Сципион Африкански, Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (на латински: Publius Cornelius Scipio Africanus; * 235 пр.н.е. в Рим; † 183 пр.н.е.), е генерал във Втората пуническа война и политик на Римската република. Той е познат с победата си над Ханибал в битката при Зама, която му носи признанието на един от най-добрите военачалници в историята и названието Африкански. Често е наричан също „римският Ханибал“.
Когато е на 17 или 18 години той е включен заедно с чичо си Гней Корнелий Сципион Калв във войската на баща му през 218 г. пр.н.е. и участва във Втората пуническа война в Испания.
През 213 г. пр.н.е. е избран за едил, макар че е още много млад.
След като през 211 г. пр.н.е. баща му и чичо му са убити от Хасдрубал Барка, брат на Ханибал, през следващата година Сципион е назначен от сената (въпреки младостта си) за военачалник на армията в Испания и за проконсул. Сципион напуска Рим с десет хиляди пехотинци и хиляда конници, които са транспортирани на 30 квинквереми.
В битката при Зама на 19 октомври 202 пр.н.е. той побеждава войските на Картаген. Ханибал иска примирие и втората пуническа война завършва. Сципион получава почетното си име Африкански.
Политическите му противници го обвиняват във вземане на подкупи и започват Сципионските процеси. Той скъсва сметните книги и апелира към населението да празнува с него победата при Зама на Капитолий. От настъпилите в негова полза безредици, неговите противници се отказват от процеса. След това Сципион се оттегля в доброволно изгнание в Кампания, където умира през 183 пр.н.е. във вилата си в Литернум.
Сципион Африкански е една от историческите личности, които се споменават в настоящия национален химн на Италия – Del elmo di Scipio s'è cinta la testa (първи куплет).