PROFILPELAJAR.COM

Днепър
Днепр / Дняпро / Дніпро
	Днепър Днепр / Дняпро / Дніпро
	Река Днепър в Киев
	Местоположение в Европа; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Смоленска област; Беларус; Витебска област; Могильовска област; Гомелска област; Украйна; Черниговска област; Киевска област; Черкаска област; Полтавска област; Кировоградска област; Днепропетровска област; Запорожка област; Херсонска област
Дължина	2201 (до построяването на водохранилищата 2285) km
Водосб. басейн	504 000 km²
Отток	при Киев – 7000 m³/s
Начало
Място	Валдайски възвишения, Русия, Смоленска област
Координати	55°52′20.7″ с. ш. 33°43′26.06″ и. д. / 55.872419° с. ш. 33.723908° и. д.
Надм. височина	220 m
Устие
Място	Черно море
Координати	46°31′05.65″ с. ш. 32°17′30.63″ и. д. / 46.518237° с. ш. 32.291842° и. д.
Надм. височина	0 m
	Днепър в Общомедия

Днѐпър (на руски: Днепр; на беларуски: Дняпро; на украински: Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна. Общо 2201 km. Влива се в Днепровския лиман на Черно море.

Споменава се от древните гърци – Херодот, Страбон и Плиний Старши като Бористен.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Извор

Реката води началото си от Валдайското възвишение на 220 m н.в. в западна Русия, на около 5 km северозападно от село Бочарово в Смоленска област.

Горно течение

Горното течение на реката е 1320 km, от извора до град Киев. Първите около 300 km реката тече в южна посока, след което завива на запад, преминава през град Смоленск и на около 70 km западно от града напуска пределите на Русия и навлиза на територията на Беларус. При град Орша (Витебска област) отново завива на юг и преминава последователно през Могильовска и Гомелска област на Беларус. В този си участък дължината на течението ѝ е 595 km. Между селата Новая Гута и Нижние Жари (Гомелска област) в протежение от 115 km реката служи за граница между Беларус (Гомелска област) и Украйна (Черниговска област). След село Нижние Жари Днепър изцяло навлиза на територията на Украйна и след 125 km достига до град Киев, където завършва горното ѝ течение.

Горното течение на реката преминава в областта на горската зона на умерения климатичен пояс, където има достатъчно и даже излишно овлажняване. От извора си до град Дорогобуж (Смоленска област) долината ѝ е с ниски брегове, които са частично заблатени и покрити предимно с борови, на места с брезови или елхови гори. По-надолу (до град Шклов, Могильовска област) протича през хълмисти местности, като тук долината ѝ се стеснява (0,5 – 1 km) и е без речни тераси. Малко по-нагоре от град Орша се намират Кобелякските прагове. В последния участък от горното ѝ течение – от Могильов до Киев долината на реката става по-широка. Речните тераси достигат ширина до 14 km и са покрити предимно с тревни формации, на места с храсти или смесени гори.

Средно течение

От град Киев до град Запорожие в протежение от 555 km е средното течение на Днепър. В този си участък реката тече в югоизточно направление до град Днипро, след което завива на юг и следва тази посока до Запорожие. Тук тя последователно преминава през Киевска, Черкаска, Кировоградска, Полтавска, Днепропетровска и Запорожка област.

Средното течение на реката преминава през зоната на лесостепите и степите, където овлажняването е неустойчиво. Долината ѝ е широка (6 – 18 km) с наличие на древни речни тераси покрай левия североизточен бряг, а нейният десен югозападен бряг е висок и стръмен. Почти цялото средно течение на реката, с изключение на последния участък след град Камянске, е видоизменено от изградените големи водохранилища (язовири) Киевско, Каневско, Кременчукско и Камянско, като по този начин истинската дължина на реката е скъсена с 84 km.

Долно течение

От град Запорожие до устието, на протежение от 325 km е долното течение на Днепър. В този си участък реката протича в югозападна посока, през областта на степите от Причерноморската низина, където овлажняването е недостатъчно. Тук реката преминава през Запорожка, Днепропетровска (за втори път) и Херсонска област. При град Каховка (Херсонска област) е изградена преградната стена на Каховското водохранилище (най-голямото по течението на реката), „опашката“ на което е при град Запорожие. При град Херсон реката се разделя на ръкави и чрез делта се влива в източната част на Днепровския лиман на Черно море.

Водосборен басейн, притоци

Водосборен басейн

Водосборният басейн на река Днепър обхваща площ от 504 000 km² и се простира частично или изцяло на териториите на 31 области:

Водосборният басейн на реката граничи с други 7 големи водосборни басейна:

на югозапад – водосборните басейни на реките Южен Буг и Днестър;
на запад – водосборния басейн на река Висла;
на северозапад – водосборния басейн на река Неман;
на север – водосборния басейн на река Западна Двина;
на североизток – водосборния басейн на река Волга;
на изток – водосборния басейн на река Дон;
на запад – водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се от север в Азовско и Черно море.

Притоци

Река Днепър получава няколкостотин по-големи и по-малки притоци, от които 24 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 24 реки, като са показани техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Горно течение

← Вязма 147 km, 1350 km², при село Усте, Смоленска област, Русия;

← Осма 104 km, 1530 km², на 4 km източно от град Дорогобуж, Смоленска област, Русия;

→ Воп 158 km, 3300 km², при село Соловеево, Смоленска област, Русия;

→ Хмост 135 km, 636 km², на 8 km южно от село Титково, Смоленска област, Русия;

→ Друт 295 km, 5020 km², при град Рогачов, Гомелска област, Беларус;

→ Березина 613 km, 24 500 km², на 5 km югоизточно от село Горвал, Гомелска област, Беларус;

← Сож 648 km, 42 100 km², при град Лоев, Гомелска област, Беларус, на границата с Украйна;

→ Припят 775 km, 114 300 km², в северната част на Киевското водохранилище, Киевска област, Украйна;

→ Тетерев 365 km, 15 100 km², в западната част на Киевското водохранилище, при село Богдани, Киевска област, Украйна;

→ Ирпен 162 km, 3340 km², в югозападната част на Киевското водохранилище, при село Козаровичи Киевска област, Украйна;

← Десна 1130 km (най-голям приток), 88 900 km², в град Киев, Киевска област, Украйна.

