Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]
История
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаетаКратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизиеханета (домакинства).[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.[5] Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[7]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[8]
Спасо Димитриев (? – 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[11]
Бележки
↑с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
↑Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.