Писмо от Скопие до Йован Хадживасилевич, секретар на дружество „Свети Сава“Хаџи-Васиљевић, Јован. Прилеп и његова околина. Београд, 1902. (на сръбски)
Роден е в 1866 година във Враня. Завършва основно училище в родния си град. Гимназия учи във Враня и в Ниш, а след това завършва Историко-филологическия отдел на Висшата школа в Белград. В 1898 година защитава докторат по философия във Виенския университет. От 1898 до 1904 година работи във външно министерство и служи в Битоля, Скопие и Белград. От 1904 до 1940 година е секретар на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония. Участва в Балканските войни и Първата световна война.[1] След войните издава противобългарскипропагандни трудове, обвиняващи България в "жестокости" над "сърбите", и в един от тях той обвинява народния ни поет Вазов в призиви към "пълно унищожение" на сърбите, дехуманизира целия български народ, а в заглавието на друг свой англоезичен труд нарича българите "новопоявила" се нация, като така именно той създава тезата, възприета след близо 3 десетилетия от Сърбомакедонистите, че Българската нация била "създадена от Русия".[2]
Хадживасилевич е автор на голям брой псевдоисторически, географски и етнографски трудове, предимно за Стара Сърбия и Македония. Редактор е на списание „Братство“. Най-важни негови трудове са:
