Московска област

Московска област
Московская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Московска област на картата на РусияМосковска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКрасногорск
Площ44 329 km²
на 55-о място място в РФ
Население7 708 499 (2021) души
на 2-ро място в РФ
Адм. центърМосква
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторБорис Громов
Часова зонаUTC +3
МПС код50, 90, 150, 190, 750, 790
Официален сайтwww.mosreg.ru
Московска област в Общомедия
Карта на Московска област

Московска област (на руски: Моско́вская о́бласть), неофициално наричана Подмосковие е субект на Руската федерация, в Централния федерален окръг[1]. Площ 44 329 km2 (55-о място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население). Тя е най-гъсто населената област в Русия. Административен център е град Москва (без да е част от Московска област), който едновременно е и самостоятелен субект на Руската Федерация с особен статут – град от федерално значение.

Историческа справка

Исторически областта е предшествана от Московската губерния, образувана от Петър I през 1708 г. Съвременната Московска област е образувана на 14 януари 1929 г. след реформа на административната система на страната.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Московска област заема централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи – със Смоленска област, на северозапад и север – с Тверска област, на североизток – с Ярославска област, на изток – с Владимирска област, на югоизток – с Рязанска област, на юг – с Тулска област, на югозапад – с Калужка област и град Москва. В тези си граници заема площ от 44 329 km2 (55-о място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия).[2]

Релеф

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в междуречието на реките Ока и Волга, на границата между смесените и широколистните гори. Като цяло релефът е равнинен с редуване на хълмисти възвишения и плоски низини. Южната граница на древния Московски ледник е пресичала областта от югозапад на североизток и я е разделила на две части. На север от тази граница има типични ледниково-ерозионни релефни форми и преобладават моренните наслаги, а на юг от нея – чисто ерозионни форми. В северната част на областта, от югозапад на североизток се простира Смоленско-Московското възвишение с височини до 270 – 310 m. Най-добре хълмистият релеф на възвишението е изразен в Клинско-Дмитровския рид. Северния край на възвишението е с по-стръмни склонове, разчленени от долините на реките на отделни хълмове, които се редуват с плоскодънни, често заблатени падини. Северно от Смоленско-Московското възвишение се простира Горноволжката низина (120 – 150 m) – плоска равнина с ниски полегати гърбици, слабо хълмисти дюни и заблатена. В нейните предели се намират две обособени низини – Шошинска на северозапад и Дубнинска на североизток. На юг Смоленско-Московското възвишение плавно преминава в Москворецко-Окската хълмиста равнина (150 – 180 m) с ниски вододели и добре развит ерозионен релеф по долините на реките, към които са привързани и множество карстови форми. Югоизточната част на Московска област е заета от западната част на Мешчорската низина (Мешчора) – плоска, на места слабо хълмиста, зандрова равнина (120 – 150 m), силно заблатена, особено на изток. В южната част на областта попадат крайните северни части на Средноруското възвишение (150 – 200 m), силно разчленено от долините на реките и с гъста мрежа от оврази и долове.[2]

Климат

Климатът на Московска област е умереноконтинентален с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -10, -11 °C, средна юлска 17, 18 °C. В отделни зими студовете могат да достигнат до -45, -50 °C, а максималните летни температури – 38 – 40 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 650 mm, като най-овлажнени са северните и западните райони, а най-слабо – югоизточните райони. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 130 – 140 дни.[2]

Води

В Московска област има над 4 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 750 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. По най-високите части на Смоленско-Московското възвишение преминава главния вододел на Подмосковието между реките течащи на север и вливащи се директно във Волга и тези течащи на юг и изток, вливащи се в река Ока (десен приток на Волга). В северната част на областта, в района на град Дубна преминава малък участък от течението на Волга. Нейни основни десни притоци са: Лама с притоците си Болшая и Малая Сестра и Дубна с притока си Сестра. На юг преминава част от средното течение на река Ока с притоците си: Протва, Нара, Лопасня, Москва (с притоците си: Искона, Руза, Истра, Яуза, Пахра, Нерская, Северка и др.), Осьотър, Клязма и др. Болшинството от реките в областта имат равнинен характер – малък наклон, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, с епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

