Робърт Холи
Робърт Уилям Холи (на английски: Robert William Holley) е американски биохимик, награден с Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Хар Корана и Маршал Ниренберг) „за описването на структурата на аланиновата транспортна РНК, свързваща ДНК и синтеза на белтъци“ през 1968 г.
Член е на Националната академия на науките на САЩ (1968).[1]
Биография
Холи е роден в Ърбана, щата Илинойс, САЩ. Завършва гимназия в Ърбана през 1938 г. По-късно следва химия в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, който завършва през 1942 г.
Започва изследвания в областта на органичната химия в университета Корнел.
По време на Втората световна война Холи прекарва две години под ръководството на професор Винсент ди Виньо в медицинския колеж към университета Корнел, където участва в първата синтеза на пеницилин.
През 1948 г. става асистент професор по органична химия, а през 1962 г. е назначен за професор по биохимия.
По-късно Робърт Холи работи като научен сътрудник и професор в Института за биологични изследвания Солк, а също сътрудничи с Калифорнийския технологичен институт.
Умира на 11 февруари 1993 г. от рак на белите дробове.[2]
Изследвания
Започва изучаването на РНК след като прекарва известно време в Калифорнийския технологичен институт. Изследванията му върху РНК са свързани първо с изолиране на транспортно РНК и след това определяне и структурата на аланиновата тРНК, т.е. молекулата, която включва аминокиселината аланин в белтъците. Екипът от изследователи на Холи определя тази структура, като използва две рибонуклеази, за да разделят РНК молекулата на части. Всеки ензим разплита молекулата от определени точки със специфични нуклеотиди. След сравняването на разделените участъци екипът е успял да определи структурата на молекулата. Това начинание е завършено през 1964 г. и е ключово откритие за обяснението на синтеза на белтъци по информация от иРНК. Това е и първата нуклеотидна последователност, определяна на РНК дотогава. За това свое откритие Робърт Холи получава Нобелова награда през 1968 г. Наградата той споделя с Хар Корана и Маршал Ниренберг, и е получена за изследвания, които тримата лауреати провеждат независимо един от друг.
Като използват метода на екипа на Холи, много други учени определят последователността на останалите тРНК-и. Няколко години по-късно този метод е модифициран, за да се проследяват последователности от нуклеотиди в много вируси и бактерии.
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
|
|