Султана (наричана Сола) Миладинова е майката на големите български възрожденци Димитър, Константин и Наум Миладинови и още пет деца. Прекрасна певица, знаеща безброй народни песни (по свидетелство на Александър Рачински над 1200), както и пословици, поговорки, старинни обичаи. Събужда любовта на децата си към българското народно творчество и желанието им за събираческа дейност на фолклорните творби.^[1]

Родена е около 1785 година.^[1] Няма писмени данни за името ѝ, сведението е от Райна Драганова по спомен на майка ѝ.^[2] Според Иван Хаджов е била позната, по патриархален обичай, като Ристоица, по името на мъжа ѝ Ристо (Христо) Миладинов.^[3]

С Христо Миладинов имат 8 деца: момчетата (по ред на раждане) са Димитър, Наум, Атанас (Тане), Матей (Мате), Апостол и Константин (роден четири месеца след смъртта на бащата^[4]), момичетата са Ана и Кръстана (Кръста).^[5]

За Султана Миладинова е известно, че била сладкогласна певица, която според Александър Рачински знаела над 1200 народни песни и била неизчерпаем източник на пословици, поговорки и старинни обичаи. Димитър Миладинов в писмо от 20 август 1952 година до Александър Екзарх му съобщава, че в Струга му е гостувал професор Виктор Григорович, който вечерта поискал старата му майка да изпее „бугарска песна“ и си я записал.^[1]

Райко Жинзифов пише, че Константин Миладинов още в детските си години записвал с гръцки букви приказки, разказвани от майка му, пословици и други фолклорни творби.

В 1830 година тя остава вдовица, очакваща последното си дете. Успява да ги отгледа, а и да насърчава най-големия, Димитър, в попрището му. По-малкия, Наум, си спомня, че когато брат му решава да продължи образованието си в Янина и я успокоява, че е спечелил пари и няма да затрудни семейството, тя възкликва: „Сине мой, с драго сърце те изпращам и дано бог ти бъде помощник, но вземи и тези пари, които с времето ни беше дал баща ти за тебе, за да се изучиш“. ^[6]

Точната дата на смъртта ѝ не е известна – предполага се, че е починала между 1852 година (тогава Димитър Миладинов пише за нея) и 1862 година, когато името ѝ не е споменато в документите на процеса.^[7]

Портал „Македония“