Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
Тадеа Висконти се сгодява в Милано на 12 август 1365 и през 1367 г. се омъжва в Бавария за херцогСтефан III от династия Вителсбахи. Тя има зестра от 100 хил. златни дуката.[4][5] По онова време Бавария е най-богатата и мощна от германските държави. Баща ѝ успява да осигури бракове на четири от децата си с членове на рода Вителсбахи.[5] Съюзът между Висконти и Вителсбахи е запечатан от двоен брак: в допълнение към този между Тадеа и Стефан III е отпразнуван и този вежду Марко Висконти, брат на Тадеа, и Елизабета Баварска – братовчедка на Стефан III.[6]
След смъртта на тъста си Стефан II Тадеа става херцогиня на Горна Бавария през 1379 г.[1] Приспособяването към живота в Бавария се оказва трудно предизвикателство за Тадеа, което я кара през следващите години да прави дълги пътувания в чужбина. Климатът на Мюнхен се оказва нездравословен за нея и тя развива постоянна кашлица и повтаряща се треска. След като Стефан III става херцог, Тадеа е принудена да присъства на повечето държавни церемонии въпреки здравето си. През годините тя започва да прави дълги посещения в родината си, като обикновено води съпруга и децата си, и спира в Милано, за да посети семейството си. Посещава Рим през 1378 г.
След пътуване до Милано, през декември 1380 г., Тадеа се разболява тежко. Когато се връща в Бавария, тя страда от треска, кашлица и загуба на тегло. Здравето ѝ продължава да се влошава и тя умира на 28 септември 1381 г. в Мюнхен на 30-годишна възраст. Погребана е във Фрауенкирхе,[7][8] но гробът ѝ още не е открит.[9] Когато новината за смъртта ѝ стига до Милано, съкрушеният ѝ баща заповядва на поданиците си да носят траурни дрехи.
След почти 4 години дъщеря ѝ Изабела става кралица на Франция. Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в Кьолн за Елизабет фон Клеве (* ок. 1378, † сл. 1439) – дъщеря на граф Адолф III фон Марк, от която няма деца.[10]
Лудвиг VII БаварскиБрадатия (* 1368, † 1447), херцог на Бавария-Инголщат, ∞ 1. за Анна Бурбонска (* 1380, † 1408), дъщеря на Жан I Бурбон-Ла Марш, jure uxoris граф на Вандом и Кастър като Жан VII и пер на Франция като Жан II от 1371 г. Имат двама сина. 2. за Катерина д'Алансон (*1395 † 1462), чрез брак херцогиня на Бавария, от която има син и дъщеря.
((de)) Beatrix Schönewald. Die Herzoginnen von Bayern-Ingolstadt. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 113. 2004. с. 35 – 54, insbesondere S. 36 – 38.
((de)) Theodor Straub. Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. Handbuch der bayerischen Geschichte. Т. 2. Band. München, C. H. Beck, 1988. ISBN 3-406-32320-0. с. 196 – 287, insbesondere S. 214.
((de)) Theodor Straub. Die fünf Ingolstädter Herzoginnen. Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung. Ingolstadt, Stadtarchiv Ingolstadt, 1992. ISBN 3-932113-06-3. с. 43 – 50, insbesondere S. 43 – 44.
↑ абZita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
↑Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
↑Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
↑Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126. Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), Regensburg 2004, S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201 (PDFАрхив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.)
↑ абBarbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, p. 436.