След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Ташев, който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Поне Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[2] Тома Ташев влиза в конфликт с другите общинари и се налага председателят на Солунската българска община архимандрит Козма Пречистански да ги примирява.[3] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[4]
От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[6] Към 1909 – 1912 година председател е иконом Константин Саев.[7] През 1912 – 1913 година председател е свещеник Иван Д. Шишков.[8]
През учебната 1909/1910 година в българските училища на Гевгели преподават Антон Костов (главен учител), Христодул (Тольо) Левов, Тома Исайев, Христо Стоянов, Аргир Манасиев, Кирил Попиванов, Мария Поппетрова, Венера Икономова Попсаева, Олимпия Батанджиева, София Караянова и Мехмед Расим.[9]