Четвърти конен на Н.Ц.В. Престолонаследника полк
Информация
Шеф	Цар Борис III
Активна	1889 – 1945
Държава	България
Тип	Конен полк
Гарнизон/щаб	Ямбол
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Никола Иванов Ген. Йордан Венедиков Ген. Иван Стойков
Бойни командири	Подполк. Павел Мачев (БВ) Ген. Йордан Венедиков (ПСВ) Полк. Славейко Василев (ПСВ) Полк. Тодор Семов (ВСВ)

Четвърти конен полк (4-ти конен на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк) е български кавалерийски полк, формиран през 1889 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Четвърти конен полк е формиран указ №9 от 1 февруари 1889 година от състава на 1^-ви, 2^-ри и 3^-ти конни полкове, състои се от четири ескадрона и влиза в състава на 2^-ра конна бригада. От 27 април 1889 година е на постоянен гарнизон в Ямбол.^[1][2]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 2^-ра конна бригада от конната дивизия на 2^-ра армия. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

Съгласно указ №96 от 19 декември 1920 година и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4^-ти жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 4^-та жандармерийска конна група. През 1923 година конната група взема участие в обезоръжаването на населението от Ямболска околия след деветоюнските събития и в потушаване на Септемврийското въстание същата година в района на Нова Загора. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 4^-ти конен полк.

Полкът участва в първия период на Втората световна война (1941 – 1945) в състава на 4^-та конна бригада от 2^-ра конна дивизия. През 1943 година е на Прикриващия фронт.^[1] На 14 септември за командир на полка е назначен полковник Тодор Семов, а на 14 октомври 1944 година е придаден към Бронираната бригада за успешно преследване на противника от Ниш към Прокупле. След това е придаден към 6^-а пехотна дивизия в чийто състав взема участие в Косовската операция. Преследва противника към Куршумлия, Добриновец, Алексинац и достига до връх Остро купле, Копаоник планина. На 23 ноември 1944 година влиза в Митровица, където с 35 убити завършва бойният му път.^[4] На 4 декември 1944 година се завръща в Ямбол и е демобилизиран.^[1]

Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 4^-ти допълващ ескадрон.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти конен на Н.В. полк на 4-ти конен полк.^[5]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Четвърти конен полк (1 февруари 1889 – 19 декември 1920)
• Четвърти жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
• Четвърта жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
• Четвърти конен полк (от 20 декември 1927 г.)
• Четвърти конен на Н.В. полк (до 5 март 1946)
• Четвърти конен полк (от 5 март 1946 г.)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• 4-ти конен на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“