауда“ (Riserva naturale della Vauda)
Резерват „Боско дел Вай“ (Riserva naturale del Bosco del Vaj)
Резерват „Оридо ди Кианоко“ (Riserva naturale dell'Orrido di Chianocco)
Резерват “Монти Пелати е Торе Чивес“ (Riserva naturale dei Monti Pelati e Torre Cives)
Резерват „Оридо ди Форесто“ (Riserva naturale dell'Orrido di Foresto)
Провинциални паркове
Природен парк „Лаго ди Кандия“ (Parco naturale del Lago di Candia)
Природен парк „Монте Сан Джорджо“ (Parco naturale del Monte San Giorgio)
Природен парк „Монте Тре Денти – Фредур“ (Parco naturale del Monte Tre Denti – Freidour)
Природен парк „Конка Чаланча“ (Parco naturale di Conca Cialancia)
Природен парк „Коле дел Лис“ (Parco naturale del Colle del Lys)
Природен парк „Рока ди Кавур“ (Parco naturale della Rocca di Cavour)
Природен парк на Петте езера на Ла Сера ди Ивреа (Parco naturale dei Cinque Laghi della Serra di Ivrea)
Оази ди Баран и Ботаническа градина „Пейронел“ (Oasi del Barant e Giardino Botanico Peyronel)
Ръководни органи
Метрополен кмет
Метрополният кмет (Sindaco Metropolitano) е законен представител на Метрополен град Торино и по право е кмет на главния град Торино. Той може да назначава заместник-кмет и да възлага правомощия на членовете на Управителния съвет с цел споделяне на изпълнителната власт на принципа на колегиалността. Кметът не е свързан с отношение на доверие към Метрополния съвет, а техните отношения се регулират от Устава. Той има надзорни задължения по отношение на функционирането на службите.[6]
От 30 октомври 2021 г. метрополен кмет е Стефано Ла Русо (Stefano Lo Russo), представител на Демократическата партия (PD).[7]
Метрополен съвет
Метрополният съвет (Consiglio Metropolitano) е управляващият и контролен орган, предлага Устава и измененията му на Метрополната конференция, одобрява регламенти, планове и програми. Одобрява или приема всеки друг акт, представен му от Метрополния кмет. По предложение на Метрополния кмет Съветът приема бюджетните форми, които да внесе за становище пред Метрополната конференция. Той е съставен от 18 съветници (към които се прибавя и кметът), и остава на поста си 5 години, но се разпуска във връзка с подновяването на Общинския съвет на Торино. Той трябва да бъде преизбран в рамките на 60 дни от провъзгласяването на новия кмет на Торино. Съветът има косвено демократично представителство, получено чрез избори от втора степен от страна на електората, представляван от действащите кметове и общински съветници. Избирателната система е многомандатна с конкуриращи се списъци и мажоритарен избирателен район, с възможност за изразяване до едно предпочитание и пропорционално разпределение на местата. Подобно на кмета Метрополният съвет не получава заплащане за службата си.[6]
Метрополна конференция
Метрополната конференция (Conferenza Metropolitana)е орган за консултации и предложения, в който влизат Метрополния кмет и всички кметове на общините, принадлежащи към Метрополния град. Законът предвижда този орган да взима решения с „двойно мнозинство“ за одобрение и промени на Статута, и да дава становища в процеса на приемане на бюджета. Допълнителни правомощия могат да бъдат определяни от Устава (Statuto). Участието в Метрополната конференция не се заплаща.[6]
Население и административно деление
Население
Към 1 януари 2023 г. Метрополен град Торино е на 4-то място от 14-те метрополни града в Италия[8] по население – 2 198 237 души.[1] Общините с над 30-хил. население са:[9]
Към 1 януари 2023 г. територията на Метрополен град Торино обхваща 312 общини[1] и е разделена на 11 хомогенни зони,[10] за които на 1 април 2015 г. Метрополният съвет гласува единодушно след одобряване на предложението на компетентната по въпроса комисия. Четири от зоните са в Метрополния район на Торино, а останалите седем – в планинските, хълмистите и низинните райони извън него.
