Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395 и първа херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацо – първороден син и наследник на братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти и на първата му съпруга Изабела Валоа, но младежът умира през 1380 г.
През 1393 г. Йохан II Баварски започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му Ернст. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска[4] от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове.
Сватбата между Елизабета и херцог Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от род Вителсбахи се състои през декември 1393 г. в Павия в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара[5] или на 26 януари 1395 г. в Пфафенхофен на Илм.[6] Елизабета заминава за Бавария през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в Мюнхен и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във Волфратсхаузен.
Херцогиня на Бавария-Мюнхен
След смъртта на тъста си през 1397 г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в Оделцаузен и предпочита да остане там през последните години от живота си.
Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „Фрауенкирхе“.
Елизабет Баварска (* 1406; † 5 март 1468, Хайделберг, погребана в манастир Хьонинген), чрез брак графиня на Юлих-Берг и графиня на Лайнинген; ∞ 1. 14 февруари 1430 в Майнц за Адолф II (* 1370, † 14 юли 1437), граф на Юлих-Берг, от когото няма деца 2. 4 октомври 1440 във Вормс за Хесо фон Лайнинген-Дагсбург († 8 март 1467), граф на Лайнинген, от когото няма деца.
Амалия фон Байерн (* 1408, † 1432), монахиня в Мюнхен.
Cawley, Charles, Elisabetta Visconti, Medieval Lands, Foundation for Medieval Genealogy], fmg.ac
Библиография
((de)) Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126.
((de)) Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
((de)) Daniela Crescenzio: Italienische Spaziergänge in München, Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4.
↑Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
↑Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
↑Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
↑Вж. за причината за размера на зестрата ѝ Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126 и Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
↑ абI Visconti // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.