На територията на областта има над 5700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 450 km2, като само 850 от тях са площ по-голяма от 10 дка. Широко са разпространени водно-ледниковите езера, на север – моренните езера, на юг и изток – карстовите, а по долините на реките Ока, Москва и Клязма – крайречните (старици). Най-големите естествени езера в Московска област са в изворната област на река Пра (ляв приток на Ока): Дубовое (12 km2) и Свято (10 km2) и Свято (Шатурско, 11,8 km2) до град Шатура. Най-големите изкуствени водоеми са Иванковското водохранилище на река Волга и водохранилищата от Московската хидротехническа система – Можйско, Истринско, Озернинско и Рузко. През северната част на областта преминава Московския плавателен канал, свързващ Волга с Москва.[3]

Почви, растителност

В областта преобладават ливадно-подзолистите почви с различен механичен състав и със слабо естествено плодородие. В Мешчорската и Горноволжката низини са разпространени подзолисто-блатните и блатните почви с лек състав и нуждаещи се от мелиоративни дейности. На юг са развити светлосивите силно оподзолени почви, а в крайния юг – сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините но по-големите реки има алувиални почви.[2]

Около 40% от територията на областта е заета от гори (над 1,9 млн.ха), като най-големите горски масиви са се съхранили в западните и източните райони. В тях преобладават брезата и осиката, а от иглолистните – смърч и бор. В северните части господстват гори от смърч, бреза, осика с примеси от широколистни видове, в Мешчорската низина – борови гори, а в южните райони са се съхранили дъбови гори.[2]

Население

На 1 януари 2018 населението на Московска област е наброявало 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население)). Тя е най-гъсто населената област в Русия 169,29 души/km2.

По етнически състав болшинството от населението на областта (92,92%) са руснаци, втори по численост са украинците (1,79%), а трети – татарите (0,95%). В сравнение с 2002 г. през 2010 г. в голяма степен (повече от два пъти) са е увеличил броя на узбеките (повече от шест пъти), таджиките (пет пъти), а също молдовани, арменци и азербайджанци за разлика от количеството на украинците, беларусите и евреите, което е намаляло. В областта живеят също голямо количество нелегални трудови мигранти, предимно от граничните страни на Русия, като в някои градове формират компактни маси, което способства за засилени междунационални напрежения.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Московска област

