Волга (на руски: Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 3531 km (до построяването на водохранилищата по течението на реката – 3690 km). Дължината ѝ заедно с река Кама е 3560 km, а с река Ока – 3731 km. Площта на водосборния басейн – 1360 хил. km2. Влива се чрез огромна делта в Каспийско море, като крайният ляв ръкав от делтата ѝ, река Кигач, протича по територията на Казахстан.
Произход на името
В произведенията на античните автори от първите векове на новата ера Клавдий Птолемей и Амиан Марцелин Волга е наричана Ра (на латински: Rha, ср. ерзянската дума Рав). В Средновековието реката е известна под името Итил (на татарски: Идел, на казахски: Еділ, Едиль). Според версия съвременното си название Волга придобива от древното марийско име на реката Волгыдо („светла“). По друга версия идва от угро-финската дума valkea, която има значение „светъл“, „бял“; по трета – идва от названието Болга[1], свързано с живеещите на бреговете ѝ волжки българи. Но самите българи са наричали Волга Итил или А́дил (има версия, че значението на хидронимите Волга и Итил тогава не съвпада със съвременното). За най-вероятно се счита произходът на етнонимаВолга да е от праславянското Vьlga (ср. во́лглый – волога – влага), като по такъв начин е възможно смисълът на името Волга да означава „вода“, или образно „голяма вода“ благодарение на размерите на реката. За славянската версия за произхода на името говори и наличието на реките Вълга в Чехия и Вилга в Полша[2].
Исторически сведения
Предполага се, че първото споменаване на Волга се среща в трудовете на древногръцкия историк Херодот (V век пр.н.е.) В разказ за похода на персийския цар Дарий срещу скитите Херодот съобщава, че Дарий, преследвайки скитите зад река Танаис (Дон), спира на река Оар[3]. Възможно е Оар да е Волга, макар че Херодот пише също, че Оар се влива в Меотида (Азовско море). Волга може би е спомената през I век пр.н.е. и от Диодор Сицилийски:
„
Отначало те [скитите] живеели в незначителен брой край река Аракс и били презирани за своето безславие. Но още в древността, под управлението на войнствен и отличаващ се със стратегически способности цар, те спечелили за себе си страна – в планините до Кавказ, в низините до крайбрежието на Океана и Меотийското езеро, и другите области до река Танаис.
“
На основание на тези сведения са възможни опити за отъждествяването на река Аракс с Волга.
В писмените древноримски източници от II – IV век Волга е наричана Ра – „щедра“, а в арабски източници от IX век е с името Ателю – „река на реките“, „велика река“. В най-ранната древноруска летопис „Повести временных лет“ се казва: „От този Волоковски лес потича Волга на изток и се втича в морето Хвалиско.“ (Волоковски лес е старинното название на Валдайското възвишение, а Хвалиско е името на Каспийско море).
Географското положение на Волга и големите ѝ притоци още към VIII век обуславят важното ѝ значение като търговски път между Изтока и Запада. Именно по Волжкия търговски път арабското сребро достига до скандинавските страни. От Арабския халифат се изнасят тъкани и метали, а от славянските земи – роби, кожи, восък, мед. През IX-X век в търговията по реката значителна роля играят такива центрове като хазарскияИтил в устието, прабългарския Булгар на Средна Волга и руските Ростов Велики, Суздал и Муром в горното Поволжие. От XI век търговията отслабва, а през XIII век монголо-татарското нашествие нарушава стопанските връзки по реката, освен в басейна на Горна Волга, където активна роля играят Новгород, Твер и градовете на Владимиро-Суздалското княжество.
От XV век значението на търговския път е възстановено, като расте ролята на такива центрове като Казан, Нижни Новгород и Астрахан. Покоряването от Иван Грозни в средата на XVI век на Казанското и Астраханското ханства води до обединението на цялата речна система на Волга под властта на Русия, което способства разцвета на волжката търговия през XVII век. Възникват нови големи градове – Самара, Саратов, Царицин; голяма роля също така имат Ярославъл, Кострома и Нижни Новгород. По онова време по Волга плават големи кервани от кораби (до 500 съда). През XVIII век основните търговски пътища се изместват на Запад, а икономическото развитие на Долна Волга се задържа поради слабата заселеност и набезите на чергари. През XVII—XVIII век басейнът на Волга е основният район на действие на въстанията на селяни и казаци, по време на селските войни под ръководството на Степан Разин и Емелян Пугачов.
