Регионът който обитава локалния субетнос (наричан често в сръбската историография и като кучка жупа, нахия или крайна) достига на север най-високия връх на планината Комови – Кучки Ком; на запад достига каньона на река Морача; на югозапад започва от първите възвишения над Подгорица, а на изток стига до каньона на река Циевна. [2]
Средищен център на кучите е Медун, т.е. античния – Метеон.
Произход и етимология
Според сръбските историци, кучите ведно със съседните им арбанаси населяват днешните си земи още от преди известната битка при Бар в региона. [4]
Голяма част от сръбските историци ги считат за албанци. Милош Милоевич ги приема за стари сърби, понеже преданието счита за тяхна родина земята на Стара Сърбия. [5]
Според първото османско преброяване на населението в Черна гора от 1582/83 г., в областта Кучи има 13 села католици. [6].
През 1855 г. черногорският войвода Мирко Петрович-Негош обвинява кучите в предателство към черногорската кауза, респективно – в съюз с турския паша на Шкодра. Предприема и въоръжен поход срещу кучите в резултат от който са убити между 131 и 243 кучи, сред които много деца, жени и старци. [9]
Демография
В средата на 19 век кучите броели 15 хиляди, от които 2750 годни да носят оръжие. [10]
Кучите са обединени в общности, наречени братства, а традиционно винаги са живели обединени в задруга. [11]