В административно-териториално отношение Московска област се дели на 52 областни градски окръга, 15 муниципални района, 73 града, в т.ч. 45 града с областно подчинение (Балашиха, Бронници, Дзержински, Долгопрудни, Домодедово, Дубна, Егоревск, Електрогорск, Електростал, Жуковски, Зарайск, Звенигород), Ивантеевка, Истра, Кашира, Клин, Коломна, Корольов, Котелники, Красноармейск, Красногорск, Краснознаменск, Ликино-Дульово, Литкарино, Лобня, Лосино-Петровски, Люберци, Митищи, Наро-Фоминск, Озери, Орехово-Зуево, Павловски Посад, Подолск, Протвино, Пушчино, Реутов, Рошал, Руза, Серпухов, Ступино, Фрязино, Химки, Черноголовка, Чехов и Шатура), 27 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 69 селища от градски тип, в т.ч 3 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Московска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Москва
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Балашиха 244 462 731 гр. Балашиха 450 771 20
2. Бронници 22 22 396 гр. Бронници 22 396 52
3. Власиха[4] 4 25 294 сгт Власиха 25 294 47
4. Восход[4] 16 1908 сгт Восход 1908 81
5. Дзержински 16 54 788 гр. Дзержински 54 788 19
6. Долгопрудни 31 104 238 гр. Долгопрудни 104 238 20
7. Домодедово 818 167 907 гр. Домодедово 124 285 37
8. Дубна 63 75 018 гр. Дубна 75 018 115
9. Егоревск 1729 104 314 гр. Егоревск 73 723 114 Рязановски
10. Електрогорск 40 23 076 гр. Електрогорск 23 076 80
11. Електростал 135 158 508 гр. Електростал 158 508 60
12. Жуковски 47 108 980 гр. Жуковски 108 980 32
13. Зарайск 968 39 669 гр. Зарайск 23 368 162
14. Звенигород 48 21 948 гр. Звенигород 21 948 46
15. Звьоздни городок[4] 3 5521 сгт Звьозни городок 5521 46
16. Ивантеевка 15 74 497 гр. Ивантеевка 74 497 41
17. Истра 1269 121 383 гр. Истра 34 790 58 гр. Дедовск, Снегири
18. Кашира 646 67 766 гр. Кашира 49 247 115
19. Клин 2020 127 899 гр. Клин 79 056 89 гр. Високовск, Решетниково
20. Коломна 1179 188 696 гр. Коломна 144 125 113 Пески
21. Корольов 55 221 797 гр. Корольов 221 797 41
22. Котелники 14 44 353 гр. Котелники 44 353 20
23. Красноармейск 156 26 608 гр. Красноармейск 26 608 51
24. Красногорск 223 231 673 гр. Красногорск 153 393 23 Нахабино
25. Краснознаменск[4] 13 41 287 гр. Краснознаменск 41 287 42
26. Ликино-Дульово 1349 ? гр. Ликино-Дульово 29 691 101
27. Литкарино 17 57 565 гр. Литкарино 57 565 30
28. Лобня 30 87 353 гр. Лобня 87 353 28
29. Лосино-Петровски 9 25 370 гр. Лосино-Петровски 25 370 42
30. Луховици 1283 58 648 гр. Луховици 30 271 135 Белоомут
31. Люберци 122 306 764 гр. Люберци 197 705 20 Красково, Малаховка, Октябърски, Томилино
32. Митищи 431 221 777 гр. Митищи 205 397 19 Пироговски
33. Молодьожни[4] 6 2826 сгт Молодьожни 2826 136
34. Наро-Фоминск 1547 157 273 гр. Наро-Фоминск 62 002 70 гр. Апрелевка, гр. Верея, Калининец, Селятино
35. Озери 549 35 272 гр. Озери 25 524 155
36. Орехово-Зуево 509 119 956 гр. Орехово-Зуево 119 956 89
37. Павловски Посад 566 85 218 гр. Павловски Посад 65 432 68 Болшие Двори
38. Подолск 339 320 523 гр. Подолск 299 660 43
39. Протвино 27 36 823 гр. Протвино 36 823 116
40. Пушчино 18 21 148 гр. Пушчино 21 148 119
41. Реутов 9 99 989 гр. Реутов 99 989 12
42. Рошал 35 20 590 гр. Рошал 20 590 156
43.Руза 1568 62 845 гр. Руза 13 403 110 Тучково
44. Серебряние Пруди 877 25 455 сгт Серебряние Пруди 9136 176
45. Серпухов 38 125 929 гр. Серпухов 125 929 99
46. Ступино 1708 121 332 гр. Ступино 66 341 110 Жильово, Малино, Михнево
47. Фрязино 9 60 412 гр. Фрязино 60 408 42
48. Химки 110 244 668 гр. Химки 244 668 19
49. Черноголовка 62 23 414 гр. Черноголовка 21 621 60
50. Чехов 866 128 141 гр. Чехов 70 548 77 Столбовая
51. Шатура 2640 71 311 гр. Шатура 33 222 124 Мишеронски, Черусти
52. Шаховская 1219 25 738 сгт Шаховская 10 717 154
Муниципални райони
1. Волоколамски 1684 42 928 гр. Волоколамск 20 838 130 Сичево
2. Воскресенски 812 155 251 гр. Воскресенск 94 019 88 Белозерски, Хорлово, им. Цюрупа
3. Дмитровски 2182 163 557 гр. Дмитров 67 506 65 гр. Яхрома, Деденево, Икша, Некрасовски
4. Ленински 203 119 081 гр. Видное 65 074 23 Горки Ленинские
5. Лотошински 980 16 567 сгт Лотошино 5105 160
6. Можайски 2627 71 535 гр. Можайск 30 439 110 Уваровка
7. Ногински 811 213 350 гр. Ногинск 102 267 68 гр. Старая Купавна, гр. Електроугли, им. Воровски, Обухово
8. Одинцовски 91 210 320 781 гр. Одинцово 141 493 24 гр. Голицино, гр. Кубинка, Болшие Вязьоми, Зарече, Лесной городок, Новоивановское
9. Пушкински 571 178 708 гр. Пушкино 106 577 30 Ашукино, Зеленоградски, Лесной, Правдински, Софрино, Черкизово
10. Раменски 1397 292 649 гр. Раменское 112 989 46 Биково, Илински, Кратово, Родники, Уделная
11. Сергиево-Посадски 2027 218 313 гр. Сергиев Посад 104 579 71 гр. Краснозаводск, гр. Пересвет, гр. Хотково, Богородское, Скоропусковски
12. Серпуховски 1013 35 922 гр. Серпухов[5] 99 Оболенск, Пролетарски
13. Солнечногорски 1085 141 703 гр. Солнечногорск 52 642 65 Андреевка, Менделеево, Поварово, Ржавки
14. Талдомски 1427 47 737 гр. Талдом 12 958 110 Вербилки, Запрудни, Северни
15. Шчелковски 704 209 496 гр. Шчолково 125 843 35 Загорянски, Монино, Свердловски, Фряново

