Усвояването на региона започва в началото на 1930-те години, когато на брега на бухтата (залив) Нагаев е основано селището Магадан, признато през 1939 г. за град. С робския труд на стотици хиляди затворници от лагерите на ГУЛАГ са усвоени и разработени десетки хиляди квадратни километра територии, в т.ч. и изграденото 675-километровото шосе от Магадан до Сусуман, а след това още 1192 km до Якутск. Областта е образувана на 3 декември1953 г., като е отделена от Хабаровски край. До 17 юни1992 г. в пределите на областта се числи и Чукотския автономен окръг, който сега е самостоятелен субект на Руската Федерация.
Релефът на областта е предимно планински, силно разчленен от многочислени реки. Преобладават ниските планински земи, средно високи планини и отделни хребети, а низините се простират по долните течения на реките, вливащи се в Охотско море, и представляват незначителна част. На северозапад са разположени южните разклонения на голямата планинската система Черски, като от северозапад на югоизток се редуват хребетите: Чорге (Черге), Болшой Ангачак, Охандя, планината Болшие Пороги (Големи Прагове), Улахан-Чистай (връх Абориген 2286 m, най-високата точка на областта) и др. Южно и югоизточно от планинската система Черски се простира средно високата Колимска планинска земя с височини от 600 до 1962 m, явяваща се вододел между реките вливащи се в Охотско и Източносибирско море. Северната част на областта е заета от хребетите Коркодонски, Кедонски, Полярен и Омсукчански и южната част на Юкагирското плато. В южната и югоизточна част на областта по долните течения на по-големите реки, вливащи се в Охотско море са разположени малките крайречни низини Гижигинска, Ямска и Тауйска.[2]
Климат
Климатът на Магаданска област е рязко континентален, по крайбрежието – студен, морски. Зимата продължава 7 – 8 месеца с абсолютни минимални температури до -65 °C. Средна януарска температура във вътрешността на областта -38 °C, на крайбрежието на Охотско море от -19 до -23 °C. Лятото е късо и прохладно, с чести мъгли. Средна юлска температура на брега на Охотско море 11 – 12 °C, във вътрешните райони 14 – 16 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm по крайбрежието до 500 – 700 mm във вътрешните райони. Територията на областта, с изключение на Охотското крайбрежие попада в зоната на вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 100 – 105 дни.[2]
Води
На територията на областта има около 250 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 380,1 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – Източносибирско море на Северния Ледовит океан и Охотско море на Тихия океан. Към водосборния басейн на Източносибирско море (около 2/3 от територията на областта) принадлежат водосборните басейни на реките Колима и Индигирка. Най-голямата река в Магаданска област е Колима, която протича през нея с цялото горно и част от средното си течение. Основните ѝ притоци са: Аян-Юрях и Кулу (лява и дясна съставяща), Бахапча, Таскан, Буюнда, Балигичан, Сугой, Коркодон, Ясачна, Омолон. В северозападната част протичат реките Делянкир и Худжах, съставящи на река Нера, десен приток на Индигирка. Останалата 1/3 от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Охотско море. Тук по-големите реки са: от югозапад на североизток – Тауй, Арман, Ола, Яма, Гижига, Парен и др. Поради преобладаващия планински релеф на областта повечето реки са с планински характери. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно-лятно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждови и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври – ноември, а се размразяват през април – май, като много от тях замръзват до дъно.[3]
В Магаданска област има над 24,6 хил. езера с обща площ около 2 хил.km2, от които само 100 езера са с площ над 1 km2. По-голямата част от тях са крайречни, разположени основно по долината на река Колима и са проточни. По произход се делят на крайречни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големите естествени езера са: Паренско езеро (45,3 km2), разположено в крайната източна част на областта, в долината на река Парен и Чисто езеро (40,5 km2) в долината на река Ола. Най-големият изкуствен водоем е Колимското водохранилище изградено на река Колима при сгт Синегорие. Блатата и заблатените земи заемат 10,41% от територията на Магаданска област – 48 154 km2.[3]
Почви, растителност, животински свят
В тундровите райони на областта преобладават глинесто-блатните и торфено-глинестите почви, в тайгата – различни разновидности на подзолистите почви, а в планинските райони – планинско-горски и планинско-тундрови почви. По речните долини има алувиални почви.
Магаданска област е разположена в зоната на тундрата, лесотундрата и тайгата. Растителността в тундрата е представена от мъхове и лишеи, а в лесотундрата от ниски храсти. Тайгата е представена от редки гори от лиственица, а по долините на реките се срещат и по-гъсти гори. Горския фонд заема 21 млн.ха, като 96% от тях са иглолистни гори.
Животинския свят е представен от бялка, бял заек, песец, лисица, кафява мечка, росомаха, северен елен, лос, многочислени птици – патки, гъски, лебеди, а в реките има изобилие от различни видове риби.[2]
Население
В Магаданска област живеят 146 345 души към 2016 г.[4], а към 1 януари 2018 г. 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население).
Административно-териториално деление на Магаданска област
В административно-териториално отношение Магаданска област се дели на 1 областен градски окръг, 8 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Магадан) и 1 град с районно подчинение и 19 селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Магаданска област към 2018 г.
Рибното стопанство е вторият по значимост отрасъл в областта и заема 18% от икономиката на Магаданска област. Продукцията му се реализира на местния руски пазар и за износ.
Транспорт
Главната транспортна врата на областта е Магаданското морско търговско пристанище, чрез което се извършва обмен на основния поток от товари.
В околностите на град Магадан се намира международното летище „Сокол“, което приема всички типове пътнически и транспортни самолети.
Дължината на автомобилните пътища с твърда настилка е 2231 километра.
В областта липсва железопътния транспорт.
Селско стопанство
В основата отглеждат фуражни култури, картофи и зеленчуци.
1Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.