През XIX век настъпва значително развитие на Волжкия търговски път след съединяването чрез Мариинската речна система на басейните на Волга и Нева (1808), възниква голям речен флот (през 1820 г. е спуснат първият параход), а на реката работи огромна армия от бурлаци (до 300 хиляди души). Превозват се големи количества хляб, сол, риба, по-късно нефт и памук.
Развитието на Гражданската война в Русия е силно свързано с установяването на властта на Комитета на Учредителното събрание в редица градове на Поволжието през 1918 г. Спечелването на контрола на болшевиките над Волга се счита за преломен момент в Гражданската война, тъй като той осигурява достъп до житните ресурси и бакинския нефт. Важно значение в Гражданската война изиграва отбраната на Царицин, в която активна роля има Йосиф Сталин, послужило по-късно за повод за преименуването на града на Сталинград.
В годините на социалистическото строителство във връзка с индустриализацията на цялата страна значението на Волжкия път нараства. В края на 1930-те години Волга започва да се използва и като източник на електроенергия. В периода на Великата Отечествена война Волга става арена на мащабната битка при Сталинград. В следвоенния период икономическата роля на реката значително се увеличава, особено след построяването на редица големи водохранилища и водноелектрически централи.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Извор
Волга извира от Валдайското възвишение на 228 m н.в., на 200 m югозападно от село Волговерхове, Осташковски район на Тверска област и се насочва на юг и югоизток, като последователно преминава през езерата Малко и Голямо Верхити, Стерж, Вселуг, Пено и Волго, обединени в така нареченото Горноволжко водохранилище, изградено още през 1843 г., т.нар. Горноволжки бейшлот – система от шлюзове за регулиране на водата и поддържане на плавателната дълбочина по реката.
Горно течение
Горното течение на Волга обхваща участъка от извора (3531 km) до устието на река Ока (при 2231 km) – 1300 km. В най-горното си течение протича през Валдайското възвишение. Долината ѝ е сравнително тясна и силно залесена. Между градовете Твер и Рибинск на Волга са построени водохранилищата Иванковско (наричано „Московско море“) – с язовирна стена и ВЕЦ край гр. Дубна, Угличко (с ВЕЦ край Углич) и Рибинско (с ВЕЦ край Рибинск). В района Рибинск – Ярославъл и до Кострома реката протича в тясна долина сред високи брегове, прекосявайки Угличко-Даниловското и Галичско-Чухломското възвишения. След това Волга тече през Унженската и Балахнинската низини. Край Городец (над Нижни Новгород) реката е преградена от язовирната стена на Нижегородската ВЕЦ, образувайки Горкиевското водохранилище.
Средно течение
Средното течение на реката се простира между устията на реките Ока (при 2231 km) и Кама (при 1804 km) – 427 km. В този участък Волга става още по-пълноводна като посоката ѝ е от запад на изток и заобикаля от север и северизток северната част на Приволжкото възвишение – десният ѝ (южен и югозападен) бряг е висок, а левият – много широк и равен. При Чебоксари се намира Чебоксарската ВЕЦ, отвъд чиято язовирна стена е Чебоксарското водохранилище.
Долно течение
Долното течение на реката започва от устието на река Кама и е с дължина 1804 km. В началото реката тече покрай източните склонове на Приволжкото възвишение, като до град Волгоград бреговете ѝ запазват същата си характеристика като в средното – висок десен (западен) и нисък ляв (източен) бряг. В околностите на град Толиати, над извивката Самарская Лука, която реката образува, заобикаляйки Жигульовските възвишения, е построена язовирната стена на Жигульовската ВЕЦ, като по-нагоре по реката се простира Куйбишевското водохранилище. В района на град Балаково е издигната стената на Саратовската ВЕЦ. На 21 km преди Волгоград от Волга се отделя ляв ръкав – Ахтуба, с дължина 537 km, който тече успоредно на основното русло. Обширното пространство между Волга и Ахтуба, пресечено от многобройни странични протоци и пресъхнали корита, се нарича Волго-Ахтубинска пойма. Ширината на разливите в пределите ѝ по-рано е достигала 20 – 30 km. На Волга, между Ахтуба и Волгоград, е построена Волжката ВЕЦ с простиращото се преди язовирната ѝ стена Волгоградско водохранилище. След град Саратов водосборният басейн на реката силно се стеснява и след град Камишин Волга не получава никакви притоци.