Селско стопанство

Отглежда се птици, свине, едър рогат добитък; фуражни, зърнени култури, зеленчуци, картофи.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1249[6] 1224,1[7] 1096,4 977,9[7] 699,4[8] 550,7 579,1[8]

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Тишков А.А., Горлов В.Н. и др. Московска област (Моско́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Московска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Московска област
  4. ↑ а б в г д закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ гр. Серпухов е отделна административна единица
  6. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Московской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Read other articles:

Bratwurst

Bratwurst adalah salah satu sosis yang terkenal di Jerman. Bratwurst adalah salah satu sosis khas Jerman yang terkenal kelezatannya, karena hanya menggunakan daging untuk bahan isinya. Pada umumnya jenis sosis ini menggunakan daging sapi muda tapi lebih sering digunakan daging babi oleh sebagian orang khususnya di Amerika Utara.[1] Setiap daerah di Jerman mempunyai sosis khasnya masing-masing karena sosis adalah salah satu produk terbesar dari olahan daging di Jerman. Ada sekitar 1500...

 

Alidad

Alidade sederhana untuk digunakan dengan proyektor lelangit Alidad (Arab: عضادةcode: ar is deprecated ʿaḍudiyya; Inggris: alidadecode: en is deprecated /ˈæ.lɪ.deɪd/) atau papan putar adalah perangkat yang memungkinkan seseorang untuk melihat objek yang jauh dan menggunakan garis pandang untuk melakukan suatu pekerjaan. Pekerjaan yang dapat dilakukan, misalnya membuat triangulasi peta skala di tempat menggunakan tabel bidang gambar garis berpotongan ke arah objek dari dua titik ata...

 

Alor Gajah

Alor Gajah Alor Gajah merupakan salah satu daerah di Melaka, Malaysia, 24 km dari bandar Melaka. Alor Gajah terbagi menjadi 3 daerah yaitu:- Pulau Sebang Daerah Alor Gajah Masjid Tanah Jumlah penduduk daerah Alor Gajah adalah 115.620 (1991). Distrik-distrik Alor Gajah Alor Gajah mempunyai wilayah 67.440 hektare. Wilayah distrik-distrik di Daerah Alor Gajah adalah seperti berikut: Lendu 2717 hektare. Masjid Tanah 1956 hektare. Ramuan Cina Kecil 1329 hektare. Sungai Baru Tengha 2181 hektar...

2022 United States House of Representatives elections in Washington

For related races, see 2022 United States House of Representatives elections.Not to be confused with 2022 Washington House of Representatives election. 2022 United States House of Representatives elections in Washington ← 2020 November 8, 2022 2024 → All 10 Washington seats to the United States House of Representatives   Majority party Minority party   Party Democratic Republican Seats before 7 3 Seats after 8 2 Seat change 1 1 Popular vote ...

