Никола Атанасов Саев е български просветен деец и духовник от Македония.^[1]

Никола Саев е роден в разложкото село Белица, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилската гимназия и екзархийските курсове за църковни служители в Пловдив. Учител е в Карнобат (1873 – 1874), Сяр (1874 – 1875) и село Калугерово (1874 – 1875). Участва в Априлското въстание в 1876 година. След разгрома му е арестуван, но успява да се освободи с подкуп.^[1]

Заминава за Пловдив, където става свещеник. Служи в Карабунар.^[1]

След освобождението на България учителства в Белица, но през 1883 година заради противодържавна дейност е заточен в Мала Азия. През 1890 година Саев е назначен от екзархията за председател на Неврокопската българска общината. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.^[2]

В 1900 година отново е учител в Сяр, където участва активно в борбата срещу гъркоманията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.^[1]

След разгрома на въстанието, отново се установява в Калугерово.^[1] По-късно е учител в Кара Мусул, а след това във Ветрен. В 1908 – 1909 година е учител в Неврокоп. Между 1911 и 1917 година е екзархийски архиерейски наместник в Мехомия.^[3][1]

Негов син е революционерът Атанас Саев.^[1]

Портал „Македония“