Кучи

Фамилният герб на средновековната властелска фамилия на Балшите.

Кучите са локална субетническа общност в източната част на Черна Гора (североизточно от Подгорица) по границата с Албания с планината Жиево от Проклетия, като региона който обитават носи и името им. В региона на кучите в Албания има и вулгарни имена като Затриебач. [1]

Кучки регион

Регионът който обитава локалния субетнос (наричан често в сръбската историография и като кучка жупа, нахия или крайна) достига на север най-високия връх на планината Комови – Кучки Ком; на запад достига каньона на река Морача; на югозапад започва от първите възвишения над Подгорица, а на изток стига до каньона на река Циевна. [2]

На север от кучите е субетноса на васоевичите, на изток – климентите, на запад – пиперите, а на юг – Шкодренското езеро с Рибница. На северозапад от кучите, през Мала река с преди това най-високия железопътен мост на света са съседните им родствени братоножичи. [3]

Средищен център на кучите е Медун, т.е. античния – Метеон.

Произход и етимология

Според сръбските историци, кучите ведно със съседните им арбанаси населяват днешните си земи още от преди известната битка при Бар в региона. [4]

Голяма част от сръбските историци ги считат за албанци. Милош Милоевич ги приема за стари сърби, понеже преданието счита за тяхна родина земята на Стара Сърбия. [5]

Според първото османско преброяване на населението в Черна гора от 1582/83 г., в областта Кучи има 13 села католици. [6].

История

През 1694 г., по времето на т.нар. голяма турска война, кучите заедно със съседните им хоти вдигат антиосманско въстание. [7]

През 18 век, кучи заедно с Васоевичи, хоти и клименти, са независими от Османската империя планинци, и са част от така наречените седем племена от бърдата, които обаче не са част от Стара Черна гора, т.е. средновековна Зета (владение). [8]

През 1855 г. черногорският войвода Мирко Петрович-Негош обвинява кучите в предателство към черногорската кауза, респективно – в съюз с турския паша на Шкодра. Предприема и въоръжен поход срещу кучите в резултат от който са убити между 131 и 243 кучи, сред които много деца, жени и старци. [9]

Демография

В средата на 19 век кучите броели 15 хиляди, от които 2750 годни да носят оръжие. [10]

Кучите са обединени в общности, наречени братства, а традиционно винаги са живели обединени в задруга. [11]

Източници

  1. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 21, ISBN 978-9940-27-006-3
  2. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 24 – 27, ISBN 978-9940-27-006-3
  3. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 26, ISBN 978-9940-27-006-3
  4. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 27 – 28, ISBN 978-9940-27-006-3
  5. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 29 – 34, ISBN 978-9940-27-006-3
  6. ↑ Projekat Rastko – Skadar] Stanovnistvo slovenskog porijekla u Albaniji
  7. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 34 – 44, ISBN 978-9940-27-006-3
  8. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 34 – 44, ISBN 978-9940-27-006-3
  9. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 145 – 266, ISBN 978-9940-27-006-3
  10. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 25, ISBN 978-9940-27-006-3
  11. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 27 – 34, ISBN 978-9940-27-006-3

Известни личности

Вижте също

Външни препратки

Литература

  • ((sr)) „Живот и обичаји Куча“, Српски етнографски зборник 1931. XLVIII.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kuči в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​