Хомогенните зони на Метрополен град Торино са:[10]
През 2012 г. регион Пиемонт започва процес на реорганизация на местните власти със специално внимание към въпроса за асоциираното управление на основните функции на общините. В този контекст е одобрена Хартата на асоциативните форми на Пиемонт.[11]
Планински съюзи
Планинските съюзи (на итал. Unoni Montane) заместват Планинските общности. Те са създадени за защита и насърчаване на развитието на планината, както и за изпълнение в свързана форма на общинските функции и услуги. В тази връзка през 2014 г. регион Пиемонт приема „Закон за планината“ (Legge sulla montagna). Общините, класифицирани като планински (или частично планински), с по-малко от 3000 жители, принадлежат към Планинските съюзи. Освен това непланинските общини, които са били част от планинските общности, също могат да бъдат част от тези съюзи.[12]
Към 13 октомври 2022 г. 93 съюза, от които 54 планински съюза и 39 общински съюза.[13]
Планински съюзи в Метрополен град Торино към 1 януари 2022 г. (частичен списък)
Тук влизат съюзи на общини, разположени в хълмисти или равнинни територии с по-малко от 3000 жители (за хълмистите райони) или 5000 жители (за равнинните райони), които управляват общинските си функции и услуги съвместно. Процесът на създаване на Съюзите на общини на територията на Метрополен град Торино все още тече, така че се очаква броят им да расте.[14]
Други общински съюзи в Метрополен град Торино към 1 януари 2022 г. (частичен списък)
A6 Торино-Савона: от началната му точка в Торино (бул. Унитà д'Италия) до Карманьола;
A21 Торино-Бреша: от началната му точка в Торино до Сантена;
A32 Торино-Фрежюс: изцяло в Метрополен град Торино;
A55 Торински околовръстни пътища: това е системата на околовръстния път на Торино, състояща се от северния околовръстен път, южния околовръстен път и пътя Торино-Пинероло;
Главен междуградски път SS 24 на Монджиневро: от Суза до държавната граница близо до Клавиере;
Главен междуградски път SS 25 на Монченизио: от Торино до държавната граница близо до Монченизио (по цялото протежение);
Главен междуградски път SS 26 на Вале д'Аоста: от Кивасо до регионалната граница с Вале д'Аоста (целия регионален участък);
Главен междуградски път SS 335 на Бардонекия: от Улкс до Бардонекия (по цялото протежение);
Главен междуградски път SS 335 посока Бардонекия: от връзка с главен междугр. път SS 24 при Улкс до връзка с Главен междугр. път SS 335 при Улкс (по цялото протежение).
ЖП мрежа на Метрополен град Торино (Servizio ferroviario metropolitano di Torino)
Услугата съществува от 9 декември 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),[16] управлявани от Трениталия (Trenitalia) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има ок. 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са Торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино, Кунео и Асти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове на Пиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с междуградските автобуси и Торинското метро.
ЖП гари
Метрополен град Торино разполага с добре развита ЖП мрежа. Най-голямата ЖП гара се намира в Торино – Торино Порта Нуова (Stazione di Torino Porta Nuova), една от най-големите жп гари в Италия, с 20 перона. През нея преминават жп линиите Торино-Милано, Торино-Генуа / Алесандрия-Пиаченца, Торино-Фосано-Савона / Фосано-Кунео-/Кунео-Лимоне-Вентимилия и ЖП линия 3 (SFM3) на Метрополен град Торино Торино-Бардонекия, както и международните влакове.
Летища
Към декември 2019 г. в Метрополен град Торино има едно действащо международно летище – Торино Казеле (Aeroporto di Torino Caselle), на 16 км от град Торино. Линия sfmA го свързва с гара Дора GTT в Торино за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес (Dora Express) свързва пътниците с ЖП гара Торино Порта Суза за 15 мин.
↑Città Metropolitana di Torino. Altre Unioni di Comuni // Посетен на 18 март 2022. (на италиански)
↑ абвгдежНомер 7 пред оригиналния номер служи за официално отличаване на пътя от новите провинциални пътища на бившата ANAS, закупени от Метрополен град Торино и с еднаква номерация.
