Фредерик Сангър

Фредерик Сангър
Frederick Sanger
английски биохимик
Фредерик Сангър през 1973 г.
1973 г.
Роден
Починал
19 ноември 2013 г. (95 г.)
Кеймбридж, Англия
Националност Англия
Учил вКеймбриджки университет
Научна дейност
Областхимия, биохимия
Учил приАлбърт Нойбергер
Работил вКеймбриджки университет,
Лаборатория по молекулярна биология
Видни студентиЕлизабет Блекбърн
Известен сДНК секвенция на аминокиселините на инсулина; метод за ДНК секвенция
Награди Нобелова награда за химия (1958, 1980)
Семейство
СъпругаМаргарет Джоан Хау (ж. 1940)
ДецаРобин Санджър, Питър Санджър, Сали Джоан Санджър
Уебсайт
Фредерик Сангър в Общомедия

Фредерик Сангър CBE (на английски: Frederick Sanger) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия. Първата получава през 1958 г. „за определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“, а втората през 1980 е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна „за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини“ и Пол Бърг от друга „за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК“.

Биография

Роден е на 13 август 1918 година в Глостършър, Англия, в семейството на медицински работник. През 1939 получава бакалавърска степен по естествени науки от колежа „Св. Джон“ в Кеймбридж. През 1940 година извършва щателно проучване по биохимия във Факултета по биохимия на Кейбриджкия университет. През същата година започва съвместната му работа с д-р Алберт Нойбергер върху метаболизма на аминокиселината лизин. Тя му донася докторска степен.

През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър, на английски: Sanger sequencing), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном.[1] За този успех е удостоен с втората си Нобелова награда през 1980.[2] Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).

Считан е за баща на геномиката и неговото име носи Институтът „Сангър“ (на английски: Sanger Institute), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на човешкия геном.[3] Според директора му Джереми Фарар „работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме генетичния код, което революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването“.[4]

Сангър умира на 19 ноември 2013 г. в Кеймбридж на 95-годишна възраст[4].

Източници

  1. ↑ ((en)) Sanger, F. Nobel lecture: Determination of nucleotide sequences in DNA. Nobelprize.org, 1980. Посетен на 18 октомври 2010.
  2. ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1980: Paul Berg, Walter Gilbert, Frederick Sanger. Nobelprize.org. Посетен на 8 октомври 2010.
  3. ↑ Wellcome Trust Sanger Institute – History // Wellcome Trust Sanger Institute. Архивиран от оригинала на 2010-07-07. Посетен на 28 юни 2010.
  4. ↑ а б ((en)) Frederick Sanger: Nobel Prize winner dies at 95 // BBC.co.uk, 20 ноември 2013. Посетен на 20 ноември 2013.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни