Шупли камен (на македонска литературна норма: Шупљи Камен; на албански: Shupli Kameni; на турски: Asısı Lili) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
Селото е разположено в областта Жеглигово на десния бряг на река Пчиня.
История
В края на XIX век Шупли камен е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шупли каменъ (Асъсъ Лили) е село, населявано от 344 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шупли камен има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шупли камен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 1994 година в Шупли камен има 123 македонци и 1 сърбин. Според преброяването от 2002 година селото има 81 жители.[6]
Личности
- Родени в Шупли камен
Наста Шуплянова (1852 – ?), куриер на ВМОРО[7]
- Починали в Шупли камен
Ангелко Алексов (Анджелко Алексич) (1876 – 1904), сърбомански четнически войвода, загинал в 1904 година при Шупли камен с цялата си чета
| Чета на Ангелко Алексов в сражението при Шупли камен
|
| Име |
Име |
Родно място
|
| 1. Ангелко Алексов |
Анђелко Алексић |
Мидинци
|
| 2. Кръстьо Михайлов |
Крста Михаиловић |
Брезно
|
| 3. Марко Велков |
Марко Вељковић |
Буковляне
|
| 4. Георги Цветков |
Ђорђе Цветковић |
Лешок
|
| 5. Манойло Анастасиев |
Манојло Анастасијевић |
Йеловце (Горно или Долно)
|
| 6. Мицко Кузманов |
Мицко Кузмановић |
Мидинци
|
| 7. Милан Дръндарев |
Милан Дрндаревић |
Прилеп
|
| 8. Милутин Стойкович |
Милутин Стојковићћ |
Ягодина
|
| 9. Стеван Шутович |
Стеван Шутовић |
Кучи
|
| 10. Коце Аризанов |
Коце Аризановић |
Поречие
|
| 11. Йован Радосавлевич |
Јован Радосављевић |
Ибърски Колашин
|
| 12. Тома Василевич |
Тома Васиљевић |
Драгачево
|
| 13. Спиро Пехливан |
Спира Пеливан |
Тетово
|
| 14. Джордже Йелекович |
Ђорђе Јелековић |
Враня
|
| 15. Спаса Янкович |
Спаса Јанковић |
Враня
|
| 16. Проко Стоянов |
Прока Стојановић |
Поречие
|
| 17. Стоян Новаков |
Стојан Новаковић |
Поречие
|
| 18. Билан Чоков |
Билан Чоковић |
Гостивар
|
| 19. Груйо Стефков |
Груја Стевковић |
Гостивар
|
| 20. Михайло Коцич |
Михајло Коцић |
Валево
|
| 21. Гьоше Коцев |
Ђоше Коцевић |
Маргари
|
- Кръста Мисайлович (? – 1904), сръбски четнически деец
- Марко Велкович (? – 1904), сръбски четнически деец
Външни препратки
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Ил. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 9.