 

Daftar Ketua Dewan Perwakilan Rakyat Republik Indonesia

Ketua Dewan Perwakilan Rakyat Republik IndonesiaLambangPetahanaPuan Maharanisejak 1 Oktober 2019Masa jabatan5 tahunDibentuk1949; 75 tahun lalu (1949)Pejabat pertamaSartonoSitus webwww.dpr.go.id Ketua Dewan Perwakilan Rakyat Republik Indonesia atau Ketua DPR RI adalah salah satu dari lima pimpinan Dewan Perwakilan Rakyat (DPR) yang dipilih dari dan oleh anggota DPR. Berdasarkan Pasal 86 UU Nomor 17 Tahun 2014, pimpinan DPR bertugas untuk:[1] memimpin sidang DPR dan menyimpulk...

 

Eparki Zaporizhzhia

Gereja di Zaporizhzhia Eparki Zaporizhzhia adalah sebuah eparki Gereja Ortodoks Ukraina Patriarkat Kyiv yang terletak di Zaporizhzhia, Ukraina. Eparki tersebut didirikan pada tahun 1996.[1] Referensi ^ https://opendatabot.ua/c/20519744 lbsEparki Gereja Ortodoks Ukraina (Patriarkat Kyiv)Eparki Eparki Vinnytsia Eparki Volhynia Eparki Volodymyr-Volynskyi Eparki Dnipro Eparki Donetsk Eparki Drohobych-Sambir Eparki Zhytomyr Eparki Transcarpathia Eparki Zaporizhzhia Eparki Ivano-Frankivsk E...

Keuskupan Agung Kraków

Koordinat: 50°03′34.3″N 19°56′7.6″E / 50.059528°N 19.935444°E / 50.059528; 19.935444 Keuskupan Agung KrakówArchidioecesis CracoviensisArchidiecezja krakowskaKatedral KrakówLokasiNegaraPolandiaMetropolitKrakówStatistikLuas5.730 km2 (2.210 sq mi)Populasi- Total- Katolik(per 2013)1.589.0001,551,000 (97.6%)InformasiGereja sui iurisGereja LatinRitusRitus RomaKatedralKatedra Wawelska (Katedral Santo Stanislaus dan Vaclav Wawe...

 

Синелобый амазон

Синелобый амазон Научная классификация Домен:ЭукариотыЦарство:ЖивотныеПодцарство:ЭуметазоиБез ранга:Двусторонне-симметричныеБез ранга:ВторичноротыеТип:ХордовыеПодтип:ПозвоночныеИнфратип:ЧелюстноротыеНадкласс:ЧетвероногиеКлада:АмниотыКлада:ЗавропсидыКласс:Пт�...

 

Gunung Pesagi

Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber: Gunung Pesagi – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTORGunung PesagiTitik tertinggiKetinggian3.221 MDPLKoordinat4°55′36″S 104°07′58″E / 4.92666°S 104.13283°E&#x...

土库曼斯坦总统

土库曼斯坦总统土库曼斯坦国徽土库曼斯坦总统旗現任谢尔达尔·别尔德穆哈梅多夫自2022年3月19日官邸阿什哈巴德总统府（Oguzkhan Presidential Palace）機關所在地阿什哈巴德任命者直接选举任期7年，可连选连任首任萨帕尔穆拉特·尼亚佐夫设立1991年10月27日 土库曼斯坦土库曼斯坦政府与政治 国家政府 土库曼斯坦宪法 国旗 国徽 国歌 立法機關（英语：National Council of Turkmenistan） ...

 

哈萨克斯坦总统

此条目序言章节没有充分总结全文内容要点。 (2019年3月21日)请考虑扩充序言，清晰概述条目所有重點。请在条目的讨论页讨论此问题。 哈萨克斯坦總統哈薩克總統旗現任Қасым-Жомарт Кемелұлы Тоқаев卡瑟姆若马尔特·托卡耶夫自2019年3月20日在任任期7年首任努尔苏丹·纳扎尔巴耶夫设立1990年4月24日（哈薩克蘇維埃社會主義共和國總統） 哈萨克斯坦 哈萨克斯坦政府...

