Карл Филип е определен за духовническа кариера. Без да е помазан на 14 години е капитулар в Кьолн, 1677 г. в Залцбург, 1679 г. в Майнц и рицар на Малтийския орден. Той получава и военно образование.
През 1684 г. той прекратява духовническата си кариера и започва да служи на императора. Участва в турските войни от 1691 до 1694 г. и става генерал-фелдмаршал.
Управление
През 1712 г. той става губернатор на Инсбрук. След смъртта на по-големия му брат Йохан Вилхелм през 1716 г. той го наследява като курфюрст на Пфалц и херцог на Пфалц-Нойбург също на Юлих и Берг.
През 1718 г. се остановява в Хайделберг. През 1720 г. той се мести в Манхайм и започва да строи дворец, а през 1733 г. йезуитска църква.
Умира на 81-годишна възраст. Погребан е заедно с третата му съпруга графиня Виоланта Мария Тереза фон Турн и Таксис в криптата на дворцовата църква в Майнхайм. С него се прекъсва линията „Пфалц-Нойбург“ на Вителсбахите. Наследява го далечният му роднина Карл Теодор (Пфалц и Бавария).
Втори брак: на 15 декември 1701 г. в Кракау с принцеса Тереза Катарина Лубомирска (* 1 януари 1658, † 6 януари 1712), дъщеря на княз Йозеф Карл Лубомирски. Те имат две деца:
Теофила Елизабет Франциска (1703 – 1705)
Анна Елизабетх Теофила (1709 – 1712)
Трети брак: през 1729 г. морганатически с графиня Виоланта Мария Тереза фон Турн и Таксис.
Източници
Arthur Kleinschmidt: Karl Philipp. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 331 – 336.
Hans Schmidt: Kurfürst Karl Philipp von der Pfalz. Mannheimer Hefte 1960, Heft 2, S. 26 – 37.
Hans Schmidt: Kurfürst Karl Philipp von der Pfalz als Reichsfürst. Mannheim 1963. (370 S.)
Hansjörg Probst: Lebenslust und Frömmigkeit, Kurfürst Carl Theodor zwischen Barock und Aufklärung. ISBN 3-7917-1679-4
Karl Weich: Mannheim – das neue Jerusalem. Die Jesuiten in Mannheim 1720 – 1773. Mannheim 1997, ISBN 3-920671-17-1
Huberty, Michel; Giraud, Alain, Magdelaine, F. and B. (1985). L'Allemagne Dynastique. Tome IV. Laballery. pp. 200, 235 – 237. ISBN 2-901138-04-7