PROFILPELAJAR.COM

Република Крим
Республика Крым
Къырым Джумхуриети (Qırım Cumhuriyeti)
Республіка Крим
	Република Крим Республика Крым ; Къырым Джумхуриети (Qırım Cumhuriyeti) ; Республіка Крим
Субект на Руската федерация
	Република Крим на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Симферопол
Площ	26 081 km²
Население	1 896 393 души (2022); 72,7 души/km²; на 26 място в РФ
Федерален окръг	Южен федерален окръг
Президент	Сергей Аксьонов
Министър-председател	Сергей Аксьонов
Езици	руски, кримскотатарски и украински
Часова зона	UTC +3
МПС код	82
Официален сайт	crimea.gov.ru
	Република Крим в Общомедия

Административно-териториално деление на Република Крим

Република Крим (на руски: Республика Крым; на кримскотатарски: Къырым Джумхуриети, Qırım Cumhuriyeti; на украински: Республіка Крим) е де факто република, незаконно присъединен през 2014 г. субект на Руската федерация (РФ) в състава на Южния федерален окръг, след спорен референдум. Анексирането на Крим към РФ е признато от 10 държави и от 4 самопровъзгласили се републики, без международно признание. Общото събрание на ООН, 117 държави (две от които без пълно международно признание), в това число и правителството на България смятат областта за част от територията на Украйна. Столицата на Крим е град Симферопол.

История

В хода на политическата криза в Украйна от 2013 – 2014 г. на 2 март 2014 г. градът със специален статут Севастопол се обръща към Автономна република Крим с предложение да бъде включен в нейния състав като град с особен статут. На 11 март същата година Върховният съвет на АР Крим и Севастополският градски съвет приемат съвместна Декларация за независимост на Автономна република Крим и на град Севастопол. На територията на АР Крим и Севастопол е проведен референдум за статута на полуостров Крим на 16 март 2014 г.

В съответствие с резултатите от референдума е провъзгласена Република Крим със статут на суверенна държава на 17 март 2014 г. на територията на Автономна република Крим и града със специален федерален статут Севастопол.

На 18 март 2014 година между Република Крим и Русия е сключен Договор за приемане в състава на Руската федерация на независимата суверенна Република Крим.

Статутът на новообразуваната република става обект на спор, след като Русия и някои други държави признават обявената независимост на автономната република и последвалото им инкорпориране в Руската федерация. Повечето страни по света не признават тези действия като законни, поради руската военна намеса, която настъпва в хода на събитията. Русия твърди, че резултатите от референдума в Крим и Севастопол оправдават анексацията. Украйна продължава да счита автономната република и Севастопол за свои административни единици.

Статут

За Русия

В съответствие с подписания договор за присъединяване на Крим са образувани 2 субекта на Руската федерация в състава на новосъздадения само за тях Кримски федерален окръг^[1]:

Република Крим – на територията на Автономна република Крим;
град от федерално значение Севастопол – на територията на града със специален статут Севастопол^[2].

Кримският ФО е закрит на 28 юли 2016 година с президентски указ № 375, като Република Крим и градът от федерално значение Севастопол са включени в състава на Южния федерален окръг^[3].

За Украйна

Украйна не признава излизането на АР Крим и града със специален статут Севастопол от нейния състав и счита присъединяването им към РФ за окупация от Русия на тяхната територия^[4].

На 27 март 2014 година Общото събрание на ООН приема резолюция 68/262 за своята привързаност към териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Резолюцията е приета с мнозинство – за нея гласуват 100 от всичко 193 члена на ООН^[5].

Международен статут

Официалният отговор на ЕС, САЩ и Австралия е, че те няма да дават визи на жители на Крим с руски паспорти.^[6]^[7] Въпреки това, някои руски медии твърдят, че жителите на крим са получили визи от някои страни в ЕС.^[8]^[9]

На 21 март 2014 г. Армения признава референдума в Крим за легитимен, в отговор на което Украйна изтегля посланика си от тази страна.^[10] Непризнатата Нагорно-Карабхска република също признава референдума.^[11] На 22 март Афганистан признава референдума,^[12] последван от Беларус на 23 март.^[13] На 27 март Никарагуа безусловно признава вливането на Крим в Русия.^[14]

На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН гласува необвързваща резолюция, според която референдумът е невалиден и подкрепящ териториалната цялост на Украйна, със 100 гласа „за“, 11 „против“, 58 „въздържали се“ и 24 „неприсъствали“.^[15]^[16] Сред гласувалите против са: Армения, Беларус, Боливия, Куба, Северна Корея, Никарагуа, Судан, Сирия, Венецуела и Зимбабве.^[17] Сред отсъстващите държави са: Китай, Индия, Бразилия и Израел. След гласуването руските медии обвиняват западните страни в „политическо изнудване и икономически заплахи“,^[18] докато западните медии обвиняват Русия в „наказателни действия срещу определени източноевропрейски и централноазиатски държави, ако подкрепят резолюцията“.^[19]

