Сципион получава командването на 2 легиона и 14 000 съюзници за да води борба в Испания, а Семпроний е изпратен в Сицилия с два легиона 160 квинквиреми и 20 по-малки кораби, за да подготви нападение над Картаген.[1]
Приет е Lex Claudia, който цели да изключи сенаторите от морската търговия, като им позволя да притежават единствено малки корабоплавателни съдове.[2]
Основани са колониите Плаценция и Кремона, но скоро разбунтували се местни гали прогонват римските заселниците, които търсят закрила в Мутина и са обсадени там.[1][2]
Преторът Гай Атилий Серан пристига в помощ на Мутина с един от легионите на консула Сципион и успешно вдига обсадата, след като побеждава галите.[1]
В Испания
Ханибал прекосява река Ебро и Пиренеите и се насочва по суша към Италия.[2] Той оставя Хасдрубал да командва в Испания и Магон да управлява новозавладените територии на север от река Ебро.[1]
Гней Корнелий Сципион Калв пристига в Испания, побеждава Магон, завоювайки скоро покорените от Ханибал земи около Ебро и води нерешителни сражения с Хасдрубал.[2][3]
В Африка
Римски пратеници се явяват в Картаген с ултиматум за арестуването и предаването на Ханибал, неизпълнението на който ще доведе до война.[2]
В битката при Тицинус картагенският командир постига първата си победа над римляните. Консулът Сципион е тежко ранен и спасен от младия си син Публий Сципион (бъдещия Сципион Африкански).[3]
↑ абвгTimothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 95
↑ абвгдежз„The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 525
↑ абTimothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 96
↑Joseph B. Scholten. „The Politics of Plunder: Aitolians and their Koinon in the Early Hellenistic Era, 279-217 B.C.“. University of California Press, 2000. стр. 223