Тадеа Висконти
херцогиня на Бавария
Родена	1351 г. Милано, Синьория Милано
Починала	6 октомври 1381 г. (30 г.) Мюнхен, Херцогство Бавария
Погребана	Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период	1375 – 1381
Предшественик	Катерина Бохемска
Наследник	Елизабет дьо Клев
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
Род	Висконти по рождение Вителсбахи по брак
Баща	Бернабо Висконти
Майка	Беатриче Реджина дела Скала
Братя/сестри	Верде Висконти Марко Висконти Лудовико Висконти Валентина Висконти Родолфо Висконти Карло Висконти Антония Висконти Катерина Висконти Аниезе Висконти Мадалена Висконти Джанмастино Висконти Лучия Висконти Елизабета Висконти Англезия Висконти Природени: Амброджо Висконти Енрика Висконти Маргерита Висконти Есторе Висконти Изота Висконти Саграморо Висконти Донина Висконти Галеото Висконти Рикарда Висконти Паламеде Висконти Ланчилото Висконти Соврана Висконти Джиневра Висконти Бернарда Висконти Валентина Висконти
Съпруг	Стефан III (Бавария) (13 октомври 1364)
Деца	Лудвиг VII Баварски Изабела Баварска Син
Тадеа Висконти в Общомедия

Тадеа Висконти (на италиански: Taddea Visconti; * 1351, Милано, Сеньория Милано; † 28 септември 1381, Мюнхен, Херцогство Бавария-Инголщат) от рода Висконти, e първата съпруга на херцога на Бавария (впоследствие Херцогство Бавария-Инголщат) Стефан III и от 1367 г. – херцогиня на Бавария. Майка е на френската кралица Изабела Баварска.

Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384).^[1] Неин дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара. Тя е първото от 15 деца и любимка на родителите си. Има пет братя и девет сестри:

• Верде (* ок. 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III Хабсбург
• Марко (* 1355 † 1382), господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
• Лудовико (* 1355 † 1404), управител и господар на Лоди (1379 – 1385), и управител и господар на Парма (1385 – 1404), съпруг на Виоланта Висконти
• Валентина (* 1357 или 1360/62 или 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим от 1378 до 1382 г. като съпруга на Петър II дьо Лузинян
• Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
• Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк
• Антония (* 1364 † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
• Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
• Аниезе (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гонзага
• Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих Мъдри
• Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала
• Лучия (* 1372 † 1424), маркграфиня на Майсен като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
• Елизабета (* 1374 † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст Баварски
• Англезия (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (* ок. 1401 † 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.^[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.^[3]

Тадеа Висконти се сгодява в Милано на 12 август 1365 и през 1367 г. се омъжва в Бавария за херцог Стефан III от династия Вителсбахи. Тя има зестра от 100 хил. златни дуката.^[4][5] По онова време Бавария е най-богатата и мощна от германските държави. Баща ѝ успява да осигури бракове на четири от децата си с членове на рода Вителсбахи.^[5] Съюзът между Висконти и Вителсбахи е запечатан от двоен брак: в допълнение към този между Тадеа и Стефан III е отпразнуван и този вежду Марко Висконти, брат на Тадеа, и Елизабета Баварска – братовчедка на Стефан III.^[6]

След смъртта на тъста си Стефан II Тадеа става херцогиня на Горна Бавария през 1379 г.^[1] Приспособяването към живота в Бавария се оказва трудно предизвикателство за Тадеа, което я кара през следващите години да прави дълги пътувания в чужбина. Климатът на Мюнхен се оказва нездравословен за нея и тя развива постоянна кашлица и повтаряща се треска. След като Стефан III става херцог, Тадеа е принудена да присъства на повечето държавни церемонии въпреки здравето си. През годините тя започва да прави дълги посещения в родината си, като обикновено води съпруга и децата си, и спира в Милано, за да посети семейството си. Посещава Рим през 1378 г.

След пътуване до Милано, през декември 1380 г., Тадеа се разболява тежко. Когато се връща в Бавария, тя страда от треска, кашлица и загуба на тегло. Здравето ѝ продължава да се влошава и тя умира на 28 септември 1381 г. в Мюнхен на 30-годишна възраст. Погребана е във Фрауенкирхе,^[7][8] но гробът ѝ още не е открит.^[9] Когато новината за смъртта ѝ стига до Милано, съкрушеният ѝ баща заповядва на поданиците си да носят траурни дрехи.

След почти 4 години дъщеря ѝ Изабела става кралица на Франция. Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в Кьолн за Елизабет фон Клеве (* ок. 1378, † сл. 1439) – дъщеря на граф Адолф III фон Марк, от която няма деца.^[10]

∞ 1367 в Бавария за херцог Стефан III Баварски, нар. Великолепни (* 1337; † 25 септември 1413, манастир Нидершьоненфелд) от династията Вителсбахи, 1375 г. херцог на Бавария, 1392 г. на Бавария-Инголщат, от когото има двама сина и една дъщеря:^[10]

• Лудвиг VII Баварски Брадатия (* 1368, † 1447), херцог на Бавария-Инголщат, ∞ 1. за Анна Бурбонска (* 1380, † 1408), дъщеря на Жан I Бурбон-Ла Марш, jure uxoris граф на Вандом и Кастър като Жан VII и пер на Франция като Жан II от 1371 г. Имат двама сина. 2. за Катерина д'Алансон (*1395 † 1462), чрез брак херцогиня на Бавария, от която има син и дъщеря.
• Изабела (Елизабета) Баварска (* 1370, † 1435), чрез брак кралица на Франция; ∞ 1385 за Шарл VI (* 3 декември 1368, Париж; † 1422 пак там), крал на Франция, от когото има шест сина и шест дъщери.
• син (* и † 1377).

• Бернабо Висконти
• Миланско херцогство
• Висконти

• Genealogie: Taddäa Visconti (Taddea Visconti), gw.geneanet.org

• ((de)) Hans Patze. Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 44. 1981. с. 33 – 79, insbesondere S. 72 – 73.
• ((de)) Beatrix Schönewald. Die Herzoginnen von Bayern-Ingolstadt. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 113. 2004. с. 35 – 54, insbesondere S. 36 – 38.
• ((de)) Theodor Straub. Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. Handbuch der bayerischen Geschichte. Т. 2. Band. München, C. H. Beck, 1988. ISBN 3-406-32320-0. с. 196 – 287, insbesondere S. 214.
• ((de)) Theodor Straub. Die fünf Ingolstädter Herzoginnen. Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung. Ingolstadt, Stadtarchiv Ingolstadt, 1992. ISBN 3-932113-06-3. с. 43 – 50, insbesondere S. 43 – 44.
• ((de)) Theodor Straub. Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 77. 1968. с. 5 – 12.
• ((en))Isabeau of Bavaria // Medieval France: An Encyclopedia. Routledge, 2006.
• ((en)) Douglas Richardson. Plantagenet Ancestry: A Study In Colonial And Medieval Families. 2nd. Genealogical Publishing Company, 2011.
• ((en)) Zita Eva Rohr. Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry. Palgrave Macmillan, 2016.
• ((en)) Barbara Tuchman. A Distant Mirror. Alfred A Knopf, 1978.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Taddea Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол GND VIAF

Портал „Италия“          Портал „Биографии“          Портал „Германия“