 

Aydoilles

Peta infrastruktur dan tata guna lahan di Komune Aydoilles.  = Kawasan perkotaan  = Lahan subur  = Padang rumput  = Lahan pertanaman campuran  = Hutan  = Vegetasi perdu  = Lahan basah  = Anak sungaiAydoilles merupakan sebuah komune di departemen Vosges yang terletak pada sebelah timur laut Prancis. Lihat pula Komune di departemen Vosges Referensi INSEE lbsKomune di departemen Vosges Les Ableuvenettes Ahéville Aingeville Ainvelle Allarmont Ambacourt Ame...

Pullman Strike

1894 labor strike in the United States Pullman StrikeStriking railroad workers confront Illinois National Guard troops in Chicago during the strike.DateMay 11, 1894 – July 20, 1894LocationBegan in Pullman, Chicago; spread throughout the United StatesGoalsUnion recognition Wage increase Rent reductionMethodsStrikes, Protest, DemonstrationsResulted inStrike unsuccessfulFederal government obtains an injunction against strikersPresident Grover Cleveland orders the Army to stop the strikers from...

 

Vice-Chamberlain of the Household

Charles Spencer, 6th Earl Spencer; Vice-Chamberlain of the Household 1892–1895 The Vice-Chamberlain of the Household is a member of the Royal Household of the Sovereign of the United Kingdom. The officeholder is usually a senior government whip in the British House of Commons ranking third or fourth after the Chief Whip and the Deputy Chief Whip. The Vice-Chamberlain is the Deputy to the Lord Chamberlain of the Household and, like the Lord Chamberlain, carries a white staff of office when o...

 

FedEx Cup

Championship trophy for the PGA Tour Not to be confused with the Fed Cup, an international women's team tennis tournament. FedEx CupCurrent season, competition or edition: 2023 FedEx Cup PlayoffsSportGolfFounded2007CountryBased in the United StatesMost recentchampion(s) Viktor HovlandMost titles Rory McIlroy (3)TV partner(s)CBS SportsNBC Sports/Golf ChannelOfficial websitewww.pgatour.com/fedexcup.html The FedEx Cup is the championship trophy for the PGA Tour. Its introduction in 2007 marked t...

United States Army Installation Management Command

U.S. Army's primary provider of installation management support This article uses bare URLs, which are uninformative and vulnerable to link rot. Please consider converting them to full citations to ensure the article remains verifiable and maintains a consistent citation style. Several templates and tools are available to assist in formatting, such as reFill (documentation) and Citation bot (documentation). (August 2022) (Learn how and when to remove this message) United States Army Installat...

 

Disney Junior (Indian TV channel)

Indian television station for pre-schoolers Television channel Disney JuniorTypeTelevision ChannelCountryIndiaBroadcast areaIndiaSri Lanka[1]NepalBhutan[2]Maldives[3]NetworkDisney StarHeadquartersMumbai, IndiaProgrammingLanguage(s)EnglishHindiTelugu and TamilPicture format576i SDTVOwnershipOwnerThe Walt Disney Company IndiaSister channelsDisney Star ChannelsHistoryLaunched4 July 2011 (block)15 October 2012 (channel)Former namesPlayhouse Disney (2006–2011)LinksWebsite...

 

Vertical blanking interval

Time between drawing frames or fields For vertical intervals in cartography, see Contour line. This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Vertical blanking interval – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (June 2023) (Learn how and when to remove this message) 1135×624 4fsc decoded frame (Luma) f...

Al Shean

German-American comedian (1868-1949) Al SheanShean in The Blue Bird (1940 film)BornAbraham Elieser Adolph Schönberg(1868-05-12)May 12, 1868Dornum, Province of Hanover, Kingdom of Prussia,North German ConfederationDiedAugust 12, 1949(1949-08-12) (aged 81)Manhattan, New York City, NY, U.S.Other namesAdolf SchönbergAlfred SchönbergAlbert SchönbergOccupation(s)Comedian, vaudevillianYears active1912–1944SpouseJohanna DavidsonChildren1RelativesMinnie Schönberg (sister)The Marx...

 

Chungmang

This article relies largely or entirely on a single source. Relevant discussion may be found on the talk page. Please help improve this article by introducing citations to additional sources.Find sources: Chungmang – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (September 2010) Village development committee in Kosi Zone, NepalChungmang चुङमाङVillage development committeeCountry   NepalZoneKosi ZoneDistrictDhankuta DistrictPopu...