В Лион са разположени международните щабове на Интерпол, Евронюз и Международната агенция за изследване на рака. В града е силно развита софтуерната индустрия с фокус върху видео игри. През 2014 г. е на второ място във Франция и 19 в света за иновации.[7] През 2016 г. е на второ място във Франция и на 38 в света в класацията на Mercer за най-добро място за живот.
Първите археологически сведения[8] за селища на територията на сегашен Лион са от новокаменната епоха. От 4 век пр. Хр. се установява постоянно селище от галите. Между 58 и 53 г. пр. Хр. Галия е завладяна от Юлий Цезар, но в неговите Записки за Галската война няма споменаване за този регион.
Според историкът Дио Касий, през 43 година пр. Хр. римският сенат нарежда създаването на селище за римски бежанци от Виен вследствие на война, които са се заселили при сливането на реките Сона и Рона. Новото селище първоначално е кръстено Colonia Copia Felix Munatia, но постепенно се налага Lugdunum като име.[9]
Благодарение на стратегическото си разположение, градът става важен транспортен център, намирайки се на сливането на две реки и на кръстопът на 4 основни пътя. В следващите 50 години той става столица на провинцията Лугдунска Галия и впоследствие столица на трите галски провинции.[10] Благодарение на близостта си до Германия, през следващите 4 века играе важна роля в римската експанзия.
Ренесансовият период се счита за златните години на Лион. Населението се увеличава 3 пъти до между 60 000 – 75 000 души.[11] В градът се развиват различни индустрии, от които най-значителната е копринената. Благодарение на успехът на четирите годишни панаира, множество търговци, предимно италиански, се заселват в града.[12]
Лион като център на копринената индустрия
По време на Ренесанса и последващите векове, развитието на града е силно повлияно от търговията с коприна.[13]
Копринената индустрия на Лион започва през 1466 г., когато Луи XI избира града като основно място за предлаганата индустрия за тъкане на коприна.[14] Изборът е повлиян от разположението на Лион на река Рона, която дава достъп до Генуа, Венеция, Флоренция и Валенсия – центрове на копринената индустрия по това време.
Вследствие на близките си търговски връзки с Италия, в Лион се образува силно италианско влияние.
През 1535 г. двамата италиански търговци основават училище за тъкането на коприна, което дава силен тласък на индустрията в града.[14] През 1540 г. крал Франсоа I дава монопол на търговията със сурова коприна във Франция.[14] В следващите векове копринената индустрия продължава да расте, като през 17 век Лион измества Валенсия като европейската столица на коприната.[14]
В този период са построени характерните тунели между сградите в Стар Лион (френски: traboules), които позволяват бързо и необезпокоявано придвижване из града на тъкачите през нощта.
През 19 век работниците в копринената индустрия, известни като „Canuts“, организират два бунта в рамките на 3 години, които са жестоко потушени.[13] Това повлиява негативно на икономиката на града.
География
Градът е разположен при вливането на река Сона в Рона, оформяйки полуостров наречен Прескил (на френски: Presqu'île). Там се намира голяма част от центъра на града, включително третият най-голям площад във Франция Плас Белкур. Прескил е заобиколен от хълмове от северната и западната страна.
Северният хълм се нарича Ла Круа-Рус (френски: La Croix-Rousse), известен като „хълмът, който работи“ поради фактът, че е исторически дом на копринената индустрия.[15]
Западният хълм се нарича Фурвиер (френски: Fourvière), известен като „хълмът, който се моли“ тъй като на него се намира базиликата „Нотр Дам де Фурвиер“ (френски: Notre-Dame de Fourvière) и резиденцията на архиепископа.
Фурвиер, части от Прескил и почти целия Ла Круа-Рус, съставлявайки стария град на Лион, са обявени за световно и културно наследство от Юнеско.[10]
Източно от река Рона се намира по-голямата част от модерен Лион върху равнинна местност.