Средно течение

← Трубеж 113 km, 4700 km², в източната част на Каневското водохранилище, при град Переяслав, Киевска област, Украйна;

→ Рос 346 km, 12 575 km², в „опашката“ на Кременчукското водохранилище, при село Крешчатик, Черкаска област, Украйна;

← Супой 130 km, 2000 km², в „опашката“ на Кременчукското водохранилище, при село Матвеевка, Черкаска област, Украйна;

← Сула 363 km, 18 500 km², в северната част на Кременчукското водохранилище, на границата между Черкаска и Полтавска област, Украйна;

→ Тясмин 164 km, 4570 km², в южната част на Кременчукското водохранилище, при град Чихирин, Черкаска област, Украйна;

← Псьол 717 km, 22 800 km², в „опашката“ на Камянското водохранилище, югоизточно от град Кременчук, Полтавска област, Украйна;

← Ворскла 464 km, 14 700 km², в северната част на Камянското водохранилище, при село Олховатка, Полтавска област, Украйна;

← Орел 346 km, 9800 km², северозападно от град Днипро, Днепропетровска област, Украйна;

← Самара 320 km, 22 600 km², при град Новомосковск, Днепропетровска област, Украйна;

→ Мокра Сура 118 km, 2830 km², при село Днипрове, Днепропетровска област, Украйна.

Долно течение

← Конка 149 km, 2000 km², в североизточната част на Каховското водохранилище, при град Малоекатериновка, Запорожка област, Украйна;

→ Базавлук 157 km, 4200 km², в северната част на Каховско водохранилище, при село Набережне, Днепропетровска област, Украйна;

→ Ингулец 549 km, 13 700 km², на 14 km източно от град Херсон, Херсонска област, Украйна.

Хидроложки показатели

Подхранването на реката с води е смесено. Основният отток се формира в горното течение на реката. Основен източник за подхранване са снежните води. В горното течение те съставляват около 50%, подземните – 27%, а дъждовните – над 23%. По-надолу ролята на снежните води нараства, а дъждовните рязко намаляват. Средният отток при град Киев е 7000 m³/s, най-голям – 25 000 m³/s, най-малък – 200 m³/s. Средният годишен отток в устието е 53 m³, в многоводни години – 73 m³, в маловодни – 24 m³, със среден отток от 1670 m³/s. През периода на есенно пълноводие преминават около 60 – 70%, а понякога и 80% от годишния отток. През летния сезон е маловодието на реката, а през есента (по време на дъждовете) и в края на зимата (при топенето на снеговете) е многоводието с чести наводнения. Реката замръзва през декември, средните срокове на размразяването са: за горното течение – началото на април, за средното – средата на март, а за долното – началото на март.

Градове

По течението на реката са разположени няколкостотин населени места, в това число 39 града: 3 в Русия, 8 в Беларус и 28 в Украйна.

в Русия – Дорогобуж и Смоленск, Смоленска област.
в Беларус – Дубровно и Орша, Витебска област; Шклов, Могильов и Бихов, Могильовска област; Рогачов, Жлобин и Речица, Гомелска област.
в Украйна – Вишгород, Киев, Украинка, Ржишчев и Переяслав, Киевска област; Канев и Черкаси, Черкаска област; Светловодск, Кировоградска област; Кременчук и Горишни Плавни, Полтавска област; Верхнеднепровск, Камянске, Днипро, Марганец и Никопол, Днепропетровска област; Запорожие, Василивка, Днипрорудне, Енергодар и Камянка Днипровска, Запорожка област; Берислав, Каховка, Таврийск, Нова Каховка, Олешки, Херсон и Гола Пристан, Херсонска област.

Стопанско значение

Корабоплаване

Река Днепър и част от нейните притоци са основен воден път в Беларус и Украйна. Тя е плавателна от устието до град Дорогобуж, Смоленска област в протежение от 1990 km. Главните пристанища по течението ѝ са Могильов, Рогачов и Жлобин в Беларус, Киев, Канев, Черкаси, Кременчук, Днипро, Запорожие, Никопол и Херсон. Чрез изкуствени водни системи реката се съединява с реките от басейна на Балтийско море: със Западна Двина – чрез Березинската водна система; с Неман – чрез Днепровско-Неманска водна система; със Западен Буг – чрез Днепро-Бугската водна система.

Всички изградени водохранилища (язовири) са оборудвани с големи шлюзове, позволяващи на съдове с размери до 270×18 метра достъп до пристанище Киев. Реката се използва и от пътнически кораби, като круизите по нея носят увеличаващи се доходи в последните десетилетия.

Енергетика

На реката са изградени 6 големи водохранилища (язовири) с мощни водни електроцентрали:

Киевско водохранилище – през (1960 – 1964 г.);
Каневско водохранилище – през (1963 – 1975 г.);
Кременчукско водохранилище – през (1954 – 1960 г.);
Камянско водохранилище – през (1956 – 1964 г.);
Днепровско водохранилище („ДнепроГЕС“) – през (1927 – 1932 г.) с мощност 558 МВт. През Втората световна война централата е частично разрушена, към 1950 г. е възстановена, а през 1969 – 1975 г. е разширена;
Каховско водохранилище – през (1950 – 1956 г.).