Вителсбахи Германия
Страна:
Германия , Калмарска уния , Гърция
Парентална династия:
няма
Титли:
Свещен римски император ,Римско-германски крал , Херцог , Електор и Крал на Бавария ,Палатин-Електор ,Курфюрст на Кьолн ,Крал на Дания ,Крал на Норвегия ,Крал на Швеция ,Крал на Гърция
Основател:
Ото фон Шайерн
Последен владетел:
Лудвиг III
Настоящ потомък:
Франц Баварски
Година на основаване:
1180
Разпадане:
1918
Националност:
Германци
Кадетски линии:
42
Герб на херцозите на Бавария, Дом Вителсбахи
Вителсбахите (на немски : Haus Wittelsbach ) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия . От тях произлизат векове наред баварските , пфалцските , юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война .
Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци . Произлизат вероятно от Луитполдингите .
Те дават херцози и крале на Бавария , курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Представители на фамилията са двама императори на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).
Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I , последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III . Днес глава на фамилията е Франц Баварски , херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).
Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война , Вителсбахите са най-старата династия в Европа. [ 1]
Графове на Шайерн, пфалцграфове на Бавария
До средата на XII век Вителсбахите се причисляват към средното благородничество. По това време в тяхно владение са наследствените графства Шайерн , Келхайм и Вартенберг . Благодарение на близостта си до Фридрих I Барбароса , демонстрирана по време на италианските походи, Ото и Конрад Вителсбах получават нови владения. Конрад първи получава Горен Пфалц , а Ото получава Бавария след конфликта на Фридрих Барбароса с Хайнрих Лъв . [ 1]
Графове на Шайерн:
Ото I (1014)
Ото II († 1078)
Екехардт I († пр. 11 май 1091)
Ото V († 1156), пфалцграф на Бавария
граф Ото VIII от Шайерн (1117 – 1183) = херцог Ото I (от 1180)
Херцози на Бавария/Унгария (1305 – 1308), Бранденбург (1323 – 1373), Тирол (1342 – 1363), Холандия и Хенегау (1346 – 1425)
През 1222 херцозите на Бавария и Пфалц сключват личен съюз . [ 1]
След смъртта на Ото II херцогство Бавария е разделено между синовете му Лудвиг и Хайнрих . Лудвиг получава Долна Бавария и Пфалц, а Хайнрих – Горна Бавария . [ 1]
1253 – 1290: Хайнрих XIII = Хайнрих I от Долна Бавария (1235 – 1290)
1290 – 1312: Ото III (1261 – 1312), 1305 – 1308 крал на Унгария
Лудвиг IV е първият от династията Вителсбах , който получава кралски и императорски сан. През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург , както и областите Холандия , Зеландия и Фризия . [ 2]
Бавария (1340 – 1349)
Долна Бавария-Ландсхут (1353 – 1392)
Игуменка на манастир Есен (1726 – 1776)
Княжески епископи на Лиеж (1581 – 1763)
Римско-германски крале и императори
Пфалцграфове при Рейн (1214 – 1356)
Курпфалц с делението (1356 – 1777)/Дания, Швеция и Норвегия (1440 – 1448)/Бохемия (1619 – 1620)
Герб на Вителсбахите 1420
Рупрехт I , курфюрст на Пфалц 1353/54 – 1390
Рупрехт II , курфюрст на Пфалц 1390 – 1398
Рупрехт III , курфюрст на Пфалц 1398 – 1410, 1400 – 1410 също римски крал
Лудвиг III , курфюрст на Пфалц 1410 – 1436
Лудвиг IV , курфюрст на Пфалц 1436 – 1449
Фридрих I курфюрст на Пфалц 1452 – 1476
Филип , курфюрст на Пфалц 1476 – 1508
Лудвиг V , курфюрст на Пфалц 1508 – 1544
Фридрих II , курфюрст на Пфалц 1544 – 1556
Отхайнрих , курфюрст на Пфалц 1556 – 1559
Фридрих III , курфюрст на Пфалц 1559 – 1576
Лудвиг VI , курфюрст на Пфалц 1576 – 1583
Фридрих IV , курфюрст на Пфалц 1583 – 1610
Фридрих V , курфюрст на Пфалц 1610 – 1623 и крал на Бохемия (1619 – 1620)
Карл I Лудвиг , курфюрст на Пфалц 1649 – 1680
Карл II , курфюрст на Пфалц 1680 – 1685
Филип Вилхелм , курфюрст на Пфалц 1685 – 1690
Йохан Вилхелм , курфюрст на Пфалц 1690 – 1716
Карл III Филип , курфюрст на Пфалц 1716 – 1742
Карл IV Филип Теодор , курфюрст на Пфалц 1743 – 1777, 1777 – 1799 също курфюрст на Бавария
Крале на Швеция (1654 – 1720) и херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719)
Херцози на Цвайбрюкен (1410 – 1797)
Последният херцог на Цвайбрюкен е през 1795 г. Максимилиан Йозеф, херцог без земя.
През 1799 г. наследява Карл Теодор като курфюрст в Мюнхен.
Курфюрсти на Пфалц-Бавария (1777 – 1806)
Крале на Бавария (1806 – 1918)
Кралският дворец в Мюнхен
Крале на Гърция (1832 – 1862)
Глави на Дом Вителсбах (след 1918)
Списък на Вителсбахските линии
Долна Бавария
Горна Бавария
Бавария
Горна Бавария
Бавария-Мюнхен
Бавария-Инголщат
Бавария-Долна Бавария
Бавария-Щраубинг-Холандия
Бавария-Ландсхут
Пфалц
Курлиния Хайделберг
Мозбах
Мозбах-Ноймаркт
Зимерн-Цвайбрюкен
Пфалц-Зулцбах -Спонхайм
Стара линия Зимерн
Млада линия Зимерн
Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц
Пфалц-Велденц
Пфалц-Лютцелщайн
Пфалц-Велденц-Лютцелщайн
Пфалц-Ноймаркт
Пфалц-Нойбург-Хилполтщайн
Пфалц-Нойбург
Пфалц-Зулцбах II
Пфалц-Зулцбах-Хилполтщайн
Пфалц-Цвайбрюкен
Пфалц-Цвайбрюкен, млада линия
Цвайбрюкен Ландсберг
Цвайбрюкен Клеебург
Пфалц-Зулцбах I (Хилполтщайн)
Пфалц-Паркщайн
Пфалц-Биркенфелд
Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд
Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер
Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен
Бретценхайм
Хегненберг-Дукс
Холнщайн от Бавария
Паркщайн
Плотнитц-Стокхамер
Валерзе
Литература
Genealogie des Hauses Wittelsbach . Verwaltung des Herzogs von Bayern (Schloß Nymphenburg), München 1996.
Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie . 2. Auflage, Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3 .
Ludwig Holzfurtner, Die Wittelsbacher. Staat und Dynastie in acht Jahrhunderten. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018191-2 .
Източници
Външни препратки
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за