Винце или Винци (на македонска литературна норма : Винце ; на албански : Vinca ) е село в Северна Македония , в община Куманово .
Селото е разположено в областта Блатия , недалеч от левия бряг на река Пчиня в западното подножие на Градищанската планина .
Църквата „Свети Никола“. В края на XIX век Винце е българско село в Кумановска каза на Османската империя . Църквата „Свети Никола “ е от 1845 година.[ 1] Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Винци е село, населявано от 588 жители българи християни .[ 2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година във Винци има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[ 3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[ 4]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция .[ 5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Винце са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия .
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Винци като сръбско село.[ 7]
През 1942 година Христо Вакарелски отбелязва, че местните жители, както и съседите им в посока Овче поле , се наричат „котурци“.[ 8]
Според преброяването от 1994 година във Винце има 112 македонци и 1 сърбин . Според преброяването от 2002 година селото има 90 жители, всички македонци.[ 9]
Родени във Винце Захарий Рашко-Призренски (? – 1830), митрополит на Цариградската патриаршияИван Бальов , кумановски селски войвода на ВМОРО[ 10] [ 11] Тръпко Виличков (1877 – ?), кумановски войвода на ВМОРОПочинали във Винце [ 12]
↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 215.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски) ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I . Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 834.↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски) ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 160.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 5 септември 2007 ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 820.↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 94
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 26