Делта
Голямата делта на Волга започва от мястото на отделянето на ръкава Ахтуба от основното русло и е сред най-големите в Русия. Същинската делта започва на 46 km северно от град Астрахан, където наляво се отделя коритото на големия ръкав Бузан. В делтата могат да се изброят до 500 ръкава, протоци, острови и малки реки. Главните ръкави са Бахтемир, Камизяк, Стара Волга, Болда, Бузан и Ахтуба (от тях в плавателно състояние се поддържа Бахтемир като част от Волго-Каспийския канал). Волжкият ръкав Кигач пресича територията на Курмангазинския район на Атърауска област в Казахстан. С този ръкав започва началото на водния път „Волга – Мангишлак“.
В историята си делтата на Волга е менила положението си. Така например според Лев Гумильов„Във II век започва засушаване на аридната зона, достигащо максимум в III век. За този период Каспийско море повишава нивото си до отметка минус 33 – 32 m. Волга повлича такова количество вода, което тогавашното русло не успява да вмести, и образува делта от съвременен тип. На юг делтата се простира почти до полуострова Бузачи (Северен Мангишлак).“[4]
Водосборен басейн, притоци
Водосборен басейн
Водосборният басейн на реката обхваща площ от 1 360 000 km2, заема около ⅓ от територията на европейска Русия и се простира от Валдайското и Средноруското възвишение на запад до Урал на изток. Той е най-голямата безотточна област в света, която не се оттича към Световния океан. Основната, водозахранваща, част от басейна на Волга, на изток – до градовете Нижни Новгород и Казан, е разположена в горската зона; средната част (до градовете Самара и Саратов) – в смесени горски и степни местности; долната част (до Волгоград) – в степна зона; а южната – в полупустинни райони.
Река Волга получава около 200 притока с дължина над 50 km, като 44 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 23 – между 101 и 200 km; 15 – между 201 и 500 km; 4 с дължина от 501 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 44 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→), или десни (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
3322 ← Тудовка 103 / 1140, северно от село Шпалево, Тверска област
3242 ← Вазуза 162 / 7120, при град Зубцов, Тверска област
3102 → Тма 142 / 1850, западно от град Твер, Тверска област
3084 → Тверца 188 / 6510, в град Твер, Тверска област
← Шоша 163 / 3080, в Ивановското водохранилище, при посьолок Козлово, Тверска област
→ Торгун 145 / 2550, във Волгоградското водохранилище, при село Торгунски, Волгоградска област
Хидроложки показатели
Захранването на Волга се осъществява от топенето на снеговете (60% от годишния отток), от почвени (30%) и от дъждовни (10%) води. Естественият режим се характеризира с пролетно пълноводие (април – юни), маловодие през лятото и зимата и есенни дъждовни прииждания (през октомври).
Реката води началото си от 228 m н.в. и се влива на -28 m под морското равнище, като денивелацията ѝ от извора до устието е 256 m.
Преди изграждането на големите водохранилища по реката годишните колебания на нивото ѝ са достигали 11 m край Твер, 15 – 17 m – след вливането на Кама и 3 m – при Астрахан. След построяването на водохранилищата оттокът на Волга е регулиран и колебанията в нивото ѝ рязко намаляват.