География

За природата на Република Крим виж

Основна статия: Крим

Деление

В административно-териториално отношение Република Крим се дели на 11 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 16 града, в т.ч. 11 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 56 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Република Крим към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Симферопол (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Симферопол	107	361 647	гр. Симферопол	341 155		Аграрное, Аерофлотски, Гресовски, Комсомолское
Армянск	162	24 388	гр. Армянск	21 956	148
Алуща	600	53 951	гр. Алуща	29 668	45	Партенит
Джанкой	26	38 714	гр. Джанкой	38 714	125
Евпатория	66	119 734	гр. Евпатория	106 158	72	Заозерное, Мирни, Новоозерное
Керч	108	149 566	гр. Керч	149 566	211
Красноперекопск	22	25 769	гр. Красноперекопск	25 769	126
Саки	29	24 885	гр. Саки	24 885	53
Судак	539	32 674	гр. Судак	16 756	94	Нови Свет
Феодосия	350	100 492	гр. Феодосия	67 993	113	Коктебел, Курортное, Орджоникидзе, Приморски, Щебетовка
Ялта	283	138 833	гр. Ялта	79 457	79	гр. Алупка, Береговое, Виноградное, Восход, Гаспра, Голубой Залив, Гурзуф, Кацивели, Кореиз, Краснокаменка, Курпати, Ливадия, Масандра, Никита, Ореанда, Отрадное, Парковое, Понизовка, Санаторное, Симеиз, Советское, Форос
Муниципални райони
Бахчисарайски	1589	90 029	гр. Бахчисарай	27 188	35	Куйбишево, Научни, Почтовое
Белогорски	1887	60 595	гр. Белогорск	16 442	41	Зуя
Джанкойски	2667	66 873	гр. Джанкой		125	Азовское, Волное
Кировски	1208	51 084	сгт Кировское	7064	121	гр. Стари Крим
Красногвардейски	1766	84 727	сгт Красногвардейское	11 134	68	Октябърское
Красноперекопски	1231	24 369	гр. Красноперекопск		126
Ленински	2919	59 679	сгт Ленино	7636	168	гр. Шчолкино, Багерово
Нижнегорски	1212	44 901	сгт Нижнегорски	8741	91
Первомайски	1474	32 262	сгт Первомайское	8470	97
Раздолненски	1231	30 609	сгт Раздолное	7326	135	Новоселовское
Сакски	2258	76 075	гр. Саки		53	Новофьодоровка
Симферополски	1753	158 317	гр. Симферопол			Гвардейское, Молодьожное, Николаевка
Советски	1079	31 693	сгт Советски	10 365	135
Черноморски	1509	30 302	сгт Черноморское	11 039	130

Източници

↑ (по Федералния конституционен закон на Руската федерация № 6-ФКЗ от 21 март 2014 година „О принятии в Российскую Федерацию Республики Крым и образовании в составе Российской Федерации новых субъектов – Республики Крым и города федерального значения Севастополя“, 11 април 2014 г.)
↑ Крым провозглашен независимым суверенным государством – Республикой Крым
↑ Указ Президента Российской Федерации от 28.07.2016 № 375 „О Южном федеральном округе“ // Архивиран от оригинала на 2017-08-07. Посетен на 2016-08-16.
↑ Закон Украины „Об обеспечении прав и свобод граждан и правовом режиме на временно оккупированной территории Украины“ от 15 апреля 2014 года
↑ Генеральная Ассамблея ООН призвала уважать территориальную целостность Украины
↑ Bad_Memory // The Economist. 11 юни 2015.
↑ Crimean residents may not be able to visit Western countries using Russian passports // uatoday.tv.
↑ TASS: Russia – Crimean citizens get Schengen visas in Moscow despite EU ban // TASS.
↑ Греция выдаст крымчанам шенгенские визы // Горящие туры в Египет, туры в Турцию, Грецию. Скидки. Поиск туров – Турскидки.ру. Архивиран от оригинала на 2017-05-12. Посетен на 2019-03-29.
↑ Ukraine Recalls Ambassador to Armenia over Crimea Recognition // Asbarez Armenian News. 21 март 2014.
↑ Karabakh Foreign Ministry Issues Statement on Crimea // Asbarez Armenian News. 17 март 2014.
↑ Afghanistan respects Crimea's right to self-determination – Karzai // Russia Today. 22 март 2014.
↑ Belarusian president: Crimea is de facto part of Russia // Russia Today. 23 март 2014.
↑ Nicaragua unconditionally recognises incorporation of Crimea into Russia // The Voice of Russia. 27 март 2014. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 2019-03-29.
↑ United Nations News Centre // UN News Service Section. 27 March 2014.
↑ U.N. General Assembly declares Crimea secession vote invalid // Reuters. 27 март 2014. Архивиран от оригинала на 2015-10-01. Посетен на 2019-03-29.
↑ UN Gen Assembly adopts resolution backing Ukraine's territorial integrity // RT English.
↑ UN vote shows Russia far from isolated – Churkin // RT English.
↑ Charbonneau, Louis. Russia Threatened Countries Ahead Of UN Vote On Ukraine, Diplomats Say // 28 март 2014. Посетен на 28 март 2014.

Външни препратки

Държавен съвет на Република Крим (на руски, украински, кримскотатарски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно территориальное делинии Республики Крым“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.