Житомирска област (на украински: Житомирська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 827 km² (5-о място по големина в Украйна, 4,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 216 699 души[1] (15-о място по население в Украйна, 2,92% от нейното население). Административен център град Житомир. Разстояние от Киев до Житомир 165 km.
Историческа справка
Основаването на град Житомир се отнася към 884 г., а първото му споменаване в летописите е от 1240 г. През 1795 г. за градове на днешната територия на Житомирска област са признати селищата: Новоград Волински (първи летописни сведения от 1257 г.), Овруч (известен от 977 г.) и Радомишъл (първи сведения за селището от 1150 г.). През 1845 г. за град е признато селището Бердичев. По съветско време, през 1938 г. за градове са признати селищата Коростишев и Малин, а останалите три града в областта са признати за такива след като Украйна става независима държава – Барановка (2001 г.), Олевск (2003 г.) и Чуднив (2012 г.). Житомирска област е образувана на 22 септември 1937 г. от западните райони на Киевска област.
Географска характеристика
Житомирска област се намира в северната част на Украйна. На север граничи с Беларус (290 km), на изток – с Киевска област, на юг – с Виницка област, на югозапад – с Хмелницка област и на запад – с Ровненска област. В тези си граници заема площ от 29 827 km² (5-о място по големина в Украйна, 4,94% от нейната площ). Дължина от север на юг 230 km, ширина от запад на изток 170 km.[2]
По характера на релефа си областта се дели на две части. Югозападна – заета от централните райони на Подолското възвишение с височина до 300 m, а в северната част се простира обширната, слабо разчленена и силно заблатена Полеска низина, сред която се издига остътъчното и изолирано Овручко възвишение, където се намира и най-високата точка на Житомирска област 316 m (51°22′41″ с. ш.28°15′44″ и. д. / 51.378056° с. ш.28.262222° и. д.51.378056, 28.262222, североизточно от село Городец в Овручки район).[2]
Климатът е умерено континентален с топло и влажно лято и мека и облачна зима. Средна януарска температура -5,6 °C, средна юлска – 18,7 °C. Годишната сума на валежите варира от 515 на юг до 604 mm в Полесието. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е средно около 240 денонощия.[2]
Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, като през нея протичат 221 реки с обща дължина 5366 km. През западната и северната ѝ част преминават реките Случ, Уборт и Уж (от басейна на Припят, десен приток на Днепър), а в източната и югоизточната част текат реки, десни притоци на Днепър – Тетерев с левия си проток Ирша, горното течение на Ирпен и левите притоци на Рос. Около 25% от северната част на областта се заемат от блатата на Полеската низина.[2]
В южната лесостепна част на Житомирска област преобладават черноземните почви, в Полесието предимно ливадно-подзолисти, блатни и сиви горски почви. Смесените гори (бор, дъб, габър, ела, осика и др.) и храсти заемат около 30% от нейната площ. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, вълк, лисица, бялка, заек и др., а от птиците се срещат славей, сова, кълвач, глухар, ястреб, диви патки, сиви гъски и др.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Житомирска област област е наброявало 1 216 699 души (2,92% от населението на Украйна). Гъстота 40,79 души/km². Градско население 58,99%. Етнически състав: украинци 90,3%, руснаци 5,0%, поляци 3,5%, беларуси 0,4%, евреи 0,2%, немци, чехи, арменци и Цигани по 0,1% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Житомирска област се дели на 5 областни градски окръга, 23 административни района, 12 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 42 селища от градски тип и 2 градски района (в град Житомир).[1]
Карта на административно-териториалното деление на Житомирска област
Административно-териториално деление на Житомирска област към 1 януари 2019 г.
