PROFILPELAJAR.COM

Миладинови
	Миладинови
	Родословно дърво на Миладинови, 30 ОУ „Братя Миладинови“, София
Страна	Османска империя; България
Националност	българи

Миладинови е голям патриотичен български род от Струга. Членове на фамилията са видни български възрожденци, общественици, просветни дейци, учени и други деятели от Македония.

Най-старите писмени сведения за рода са от края на XVIII век. За родителите на Христо Миладинов (1783 – 1839), бащата на бележитите възрожденци Димитър и Константин Миладинови и техните братя и сестри, няма сведения. Царевна Миладинова пише в спомените си: „Аз съм селянка. Всички ние в Струга сме селяни и селянки. Такъв е бил и нашият Миладиновски род отпреди няколко генерации“ и поради това има допускания, че са преселници от селата в Струга. От родови спомени и съпоставка на факти се знае, че Христо Миладинов е имал трима братя и вероятно една сестра.^[1] Смята се, че братята са били наследствени грънчари, като рано са се отделили („Баща ми отдавна се беше разделил братски с другите трима братя“, пише Наум Миладинов) и че Никола и Георги са отишли да упражняват занаята в Дебър. Към 1833 – 1836 година, когато Димитър Миладинов се завръщал от Янина, семейството на Никола Миладинов е било все още в Струга, тъй като сред посрещачите се споменава и стрика му Николица Миладинова. Когато в 1861 година Димитър Миладинов е арестуван, брат му Наум бяга от Струга при родственика си Никола Миладинов в Дебър.^[2] Допуска се за твърде възможно третият брат да е поп Иван Миладинов от Струга; за него Димитър Миладинов пише в дописка до „Цариградски вестник“ (30 март 1860), че заедно с другите попове в Струга се е изучил и „службата света по славянски я служит“.^[3]

Христо Миладинов и жена му имат 8 деца, всички родени в Струга, от които 6 сина: Димитър, Наум, Атанас (Тане), Матей (Мате), Апостол и Константин (по реда на раждане) и 2 дъщери: Ана и Кръстана (Кръста).^[4] Бащата Христо прави Името на майката не се споменава никъде; според несигурни данни (разказ на Райна Драганова за разказано от майка ѝ) се е казвала Султана и са ѝ викали Сола.^[5] Известно е, че била сладкогласна певица, която според Александър Рачински знаела над 1200 народни песни и била неизчерпаем източник на пословици, поговорки и старинни обичаи. Професор Виктор Григорович записал изпята от нея „бугарска песна“. Събужда любовта на децата си към българското народно творчество и желанието им за събираческа дейност на фолклорните творби. Константин още в детските си години записва с гръцки букви разказвани от нея приказки, пословици и други.^[6]

Родословие

Христо от Кавая

Стойка

Христо Миладинов
(1783 – 1830)

Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)

Георги Миладинов

Никола Миладинов

поп Иван Миладинов

Каваеви

Митра Матова (около 1824 – 1894)

Димитър Миладинов
(1810 – 1862)

Константин Миладинов
(1830 – 1862)

Атанас Миладинов

Матей Миладинов

Наум Миладинов
(1817 – 1897)

Кръста Миладинова

Поп Янче

Апостол (Нелко) Миладинов

Анастас Миладинов
(? – 1891)

Ана Попова
(? – 1903)

Георги Янчев

Пантелей Миладинов
(1849/50 – ?)

Кузман Шапкарев (1834 – 1909)

Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)

Царевна Миладинова (1856 – 1934)

Никола Алексиев
(1851 – 1941)

Милица Икономова
(1846/47 – 1894)

Георги Икономов
(1836/37 – ?)

Еленка Миладинова

Ангел войвода

Климент Миладинов
(1865 – ?)

Мария Илчева

Дионисий Попянчев
(1850 – 1944)

Митра Наумова

Христо Миладинов
(? – 1873)

Иван Миладинов
(1867 – 1942)

Зафир Миладинов
(1864 – 1918)

Ана Миладинова (? – 1928)

Лев Попов (1865 – 1935)

Наум Миладинов (? – 1946)

Владислав Алексиев (1884 – 1962)

Йорданка Миладинова (1900 – ?)

Наум Миладинов (1897 – 1982)

Александра Хаджова

Вангел Миладинов (1871 – 1905)

Боянка Миладинова
(1873 – 1974)

Георги Миладинов
(1869 – 1903)

Милица Миладинова
(1875 – ?)

Васил Миладинов

Христо Миладинов
(1899 – 1944)

Костадинка Миладинова
(р. 1940)

Янко Миладинов
(р. 1943)

Георги Миладинов
(р. 1934)

Милка Миладинова
(1930 – 2021)

Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)

Атанас Миладинов

Бележки

↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 83 – 84, 120.
↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 120 – 121.
↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 118.
↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 85 – 87.
↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 122.
↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 85 – 86, 121 – 122.