Катерина (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
Англезия (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шест природени братя и девет природени сестри от извънбрачни връзки на баща си с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]
На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на Франческо I да Карара – господар на Падуа. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.[1] Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като Да Карара водят поход против нейния род във Верона.
Баща му завладява Парма и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадеа се сгодява за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.
Съвладетел на Милано
През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, Лудовико, Карло, Рудолфо и Джанмастино. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.[7]
През 1367 г Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут, единствената дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни дукатa.[8][9] Бащата на Елизабета се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти, по-малката сестра на Марко.
Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребан в миланската църква „Сан Джовани ин Конка“.
Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на Трецо през 1385 г. от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който става господар на Милано.
.svg)