Икономика
Лион е вторият най-богат град във Франция след Париж с брутен вътрешен продукт за 2014 г. от 74 милиарда евро; 35 700 евро на главата от населението при среден БВП на глава от населението в ЕС за същия период от 24 900 евро.[16]
Има няколко офис парка, от които най-значителният е Пар-Дю (френски: La Part-Dieu), който е вторият по големина във Франция бизнес район след Дефанс в Париж с над 1 600 000 м2 офис пространство и повече от 55 000 служители.[18]
Безработицата е по-ниска от средната във Франция – за 2008 г. 7% от населението е безработно в сравнение със 7,8% средно за Франция.[16]
Туризмът е важна част от икономиката на Лион с над 4,7 милиона нощувки в хотели в града,[19] над 35 милиона обслужени пътници на железопътните гари за 2015 г. и над 9,5 милиона пътници на летище „Антоан дьо Сент Екзюпери“ за 2016 г.[20] За 2016 г. над 2,6 милиона души са посетили различни музеи или атракции.[20]
Градът спечели през 2016 г. наградата World Travel Awards за най-добрата градска дестинация в Европа.[21]
Площад Белкур – един от най-големите отворени площади (т.е. без дървета или тревни площи) в Европа и най-голямата пешеходна зона в Европа
Hôtel de Ville de Lyon – една от най-големите исторически сгради в Лион и седалище на кмеството
Музеят на изобразителното изкуство в Лион – един от най-големите музеи за изкуство във Франция
XIX век до XXI век
Opéra Nouvel
Базилика „Нотр Дам де Фурвиер“ – базилика от 19 век на върха на хълма Фурвиер
Металната кула на Фурвиер – кула от 19 век на върна на хълма Фурвиер
Tour Part-Dieu – небостъргач от 1977 г., към 2018 г. деветата най-висока сграда във Франция
Tour Incity – небостъргач от 2015 г., към 2018 г. третата най-висока сграда във Франция и 21 в Европейския съюз
Musée des Confluences
Гастрономическо наследство
Лион е често споменаван като гастрономическа столица на Франция[3][4] и света[5][6] с 4418 ресторанта към 2017 г. с общо 19 Мишлен звезди.[17]
Демографско развитие
Към 2015 г. населението на гр. Лион е 513 275 души.[2]
През периодът между 1970 г. и 1980 г., гр. Лион губи повече от 100 000 жители. Между 1980 г. и 1990 г. населението се стабилизира и през 1990 г., заедно със започването на масови проекти за съживяването на квартали като „Пар-Дю“, „Вез“, „Жерлан“, населението почва да расте наново и от 413 100 души през 1982, става 513 275 през 2015 г.
Инфраструктурата и поддържането обществената хигиена в града са отлично приспособени към техническата съоръженост и от десетилетия са първостепенна грижа в управлението на града.[25]
Развити са множество решения за създаване на един „по-интелигентен“ град. На 5 септември 2016 г. е пусната Navly – първият в света електрически автономен автобус-совалка.[26] Налице е услуга за наем на електрически колиАрхив на оригинала от 2016-09-03 в Wayback Machine. в града и е предвидено до 2020 г. велосипедните алеи да стигнат 1000 км.[17]
Модерният квартал Confluence, построен върху бивша индустриална зона, е първият във Франция сертифициран от WWF като устойчив квартал.[27]
Лион получава награда „Достъпен град“ за 2018 г. от Европейската комисия за постижения в интегрирането на хора с увреждания.[28]
Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името Олимпик Лион. В началото на XXI век той е най-силният и най-популярен френски футболен отбор.
По време на Световното първенство по футбол за жени през 2019 г., на Парк Олимпик Лионе се играят двата полуфинала и на 7 юли - финалът.
↑Richard Gascon, Grand commerce et vie urbaine au xvie siècle: Lyon et ses marchands, vol. 2, Paris, École pratique des hautes études, 1971, 1001 p., p. 24 & 346.