Средногодишният дебит при Горноволжкия бейшлот е 29 m3/s, край град Твер – 182, край Ярославъл – 1110, край Нижни Новгород – 2970, край Самара – 7720, и край Волгоград – 8060 m3/s. След Волгоград реката губи около 2% от оттока си от изпаряване. Максималният воден отток в периода на пълноводие в миналото е достигал 67 000 m³/s – след вливането на Кама, а при Волгоград, в резултат от разлива по заливната тераса, не е превишавал 52 000 m³/s. Вследствие регулирането на оттока максималния дебит при пълноводие е намален, а дебитът през лятното и зимното маловодие силно се повишава. Водният баланс на басейна на Волга до Волгоград (като средна стойност за дългогодишен период) е: понижение 662 mm, или 900 km3; речен отток 187 mm, или 254 km3; изпарение 475 mm, или 646 km3 за година. До създаването на водохранилищата Волга е носила към устието около 25 млн. тона наноси и 40 – 50 млн. тона разтворени минерални вещества на година.
Волга замръзва в горното и средното си течение в края на ноември, в долното – в началото на декември. Със създаването на водохранилищата топлинният режим на реката се променя: на горните участъци продължителността на заледяването се увеличава, а на долните става по-кратка. Край Астрахан реката се размразява в средата на март, през първата половина на април се размразява в горното си течение и под Камишин, а в средата на април – по цялата останала част. Свободна от лед е за около 200 дни, а близо до Астрахан – около 260 дни. Температурата на водата на реката през юли достига 20 – 25 °C.
Селища
По течинето на реката са разположени стотици населени места, в т.ч. 67 града:
В басейна на Горна Волга се намират големи горски масиви, в Средното и частично в Долното Поволжие обширни площи са заети от посеви с житни и технически култури. Развито е отглеждането на динени култури и градинарството. Във Волго-Уралския район има залежи на нефт и газ, близо до Соликамск – големи залежи на калиеви соли, а в Долното Поволжие (езерата Баскунчак и Елтон) – сол.
Вътрешните водни пътища по Волга са: Ржев – пристанище Колхозник (589 km), Колхозник – Бертюл (2604 km), 40-километров участък в делтата на реката[5]. В целия водосборен басейн на реката са разположени над 900 пристанища, пристани и кейове и около 550 пристани на промишлени предприятия. Основни пристанища по течението на реката са: Твер, Череповец, Рибинск, Ярославъл, Кинешма, Нижни Новгород, Чебоксари, Казан, Уляновск, Толияти, Самара, Саратов, Волгоград и Астрахан. Продължителността на експлоатацията на пристанищата е от 180 – 200 дни в горното течение до 240 дни в Астрахан. Нагоре по реката се транспортират нефт, нефтопродукти, сол, въглища, пшеница, метали, плодове, риба и други, а надолу – дървен материал (на кораби и салове), машини, минерални торове, строителни и промишлени материали.
Полемика: Волга или Кама
Съществува гледна точка, че неправилно се приема името Волга за участъка от реката от сливането с Кама нататък.
Използват се няколко научни правила за отделянето на главната река и притоците ѝ. Обикновено се отчитат следните признаци на реките до и в мястото на сливането им: количество вода, площ на басейна, особености на речната система – количество и обща дължина на всички притоци, дължина на главната река до извора, ъгъл на вливане, височина на извора и долината, средна височина на водосбора, геологическа възраст на долината; ширина, дълбочина, скорост на течението, даже цвят и други показатели.
По количество вода Волга и Кама са близки помежду си (средният им годишен дебит е съответно 3000 m3/s и 3800 m3/s). По площ на водосборния басейн към мястото на сливане на реките малко по-голям е този на Волга (за площи на басейните са взети такива стойности, каквито са били в естествени условия) – 260 900 km2 срещу 251 700 km2. На тази територия обаче Волга обединява по-малък брой реки и отстъпва по това на Кама (66,5 хил. срещу 73,7 хил. реки). Средната и абсолютната височини на Волжкия басейн са по-ниски от тези на Камския, тъй като в басейна на Кама се намира планината Урал.
Също така долината на Кама е по-стара от тази на Волга. В първата половина на кватернера, до ледниковия период, Волга не е съществувала в съвременния си вид. Съществувала е само Кама, която, обединявайки се с Вишера, непосредствено се е вливала в Каспийско море. Оттокът на съвременната горна част на Кама е отивал на север, към река Вичегда. Заледяването е довело до преобразуване на хидрографската мрежа: Горна Волга, която по-рано е отдавала водите си на Дон, се съединява с Кама, при това почти под прав ъгъл. Долна Волга и до днес изглежда като естествено продължение на Камската, а не на Волжката долина.
