PROFILPELAJAR.COM

Рязанска област
Рязанская область
	Рязанска област Рязанская область
Субект на Руската федерация
	Рязанска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Рязан
Площ	39 605 km²
Население	1 121 474 души ; 28,3 души/km²
Адм. център	Рязан
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Георгий Шпака
Часова зона	UTC +3
МПС код	62
Валута	рубла
Официален сайт	www.ryazan.gov.ru
	Рязанска област в Общомедия

Рязанска област е субект на Руската Федерация, в Централния федерален окръг.^[1] Площ 39 605 km² (58-о място по големина в Руската Федерация, 0,23% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 121 474 души (46-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Рязан. Разстояние от Москва до Рязян – 196 km.

Историческа справка

Първият град на територията на сегашната Рязянска област е град Переяславъл, основан през 1095 г., след това Переяславъл-Рязански, от 1777 г. – Рязан. През 1238 г. възниква Михайлов, официално утвърден за град през 1778 г. През 1467 г. е образуван град Городец Мешчерски, след това Касимов. През ХVІ в. възникват градовете Ряжск (1502 г., официално утвърден за град през 1776 г.) и Шацк (1553 г.). През 1663 г. е основан Скопин, утвърден за град през 1778 г., а същата година за град е утвърден и Спаск Рязански. останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ в. На 14 януари 1929 г. Рязянска губерния е разформирована и влиза в състава на Централно-промишлената зона. Рязанска област е образувана на 26 септември 1937 г., като е отделена от състава на Московска област.

Географска характеристика

Рязанска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Тулска област, на северозапад – с Московска област, на север – с Владимирска област, на североизток – с Нижегородска област, на изток – с Република Мордовия, на югоизток – с Пензенска област и на юг – с Тамбовска и Липецка област. в тези си граници заема площ от 39 605 km² (58-о място по големина в Руската Федерация, 0,23% от нейната площ).^[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в басейна на средното и отчасти на долното течение на река Ока (десен приток на Волга). Като цяло релефът е равнинен. Северната част на областта (покрай левия бряг на Ока) е заета от Мешчерската низина (височина от 80 – 100 m на север до 120 – 130 m на юг). Източната част (покрай десния бряг на Ока) попада в северната периферия на Окско-Донската равнина (височина до 180 m), а на запад се простират източните разклонения на Средноруското възвишение (височина до 237 m).^[2]

Климатът е континентален, с умерено студена зима и топло лято. Средна юлска температура 19,2 °C, средна януарска – от -11,5 °C на североизток до -10,3 °C на югозапад. Годишна сума на валежите 450 – 500 mm.^[2]

На територията на Рязанска област протичат 895 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 255 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга 97% от територията на областта и на река Дон – 3%. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си: леви – Пра, Гус; десни – Проня (с Ранова), Пара, Мокша (с Цна). В крайния югозападен ъгъл на областта, по границата с Липецка област преминава малък участък от течението на река Дон с левия си приток река Кочуровка. Реките в областта са с равнинен характер – малък наклон, ниска скорост на течението, добре развити заливни тераси и множество меандри. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.^[3]

В областта има над 4300 езера и изкуствени водоеми с обща площ над 220 km², като само 900 от тях са с площ по-голяма он 10 дка. В северните части са разпространени предимно езера с ледников произход, а в централните и южните части – крайречни езера, основно покрай река Ока. Срещат се и малки карстови езера. Най-голямото естествено езеро в областта е Великое (20,4 km²) в северната ѝ част, в басейна на река Пра. Най-големите изкуствени водоеми са Пронското (на границата с Тулска област) и Новомичуринското водохранилища по течението на река Проня.^[3]

Почвите са предимно подзолисти, сиви горски и деградирали черноземи. Горите заемат 24% от територията на областта, като значителни масиви са се съхранили в Мешчерската низина. Иглолистните гори са на север, а широколистните – на юг от долината на Ока. В горите обитават бялка, лисица, заек, вълк, дива свиня, лос, а реките и езерата са богати на риба.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Рязанска област е 1 121 474 души (46-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Гъстота 28,32 души/km². Градско население 72%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на Рязанска област е бил следния: руснаци 1 023 919 души (95,1%), украинци 8894 (0,8%), мордовци 5564 (0,5%), арменци 5549 (0,5%) и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Рязянска област се дели на 4 областни градски окръга, 25 муниципални района, 12 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Касимов, Рязан, Сасово и Скопин) и 8 града с районно подчинение, и 21 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Рязанска област към 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Рязан (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Касимов	32	30 696	гр. Касимов	30 696	156
ІІ. Рязан	224	537 622	гр. Рязан	537 622
ІІІ. Сасово	24	25 747	гр. Сасово	25 747	184
ІV. Скопин	31	27 348	гр. Скопин	26 329	168
Муниципални райони
1. Александро-Невски	839	11 304	сгт Александро-Невски	3771	150
2. Ермишински	1342	7455	сгт Ермиш	3765	245
3. Захаровски	986	8299	с. Захарово	2739	44
4. Кадомски	986	7706	сгт Кадом	5255	245
5. Касимовски	2969	26 188	гр. Касимов		156	Гус Железни, Елатма, Синтул
6. Клепиковски	3235	24 050	гр. Спас-Клепики	5411	67	Тума
7. Кораблински	1171	22 678	гр. Кораблино	11 272	89
8. Милославски	1397	12 463	сгт Милославское	4312	241	Централни
9. Михайловски	1841	32 350	гр. Михайлов	10 340	68	Октябърски
10. Пителински	953	5158	сгт Пителино	2043	215
11. Пронски	1070	29 767	сгт Пронск	4813	69	гр. Новомичуринск
12. Путятински	1008	7160	с. Путятино	3047	122
13. Рибновски	1407	36 732	гр. Рибное	19 265	18
14. Ряжки	1019	29 302	гр. Ряжск	21 623	117
15. Рязански	2170	57 964	гр. Рязан
16. Сапожковски	960	10 130	сгт Сапожок	3173	173
17. Сараевски	2117	15 640	сгт Сараи	5143	182
18. Сасовски	1519	16 640	гр. Сасово		184
19. Скопински	1736	25 363	гр. Скопин		168	Павелец, Побединка
20. Спаски	2684	26 220	гр. Спаск Рязански	6555	55
21. Старожиловски	1007	17 175	сгт Старожилово	5121	51
22. Ухоловски	856	8907	сгт Ухолово	4531	149
23. Чучковски	896	7341	сгт Чучково	2619	147
24. Шацки	2400	20 993	гр. Шацк	6029	195
25. Шиловски	2390	38 341	сгт Шилово	14 531	110	Лесной

Личности

Сергей Александрович Есенин (на руски Сергей Александрович Есенин) е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Починал на 28 декември 1925 година в Санкт Петербург.
Константин Едуардович Циолковский е руски учен и философ от полски произход. Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан. Починал на 19 септември 1935 година в град Калуга.

Селско стопанство

Растениевъдството е 60% от тази индустрия. Отглеждат се зърнени култури; фуражни и технически култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството в областта включва отглеждане на добитък и свине за разплод.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1938^[4]	1687^[5]	1407,3	994,2^[5]	808,2^[6]	771,1	858,8^[6]

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Рязанска област (Ряза́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-27 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Рязанска област
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Рязанска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

Официален сайт на Рязанска област Архив на оригинала от 2005-12-01 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Рязанской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.