PROFILPELAJAR.COM

Вологодска област
Вологодская область
	Вологодска област Вологодская область
Субект на Руската федерация
	Вологодска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Вологда
Площ	144 527 km²
Население	1 183 860 души (2017); 8,19 души/km²
Адм. център	Вологда
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Губернатор	Вячеслав Позгалев
Часова зона	UTC +3
МПС код	35
Официален сайт	www.vologda-oblast.ru
	Вологодска област в Общомедия

Вологодската област е субект на Руската Федерация в Северозападния федерален окръг^[1]. Площ 144 527 km² (26-о място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). Административен център град Вологда. Разстояние от Москва до Вологда 497 km.

Историческа справка

През първите векове от новата ера местно население са били весите, които са населявали районите на Бяло езеро. През V-VII векове на новата ера започва усвояването на края от славянското население. Колонизацията на Руския Север е протичала както от запад, така и от юг. Първото споменаване за най-древния град Белозерск се отнася към 862 г. През XII – ХІV век се основават градовете Вологда (1147 г.), Велики Устюг (1218 г.) и Устюжна (1340 г.). Вологодска област е образувана на 23 септември 1937 г. с Постановление на ВЦИК на СССР след разделянето на Северната област на Вологодска област и Архангелска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Вологодска област е разположена в северната част на Европейска Русия. На запад граничи с Ленинградска област, на северозапад – с Република Карелия, на север – с Архангелска област, на изток – с Кировска област, на юг с Костромска и Ярославска област и на югозапад – с Тверска и Новгородска област. В тези си граници заема площ от 144 527 km² (26-о място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия).^[2]

Релеф

Вологодска област се намира в северната част на Източноевропейската равнина на височина 150 – 200 m. В западните части на областта е характерен моренно-езерния релеф. Тук са разположени Прионежката низина и Молого-Шекснинската низина, Белозерската равнина, Андогските, Белозерските и Кириловските височини и Вепсовското възвишение, където се намира най-високата точка на областта – 304 m. В централните части на областта са разположени Вологодското, Галичкото и Верхневажкото възвишения, Харовските височини и Присухонската и Чарозерска низини. На югоизток се простират северозападните части на възвишението Северни Ували.^[2]

Климат

Климатът на Вологодска област е умереноконтинентален с продължително умерено студена зима и относително кратко, топло лято. Средна януарска температура от -11 °C на запад до -14 °C на изток, средна юлска – 17 – 18 °C. Годишната сума на валежите в западните райони е 560 – 580 mm, на изток 480 – 500 mm с максимум през летните месеци (2/5 от годишното количество). Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни, а вегетационния период е от 95 – 100 дни на изток, до 115 – 125 дни на запад и юг.^[2]

Води

На територията на областта има 19 923 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 554 km. Те се отнасят към 3 водосборни басейна: Бяло море на Северния Ледовит океан – 70%, Балтийско море на Атлантическия океан – 8% и Каспийско море – 22%. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат 4 големи реки: Северна Двина с левия си приток Вага и с двете съставящи я реки Сухона (с притока се Кубена) и Юг (с притока си Луза). На северозапад се намира горната част на водосборния басейн на река Онега, също вливаща се в Бяло море. Южните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, като тук по-големите реки са: Молога, Унжа и Шексна с притока си Суда. Западните части на областта принадлежат към водосборния басейн на Онежкото езро, което се оттича към река Нева, вливаща се в Балтийско море.^[3]

Поради местоположението на областта голяма част от реките текат по нейната територия главно с горните си течения и са с предимно равнинен характер – широки долини, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични проиждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Вологодските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април, като много често по време на размразяването си причиняват катастрофални наводнения.^[3]

Във Вологодска област има над 4 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ от 6520 km². Голяма част от тях са с ледников произход и са разположени предимно в западната част на областта сред моренните хълмове. Значително е и количеството на крайречните, карстовите и блатните езера. На територията на областта се намират 5 от най-големите езера на Русия: Онежко езеро (южната му част около 740 km²), Бяло езеро, Воже (на границата с Архангелска област), Кубенско и Ковжко. Най-големият изкуствен водоем в областта е Рибинското водохранилище (северната му част) на река Волга. Много от естествените езера са преобразувани във водохранилища: Онежкото езро – Верхнесвирското водохранилище (преградната сстена е на река Свир в Ленинградска област), Бяло езеро – Шекснинско водохранилище (преградна стена на река Шексна), Кубенско и Ковжскто езера. Онежкото, Бялото и Ковжкото езера са включени в състава на Волго-Балтийския воден път, а Кубенското езеро – в състава на Северодвинския воден път.^[3]

