Река Печора води началото от западния склон на Северен Урал, на 680 m н.в., в югоизточната част на Коми. В началото генералната ѝ посока е предимно югозападна. От извора до устието на река Уня (ляв приток) реката има планински характер – с бързеи, прагове и сравнително голям наклон. При село Якша (след устието на левия ѝ приток Волостница) завива на север и следва тази посока през Печорската низина до устието на река Уса. В този участък долината на реката става широка до 10 km, а там където пресича ниски възвишения долината ѝ е тясна, с множество завои и силно залесена. След устието на река Уса, Печора завива на запад, като образува две големи колена, първото изпъкнало на север, а второто – на югозапад. Тук реката става пълноводна, ширината ѝ достига до 2 km, а в долината ѝ се появява обширна заливна тераса. След устието на река Пижма Печора отново завива на север, става още по-пълноводна, разбива на отделни ръкави, протоци (на руски „шары“) с множество старици. На 180 km от устието реката се дели на два главни ръкава – източен – Голяма Печора (Стара Печора) и западен – Малка Печора. По-надолу в района на град Нарян Мар Печора образува делта с ширина около 45 km, чрез която се влива от юг в Печорския залив на Печорско море (югоизточната част на Баренцево море), Северен ледовит океан. В най-долното ѝ течение приливите и отливите от Северния ледовит океан се проявяват на повече от 141 km от устието ѝ – до село Оксино.
на северозапад – водосборните басейни на реките Ома и Пьоша и други, вливащи се в Баренцево море.
Притоци
Река Печора получава множество притоци, от които 14 са с дължина над 200 km. По-долу са изброени тези 14 реки, като са показани на кой километър по течението на Печора се вливат, техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:
Подхранването на Печора е смесено, като преобладава снежното. В периода на пролетното пълноводие преминава над 60% от общия отток на реката. То започва в края на април или началото на май, с максимум в средата на май в средното течение и началото на юни – в долното течение. През лятото и зимата реката е маловодна, като маловодието започва в средата на юли и продължава до края на август. В този период често се наблюдават отделни високи води в резултат на поройни дъждове. Среден годишен отток в района на с. Оксино (141 km от устието) – 4100 m3/s. Замръзва в края на октомври, а размразяването започва от горното и слиза към долното течение, което се съпровожда с големи натрупвания на ледени маси, които преграждат течението на реката и тя наводнява обширни райони.
Средномесечен отток на река Печора (m3/s) в района на с. Оксино (141 km от устието) от 1981 до 1993 г.[1]
Селища
По течението на реката са разположени градовете Вуктил, Печора и Нарян Мар и селищата от градски тип Троицко-Печорск и Кожва.
Стопанско значение
Река Печора е целогодишно (без зимния сезон) плавателна до Троицко Печорск, а през пролетта и есента (при пълноводието) – до село Уст Уня. Морски кораби се изкачват по нея до град Нарян Мар (на 110 km от устието ѝ). Реката е важен транспортен път, по който се превозва дървен материал, въглища, нефтопродукти, минерални торове, строителни материали, зърнени храни и др. Главни пристанища са Нарян Мар, Уст Цилма, Печора и Троицко Печорск. Риболов. Във водосборния басейн на реката има големи находища на въглища (Печорски въглищен басейн), нефт и газ (Вуктилско, Пашнинско, Усинско и др.).
