PROFILPELAJAR.COM

Портал Италия

Знаме на Италия	Герб на Италия

Италия (официално название: на италиански Repubblica Italiana - Италианска република) е държава в Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море, Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 304 000 км², от които 296 704 км² суша и 7 296 км² водна площ.

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. След упадъка на Римската империя властта попада в ръцете на Папската държава, а по-късно на т.нар. морски републики.

Италия се превръща в люлката на Ренесанса и първа замества средновековните теократични традиции с тенденциите на новото време. Многото италиански държави са обединени под ръководството на Джузепе Гарибалди и на 17 март 1861 г. за крал е коронясан Виктор Емануил II.

След края на Първата световна война, в Италия се установява фашистко управление и властта попада в ръцете на Бенито Мусолини. През 1948 година Италия се превръща в демократична република, а година по-късно се нарежда сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Според данни на МВФ, италианската икономика е седма в света и четвърта в Европа по големина на Брутния Вътрешен Продукт (БВП). Членка е на Г-7, Европейския съюз и ОИСР. Италия има пазарна икономика с висока свобода на инвестициите и търговията; стандартът на живота в страната е 8-мият най-висок в света.

Научете повече...

редактиране

Избрана статия

Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Научете повече...

редактиране

История

Италия се образува в национална държава на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, която граничи от всички страни с Италия (подобно на Сан Марино).

Въпреки че се води победителка в Първата световна война, Италия печели много малко, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост в италианците. През 1922 г. на власт идва Бенито Мусолини. Неговата Национална фашистка партия заема всички места в парламента и Италия става първата в света държава с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на корпоративен икономически модел, и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от комунизма в СССР и по-късно появилият се националсоциализъм в Германия, фашистката идеология е открито тоталитарна. По-голямата част от средствата за производство са национализирани, но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна цензура върху всички видове медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу интелигенцията. Създадена е Национална доброволческа милиция, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в полицейска държава. Фашизмът залага силно на сравненията на Италия с древен Рим и се стреми да популяризира италианската култура, отхвърляйки чуждото влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, и в Италия за пръв път мафията загубва влиянието си в Сицилия и южните провинции, но част от босовете и успяват да избягат и намират убежище в САЩ. През 1936 година италианската армия окупира Абисиния, и се полага началото на т.нар. Италианска империя — опит на Мусолини да създаде втора Римска империя. През 1939 г. е анексирана и Албания. Италия сключва специален военен съюз с Третият германски райх — т.нар. „Стоманен пакт“, а по-късно е сформиран тристранен пакт, в който влиза Япония. За да поддържа добрите отношения с Германия, в края на 1930-те Мусолини прокарва расова политика (въпреки че той самият не е поддръжник на антисемитизма). Германия и Италия се сражават срещу западните съюзници в Африка, макар италианската армия да понася много повече загуби, отколкото Вермахта. Трите страни биват победени през Втората световна война, и е сложен край на фашисткото управление.

На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина на 1 януари 1948 г. се приема нова конституция. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г. Италия е сред страните учредителки на НАТО и Европейския съюз, през 2002 г. приема за своя валута еврото.

Научете повече...

редактиране

Знаете ли...

че първият паметник на българския кан Алцек е открит в село Челе ди Булгерия през 2016 г.
че в град Болоня през 1088 г. е основан първият университет в света.
че в град Неапол през 1830 г. е открита първата пицария в света, на име Antica Pizzeria Port'Alba.

редактиране

География

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови. Италия граничи с Франция на северозапад (515 км), с Швейцария (718 км) и Австрия (415 км) на север, със Словения (218 км) на североизток и със Сан Марино (70 км). Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 км на Тиренско море, 1 128 км на Адриатическо море, 795 км на Йонийско море и 415 км на Лигурско море или общо 3 301 км. Други 2 298 км е общата брегова линия на италианските острови.

Релефът на Италия е предимно планински, като 80 % от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 м; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната – Паданската низина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 м). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1 277 м), Етна (3 323 м; на остров Сицилия), Вулкано (500 м; на едноименен остров) и Стромболи (924 м; на едноименен остров). Има няколко големи езера с ледников произход: Лаго ди Гарда (370 км²); Лаго ди Комо (146 км²); Лаго Маджоре (212 км²). Най-дълги реки в Италия са: По (652 км), Адидже (410 км); Тибър (405 км); Арно (245 км); Пиаве (220 км).

Научете повече...

редактиране

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона, пет от които със специален автономен статут (Вале д'Аоста, Сардиния, Сицилия, Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол и Фриули - Венеция Джулия). Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (giunte [джунте]), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 107 провинции или метрополни градове и 7 904 общини.

Региони и техни административни центрове в Италия са: Абруцо (Акуила) · Базиликата (Потенца) · Вале д'Аоста (Аоста) · Венето (Венеция) · Емилия-Романя (Болоня) · Калабрия (Катандзаро) · Кампания (Неапол) · Лацио (Рим) · Лигурия (Генуа) · Ломбардия (Милано) · Марке (Анкона) · Молизе (Кампобасо) · Пиемонт (Торино) · Пулия (Бари) · Сардиния (Каляри) · Сицилия (Палермо) · Тоскана (Флоренция) · Трентино-Южен Тирол (Тренто) · Умбрия (Перуджа) · Фриули - Венеция Джулия (Триест).

Научете повече...

редактиране

Население

Към 1 януари 2023 г. населението на Италия е 58 850 717 души. Към януари 2022 г. средната гъстота на населението е 195,3 души на км². През 2020 г. средната продължителност на живота е 82 години, 79,7 за мъжете и 84,4 за жените. Италия е сред страните в Европа, които имат отрицателен естествен прираст. През 2021 г. коефициентът на раждаемост е 6,8 ‰, на смъртност е 11,8 ‰, като естествения прираст е -5,2 ‰. Тоталният коефициент на плодовитост през 2021 г. е 1,25. През 2021 г. броят на имигрантите е 5 171 894 души (8,73% от населението).

Възрастова структура на населението в периода 1982–1991 г.
Численост на населението по провинции, според пребр. на населението през 2011 г.
Гъстота на населението по общини, според пребр. на населението през 2011 г.
Лингвистична карта на Италия.
Карта на официално признатите етно-езикови малцинства.
Дял на имигрантите по региони, според пребр. на населението през 2011 г.

Научете повече...

редактиране

За създаване

Това е списък на статии, свързани с Италия, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.

редактиране

За допълване

Това е списък на статии, свързани с Италия, които представляват мъничета и се нуждаят от допълнение. Те са категоризирани в категория „Мъничета за Италия“. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите.

редактиране

За обработка

Това е списък на статии свързани с Италия, които се нуждаят от подобрение. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите.

редактиране

Свързани портали


География	Европа	Франция	Швейцария	Австрия	Словения	Сан Марино	Ватикан	Малта