Константин Саев

Константин Саев
български духовник и революционер
Роден
Починал
12 май 1936 г. (73 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
Братя/сестриТодор Саев
ДецаНайден Саев
Светослав Саев
Любен Саев
Документ на Гевгелийската българска община от 6 феврури 1910 година, подписан от председателя иконом Константин Саев
Удостоверение от К. Саев за получена заплата като архиерейски наместник в Гевгели за септември 1912 г.

Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография

Константин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.[1]

През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.[6] Успява да избяга и се премества в Свободна България.

Ангел Динев пише за Константин Саев:

„ Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[7] “

От 1902 до 1906 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище), в църквата „Успение Богородично“ във Вароша.

През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.[1]

Ведомост за заплатите на К. Саев, протосингел при Велешката българска митрополия, за януари, февруари, март и април 1913 г.

През 1909[8] – 1912 година[9][10] е председател на Гевгелийската българска община. От октомври 1912 [11] до август 1913 година е протосингел на Велешката българска митрополия.[12]

През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия.[13] В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.[1][14][2]

Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.[15] Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог. Дъщеря му Венера Попсаева е учителка.

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
Саев
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Саев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Саев
(1862 – 1936)
 
Тодор Саев
(1872 – 1903)
 
Георги Саев
 
Никола Саев
(1851 – 1926)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светослав Саев
(1899 – ?)
 
Найден Саев
(1896 – 1977)
 
Любен Саев
(1904 – 1997)
 
Венера Саева
 
Константин Саев
(1890 – 1969)
 
Атанас Саев
(1883 – 1963)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Саев
(1928 – 2015)
 
Георги Саев
(1931 – 1963)

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  2. ↑ а б Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
  4. ↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
  5. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 97 - 102.
  6. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 103 - 104.
  7. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 101.
  8. ↑ Вестник „Отечество“, бр. 3 от 1909 г., с. 4
  9. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 613, л. 98 гръб
  10. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 151
  11. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 28
  12. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 43
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  15. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 125
? → председател на Гевгелийската българска община
(1897 – 1899) 		→ Кирил Рилски
Кирил Рилски → председател на Гевгелийската българска община
(1909 – 1910) 		→ ?
     Портал „Македония“         Портал „Македония“