Най-старият град в Тамбовска област е Тамбов, основан като укрепен пункт през 1636 г. Същата година е основано като укрепен пункт и селището Козлов, което през 1779 г. е утвърдено за град, преименуван през 1932 г. на град Мичуринск. През 1779 г. за градове са утвърдени още селищата Кирсанов и Моршанск, а останалите четири града са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. Тамбовското наместничество е преобразувано в Тамбовска губерния. На 16 юли 1928 г. от бившите Воронежка, Курска, Орловска и Тамбовска губерния е образувана Централно-черноземната област. На 13 юни 1934 г. Централно-Черноземната област се разделя на Курска и Воронежка област, а на 27 септември 1937 г. от части от двете области е образувана Тамбовска област, границите на която почти съвпадат с тези на бившата Тамбовска губерния.
Областта е разположена в центъра на Източноевропейската равнина, като заема централната част на Окско-Донската низина. За релефа са характерни плоските вододели, осеяни с множество оврази и долове, които се редуват с широки речни долини. Средна надморска височина 110 – 115 m. На изток (вододела между реките Цна и Ворона) на територята на областта навлизат западните склонове на Проволжкото възвишение с височина до 214 m.[2]
Климат
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -10,5 °C на югозапад, -11,5 °C на североизток. Годишната сума на валежите е от 450 mm на юг и югоизток до 500 mm на север с максимум (до 70%) от април до октомври. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 178 денонощия на север до 185 денонощия на юг.[2]
Води
Речната система на Тамбовска област е представена от 1398 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 9110 km и тя принадлежи към два водосборни басейна: на река Дон (57%), вливаща се в Азовско море и река Волга (43%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към басейна на Дон са Воронеж (ляв приток на Дон) с притоците си Полной Воронеж, Лесной Воронеж и Матира; Ворона и Савала (десни притоци на Хопьор, която е ляв приток на Дон) и Битюг (ляв приток на Дон). Най-голямата река принадлежаща към басейна на Волга е река Цна (ляв приток на Мокша, десен приток на Ока, която десен приток на Волга) с притоците си Челновая, Керша и Кашма. Реките в областта имат равнинен характер, малък наклон, бавно течение, заблатени заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 70%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата или края на март.[3]
На територията на областта са разположени над 2,9 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 190 km2, като само 120 езера са по-големи от 10 дка. Болшинството от тях са крайречни, а на североизток има и няколко с ледников произход. Най-големите езера в Тамбовска област са Рамза, Илмен и Кипец, разположени в заливната тераса на река Ворона и с площ съответно 2,16, 1,65 и 1,08 km2. Най-големите изкуствени водоеми са Тамбовското (Котовското) водохранилище на река Лесной Тамбов (десен приток на Цна) и Шупшанското водохранилище на река Шупшанка (ляв приток на Лесной Воронеж). Блатата и заблатените земи заемат 439 km2, 1,27% от територията на областта.[3]
Почви, растителност, животински свят
В Тамбовска област преобладават черноземните почви (над 80% от територията), като на юг са разпространени мощните черноземи, а в централните и северни райони – излужените черноземи. Покрай десните брегове на долините на реките Цна, Челновая и Воронеж са развити сиви горски почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви.[2]
Тамбовска област попада в лесостепната зона, като обработваемите земи заемат около 70% от площта ѝ. Горите съставени от бор, дъб, бреза, осика, ела, липа, ясен, клен заемат около 10% от територията и са разположени основно по долините на реките Цна, Челновая, Воронеж и Ворона.[2]
В горските райони обитават мечки, лосове, вълци, диви свине, лисици, зайци, белки, бобри, мишки. Множество видове птици, а в реките различни видове риби.[2]
Население
На 1 януари 2018 населението на Тамбовска област възлиза на 1 033 552 души (50-място в Руската Федерация, 0,7% от нейното население). Плътност 29,99 души/km2. Градско население 60,89%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 037 097 (97%), украинци 7263 (0,7%), кюрди 6262 (0,6%), арменци 4544 (0,4%), цигани 4120 (0,4%).
Административно-териториално деление
Административно-териториално деление на Тамбовска област
В административно-териториално отношение Тамбовска област се дели на 7 областни градски окръга, 23 муниципални района, 8 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение (Жердевка) и 12 селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Тамбовска област към 2018 г.
1Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.
