Сципион Африкански

Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Корнелий Сципион.
Сципион Африкански
P. Cornelius P.f.L.n. Scipio Africanus
Роден
около 235 г. пр.н.е.
Починал
183 г. пр.н.е. (52 г.)
Политика
Известен сБитка при Илипа и Битка при Зама във Втора пуническа война
Отличиятриумф
Консул на Римската република
205 – 204 пр.н.е.
194 – 193 пр.н.е.
Семейство
БащаПублий Корнелий Сципион[1][2]
МайкаПомпония[1][3]
Братя/сестриЛуций Корнелий Сципион Азиатски[1][4]
СъпругаЕмилия Паула
ДецаКорнелия Африканска[1][5]
Луций Корнелий Сципион[1][6]
Публий Корнелий Сципион (авгур)[1][7]
Корнелия Африканска Старша[1][8]
Сципион Африкански в Общомедия

Сципион Африкански, Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (на латински: Publius Cornelius Scipio Africanus; * 235 пр.н.е. в Рим; † 183 пр.н.е.), е генерал във Втората пуническа война и политик на Римската република. Той е познат с победата си над Ханибал в битката при Зама, която му носи признанието на един от най-добрите военачалници в историята и названието Африкански. Често е наричан също „римският Ханибал“.

Биография

Сципион произлиза от патрицииския род Сципион, клон на gens Корнелии. Публий Сципион е най-старият син на Публий Корнелий Сципион, консул през 218 г. пр.н.е. и съпругата му Помпония, произлизаща от влиятелна плебейска фамилия.

Когато е на 17 или 18 години той е включен заедно с чичо си Гней Корнелий Сципион Калв във войската на баща му през 218 г. пр.н.е. и участва във Втората пуническа война в Испания.

През 213 г. пр.н.е. е избран за едил, макар че е още много млад.

След като през 211 г. пр.н.е. баща му и чичо му са убити от Хасдрубал Барка, брат на Ханибал, през следващата година Сципион е назначен от сената (въпреки младостта си) за военачалник на армията в Испания и за проконсул. Сципион напуска Рим с десет хиляди пехотинци и хиляда конници, които са транспортирани на 30 квинквереми.

През 209 г. пр.н.е. завладява Картахена и след битката при Илипа през 206 г. пр.н.е. завладява днешна Испания. В края на годината се връща в Рим и през 205 г. пр.н.е. е избран на 31 години за консул.

В битката при Зама на 19 октомври 202 пр.н.е. той побеждава войските на Картаген. Ханибал иска примирие и втората пуническа война завършва. Сципион получава почетното си име Африкански.

През 199 пр.н.е. той е избран за цензор и през 194 пр.н.е. е отново консул.

Сплетни и интриги

Милосърдието на Сципион от Никола Пусен в Пушкински музей (Москва).

Политическите му противници го обвиняват във вземане на подкупи и започват Сципионските процеси. Той скъсва сметните книги и апелира към населението да празнува с него победата при Зама на Капитолий. От настъпилите в негова полза безредици, неговите противници се отказват от процеса. След това Сципион се оттегля в доброволно изгнание в Кампания, където умира през 183 пр.н.е. във вилата си в Литернум.

Семейство

Женен е за Емилия Паула и е баща на Корнелия Африканска Старша, Корнелия Африканска Младша и Луций Корнелий Сципион (претор 174 пр.н.е.) и Публий Корнелий Сципион (авгур). Негов по-малък брат е Луций Корнелий Сципион Азиатски (консул 190 пр.н.е.)

Признание

Сципион Африкански е една от историческите личности, които се споменават в настоящия национален химн на Италия – Del elmo di Scipio s'è cinta la testa (първи куплет).

През 1937 г. в Италия се снима пропаганден филм за него – Scipione l’Africano, а един от любимите ренесансови етюди на майсторите е „милосърдието на Сципион“.

Гробницата на Сципион в Рим

Гробът на Сципион се намира по протежение на Appia Antica, от вътрешната страна на стената на Аурелиан, близо до портата на Св. Себастиан.

Източници

Външни препратки

Открийте още информация за Сципион Африкански в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ а б в г д е ж P. Cornelius (336) P. f. L. n. Scipio Africanus Maior // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. ↑ 832 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. ↑ 4246 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. ↑ 1016 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. ↑ 3946 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. ↑ 1331 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  7. ↑ 1285 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  8. ↑ 4228 // Посетен на 10 юни 2021 г.