Христо Миладинов
български юрист и революционер
Роден	28 август 1899 г. Струга, Османска империя
Починал	1944 г. (44 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Майка	Милица Миладинова
Христо Миладинов в Общомедия

Христо Георгиев Миладинов е български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.^[1]

Христо Миладинов е роден в 1899 година в Струга и принадлежи към големия род Миладинови.^[2][1] Син е на Георги Миладинов и Милица Миладинова. Учи в трикласното училище „Братя Миладинови“ в Струга, а след това в Солунската българска мъжка гимназия под настойничеството на Царевна Миладинова. След Междусъюзническата война през юни 1913 година е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля. В края на октомври 1916 година се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.^[1]

След завършването си работи като адвокат.^[1]

Участва като делегат от Охридското благотворително братство в Обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[3]

В София още като студент участва в обществения живот на македонската емиграция и е избиран на ръководни длъжности в организациите ѝ. В 1922 година е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации. В 1923 – 1943 година е подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“, в 1926 година става член на Македонската младежка организация „Пейо Яворов“.^[1] В 1940 година е член на Временната комисия, управляваща Македонските благотворителни братства,^[1] а от 9 май 1942 година е избран за секретар на Съюза на македонските емигрантски организации.^[4]

Присъединява се към ВМРО и в 1926 година е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.^[5]

След разгрома на Югославия през април 1941 година и присъединяването към България на по-голямата част от Вардарска Македония, Миладинов е изпратен от генерал Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства, на обиколка в Македония и посещава Скопие, Велес, Куманово, Свети Никола, Прилеп, Битоля, Охрид, Кратово, Крива паланка, Ресен и Струга.^[6] На 14 октомври 1942 година Христо Миладинов е назначен за помощник-областен управител в Битоля,^[6] а на 28 май 1943 година – за областен управител (директор).^[6][2] Близък негов сътрудник в Битоля е Георги Попхристов.^[7] На 21 октомври 1943 година е назначен за областен управител на новосъздадената Горноджумайска област. Подава оставка на 7 август 1944 година.^[8] За дейността си в Горна Джумая е удостоен със званието почетен гражданин на Благоевград.^[8] Връща се в София и отваря адвокатска кантора.^[9]

Баща е на Милка (р. 1930), Елисавета (р. 1932), Георги и Янко (р. 1943) Миладинови.^[10][9]

След Деветосептемврийския преврат е арестуван на 6 октомври 1944 година в дома на тъста си в Банкя, където е семейството му. Задържан за „справка“, той изчезва безследно.^[9] Убит е без заповед за арестуване, съд и присъда.^[10][11] Урна само със снимка е положена в Централните софийски гробища.^[9][2]

Портал „Македония“