Блатата и заблатените територии заемат 8,8% от територията на областта – 12 718 km², като най-големи са Уломската и Острово-Мороцката блатни системи в западната част на Вологодска област.^[3]

Почви, растителност, животински свят

В северната половина на областта почвите са подзолисти, на юг – ливадно-подзолисти, но често се срещат и подзолисто-торфени, ливадно-карбонатни, блатни и алувиални почви. Горите заемат 2/3 от територията на Вологодска област, като на северозапад и югоизток залесеността достига до 70 – 80%. Над 60% от горския фонд са иглолистни гори (основно смърч). Голямо значение имат и ливадите и пасищата, които заемат около 10% от цялата територия на областта.^[2]

Животинския свят е представен от бял заек, бялка, кафява мечка, росомаха, горска катерица, борсук, вълк, лисица, бобър. В езерата и реките обитават различни видове риби, някои от които са с промишлено значение.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Вологодска област е наброявало 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 1000 души): руснаци 97,27%, украинци 0,75%, беларуси 0,29%, азербайджанци 0,23%, арменци 0,22%, цигани 0,16%, татари 0,13%, узбеки 0,11%.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Вологодска област се дели на 2 областни градски окръга, 26 муниципални района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Велики Устюг, Вологда, Сокол и Череповец) и 7 града с районно подчинение и 8 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Вологодска област към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Вологда (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
A. Вологда	117	320 702	гр. Вологда	313 012
B. Череповец	121	318 856	гр. Череповец	318 856	124
Муниципални райони
1. Бабаевски	9233	19 831	гр. Бабаево	11 439	246
2. Бабушкински	7761	11 812	с. им Бабушкина	5407	250
3. Белозерски	5398	15 141	гр. Белозерск	8914	214
21. Вашкински	2884	6928	с. Липин Бор	3673	255
22. Великоустюгски	7720	54 616	гр. Велики Устюг	31 606	623	гр. Красавино, Кузино
23. Верховажки	4255	13 017	с. Верховаже	5013	363
24. Вожегодски	5752	14 826	сгт Вожега	6156	143
25. Вологодски	4540	52 539	гр. Вологда
26. Витегорски	13 100	24 581	гр. Витегра	10 232	820
5. Грязовецки	5030	32 730	гр. Грязовец	14 916	47	Вохтога
6. Кадуйски	3260	16 961	сгт Кадуй	11 280	170	Хохлово
7. Кириловски	5394	14 077	гр. Кирилов	7482	129
8. Кичменгско-Городецки	7061	16 096	с. Кичменгски Городок	6421	726
9. Междуреченски	3624	5533	с. Шуйское	2220	94
10. Николски	7476	20 115	гр. Николск	8026	541
11. Нюксенски	5167	8629	с. Нюксеница	4244	533
14. Соколски	4165	49 077	гр. Сокол	37 191	35	гр. Кадников
13. Сямженски	3950	8161	с. Сямжа	4029	146
15. Тарногски	5100	11 491	с. Тарногски Городок	5365	472
16. Тотемски	8393	22 751	гр. Тотма	9895	217
19. Уст Кубински	2444	7843	с. Устие	3875	70
20. Устюженски	3559	17 127	гр. Устюжна	8712	491
4. Харовски	3560	14 456	гр. Харовск	9185	89
17. Чагодощенски	2409	12 345	сгт Чагода	6160	348	Сазоново
18. Череповецки	7640	39 205	гр. Череповец		124
12. Шекснински	2528	33 415	сгт Шексна	18 872	83

Селско стопанство

Основният отрасъл – животновъдство (70% от цялата продукция на отрасъл).

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	906^[4]	815,1^[5]	757,3	702,3^[5]	541,6^[6]	451,8	372,4^[6]

Външни препратки

Официален сайт на областта Архив на оригинала от 2004-12-13 в Wayback Machine.

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Вологодската област (Волого́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Вологодска област
↑ ^а ^б ^в ^г ((ru)) «Вода России» – Вологодска област
↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Вологодской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.