Катерина (* 1362, † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
Нейният братовчед и шурей Джан Галеацо Висконти насочва интересите си към Фридрих I – претендент ландграф на Тюрингия. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.[1]
Брак
Третите преговори за брак са успешни. Около 1401 г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в КиликияЯнус дьо Лузинян (* 1375, † 1432),[1] който е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия Жак I и на принцеса Хелвис или Хелисия от династията Брунсуик-Грубенхаген.[6] Бракът се потвърждава от две писма: Писмо от 12 декември 1401 г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на Катерина Висконти[7] – херцогиня на Милано и Писмо от 1 май 1404 г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър.
Бракът не продължава дълго: през 1407 г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия е стерилна), който получава през 1409 г.[1] След развода си той се жени на 9 август 1409 г. в замъка на Мелюн за Шарлота дьо Бурбон.[8] Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод.[9] Шарлота пристига в Кипър през 1411 г.[10] и сватбата е отпразнувана в катедралата „Света София“ в Никозия.
Връщане в Ломбардия
През 1409 г. Англезия се връща в Ломбардия, но все пак запазва титлата на кралица на Кипър,[9] макар че никога повече не се връща в Кипър. Джовани Мария Висконти – господар на Милано, син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя няколко имота, за да покрие сериозните ѝ финансови проблеми. През 1412 г. Филипо Мария Висконти я моли да ги върне на монасите от Павия.[11]
Англезия наследява имущество на сестра си Лучия – графиня на Кент, която умира в Лондон през 1424 г.[12]
Смърт
Сериозно болната Англезия отива в Реджо Емилия с полусестра си Изота – извънбрачна дъщеря на баща ѝ.[1] Тя прави завещание през юни 1439 г., оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на Бернабо Висконти, останали живи.[13] Умира в Реджо Емилия на 12 октомври 1439 г. на около 71-годишна възраст.[14] Няма потомство.