PROFILPELAJAR.COM

Тулска област
	Тулска област
Субект на Руската федерация
	Тулска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Тула
Площ	25 679 km²
Население	1 491 855 души (2018); 58,1 души/km²
Адм. център	Тула
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Алексей Дюмин
Часова зона	UTC +3
МПС код	71
Официален сайт	tularegion.ru
	Тулска област в Общомедия

Тулска област е субект на Руската федерация, влизащ в състава на нейния Централен федерален окръг.^[1]

Площ 25 679 km² (70-о място по големина в Руската федерация, 0,15% от нейната площ). Население 1 491 855 души (32-ро място в Руската федерация, 1,02 % от нейното население) на 1 януари 2018 г. Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 километра.

Историческа справка

Първите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадено Тулско наместничество, от 1796 година - Тулска губерния, която просъществува до 1929 г., когато е заличена, и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.

География

Положение, граници, големина

Тулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km² (70-о място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).^[2]

Релеф, полезни изкопаеми

Тулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.^[2]

В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.^[2]

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5 °C до -10,3 °C, а средна юлска – 19 – 20 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 136 до 148 денонощия.^[2]

Води

По територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море, и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта в протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове, и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.^[3]

В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km², като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрасват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.^[3]

Почви, растителност, животни

Основните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинският свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km². При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9145 (0,59%), татари 7878 (0,51%).

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града (в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Тулска област към 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Тула (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Донской	48	63 842	гр. Донской	63 842	66
ІІ. Новогуровски	12	3447	сгт Новогуровски	3447	42
ІІІ. Новомосковск	906	137 555	гр. Новомосковск	125 647	60
ІV+14. Тула	1496	551 513	гр. Тула	485 221
V. Славни	28	1870	сгт Славни	1870	153
1. Алексин	943	67 910	гр. Алексин	59 157	71
8. Ефремов	1649	56 940	гр. Ефремов	35 505	169
Муниципални райони
2. Арсеневски	1096	9685	сгт Арсенево	4757	116
3. Бельавски	1190	20 005	гр. Бельов	13 362	155
4. Богородицки	957	51 231	гр. Богородицк	31 263	65
5. Веньовски	1620	31 453	гр. Веньов	14 211	52
6. Воловски	1080	13 432	сгт Волово	3427	111
7. Дубенски	799	14 342	сгт Дубна	5384	54
9. Заокски	918	21 300	сгт Заокски	6709	82
10. Каменски	795	8832	с. Архангелское	2391	208
11. Кимовски	1112	38 270	гр. Кимовск	26 023	77
12. Киреевски	931	73 125	гр. Киреевск	24 642	40	гр. Болохово, гр. Липки
13. Куркински	949	9688	сгт Куркино	5036	163
15. Одоевски	1182	12 778	сгт Одоев	5559	137
16. Плавски	1025	27 530	гр. Плавск	15 870	58
17. Суворовски	1065	34 883	гр. Суворов	17 506	90	гр. Чекалин
18. Тьопло-Огарьовски	1014	12 166	сгт Тьоплое	4921	70
19. Узловски	567	81 748	гр. Узловая	51 922	54
20. Чернски	1614	19 911	сгт Черн	6394	121
21. Шчокински	1393	106 384	гр. Шчокино	58 088	25	гр. Советск, Первомайски
22. Ясногорски	1300	29 577	гр. Ясногорск	15 741	35

Селско стопанство

Растениевъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждат се зърно и бобови култури; както и фуражи, технически култури, картофи и зеленчуци. Отглеждани животни: говеда, свине, овце и кози, домашни птици.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1683^[4]	1448^[5]	1295,5	912,8^[5]	739,6^[6]	749,5	780,8^[6]

Външни препратки

Официален сайт на Тулската областна администрация Архив на оригинала от 2013-01-12 в Wayback Machine.

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тулска област (Ту́льская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула – Улан Батор [Телевизионная башня – Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Тулска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.