Тази гледна точка се поддържа от арабската географска традиция през Средновековието, която свързва извора на река Итил именно с Кама.
Изборът на основната река в случаи, които не са напълно определени от гледна точка на хидрологията, се определя от исторически наложените представи и имена[6]. В днешни дни река Кама се счита за приток на Волга, и по-точно – на Куйбишевското водохранилище на река Волга[7].
В литературата и изкуството
Волга заема централна роля в образното възприятие на руската народност и е символ за етническата цялост на руския народ[8].
В литературата и изкуството Волга не се среща твърде често, но с нейния образ са свързани редица значими произведения. В културата на XIX и началото на XX век с Волга са свързани творци като Николай Некрасов, Максим Горки и др.
Съветското идеологизирано изкуство по-късно широко използва образа на Волга, създаден от изкуството на дореволюционна Русия. Волга често е отъждествявана с „Родината-майка“.
Поезия
Връзката на Волга с руския народ, неговата история и култура, е отразена в творчеството на много писатели. За първооткриватели на темата в поезията се считат Николай Карамзин (стихотворението „Волга“, 1793 г.)[9] и Иван Дмитриев, а по-късно излизат и произведения на автори и литератори като Аполон Коринтски, Александър Навроцки, княз Николай Мансирев. Широко се използва и фолклорната традиция, свързана с Волга, която привлича вниманието на много поети от XIX век – Николай Мансирев, Степан Скиталец, княз Александър Шаховски, Александър Ширяевец. Някои стихове на тези поети стават народни песни: „Меж крутых бережков...“ на Матвей Ожегов, „Из-за острова на стрежень...“ на Дмитрий Садовников, „Далеко, далеко степь за Волгу ушла...“ на Михаил Розенхайм, „Дубинушка“ на Леонид Трефолев, „Утес Стеньки Разина“ на Александър Навроцки.
В епохата на романтизма Волга присъства в творчеството на Константин Батюшков, Пьотър Вяземски („Вечер на Волга“ 1816 г.), Николай Язиков. В техните стихове Волга изпъква като символ на Русия и темата за реката при тях е свързана с темата Родина. Измежду всички руски лирици Язиков посвещава най-много стихотворения на реката – 6[10].
Александър Пушкин, който прекарва 1833 г. на Волга, продължава фолклорната традиция с „Песнями о Степане Разине“ и въвежда в поезията широко разпространения във фолклора образ на волжкия атаманСтепан Разин, наричан „син на майчица Волга“, неин „жених“, а буйният характер на реката е описван като сроден на неговия свиреп и храбър нрав и широка душевност.
В средата на 19 век в руската поезия навлиза мотивът за „трудовата“ Волга, бурлачеството и романтичната традиция отстъпва място на епохата на реализма. В стихотворението „На Волга“ Николай Некрасов противопоставя реката и човека, а като народна закрилница и хранителница реката е представена в стиховете на Леонид Трефолев, Владимир Гиляровски, Николай Огарев.
В края на 19 век волжки легенди, приказки и предания се събират и пренареждат в стихотворна форма от редица поети като Дмитрий Садовников („На старой Волге“, 1906 г.), Аполон Коринтски („Бывальщины“, 1900 г., „Волга. Сказания, картины и думы“, 1903 г.), Александър Навроцки („Сказания минувшего“, 1906 г.), Степан Скиталец („Волжские легенды“, 1898 г.[11]).
В руския фолклор има много легенди, епоси, сказания, предания и песни за реката. По-известни народни песни за Волга са „Вниз по Волге-реке“, „Меж крутых бережков“, „Ах ты, Волга ли, Волга-матушка“, „Волга, реченька глубока“, „Вниз по матушке по Волге“, „Волга, моя матушка“.
Свързани с определена тема са „Из-за острова на стрежень“ и „Утёс“ – песни за Волга и Степан Разин, „Дубинушка“ – песен на волжките бурлаци, „Жигули“ – руска народна песен за Волга и Жигульовските планини и др.
Според народните легенди в Змейската пещера на Волга живеят митични същества – диви хора.